Решение № 2646 от 09.06.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13012/2022
- Вид
- Решение № 2646
- Подписан
- 09.06.2023
- В сила
- 04.07.2023
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Други актове по делото
- Решение № 3710 от 17.08.2023 · Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2646 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа доклА.аното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330113012 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 422 от ГПК вр. чл.
537 вр. чл. 481 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на КРЕДИ ЙЕС ООД с ЕИК: 200688545 и адрес: гр. Хасково, ул. Козлодуй № 14, вх. Б, ет. 3 представлявано от В.И. чрез А.. Ш. против Е. Й. О. с ЕГН: ********** и адрес: ******, за признаване за установено, че ответника дължи н а ищеца сумата от 954 лв. главница по запис на заповед от *** г., законната лихва върху нея от 29.12.2021 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на ответника е подписал запис на заповед на *** г. като обезпечение на сключен между страните договор за заем от същата дата. Документа е предявен за плащане на 07.11.2020 г.
Вземането е притендирано по реда на чл. 410 от ГПК –чгд *** г., по което е издадена заповед за изпълнение и срещу нея е подадено в срок възражение от длъжника.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава, че записа на заповед обезпечава задължения по договор за кредит. Твърди, че договора съдържа нищожна клауза за неустойка.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за 1 установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. г. д. *** г. на ПРС и съдържащият се в него договор за кредит от *** г. и запис на заповед от същата дата е видно, че на *** г. между ответницата и ищеца е подписан договор за заем за сума от 600 лева за срок от 6 месеца, при лихва 3,400 % мсечно и ГПР 49,877 %. В чл. 6 от същия е предвидено предоставяне на обезпечение при определени от заемодателя условия и в чл. 8 -неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 280,61 лв. По повод на същия е подписан като обезпечение и процесния запис на заповед от *** г. Със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по частно гр. дело № **** г. на ПРС, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесната сума по запис на заповед, издаден на 04.01.2022 г. Срещу нея е постъпило възражение от длъжника в срок.
От изготвеното заключение от 20.04.2023 г. по извършената ССЕ е видно, че при включване на неустойката в ГПР процента на същия ще се увеличи с 20,958 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
В случая е предявен положителен установителен иск, правният интерес от който се извежда от предходно проведено заповедно производство, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която е постъпило в срок възражение от длъжника.
С оглед събраните писмени доказателства и при липса на спор между страните съдът намира за доказано, че процесния запис на заповед е подписан по повод сключения между тях индивидуален договор за заем от *** г.
Независимо, че документът, въз основа на който е била издадена заповедта за изпълнение, е запис на заповед и предметът на настоящия процес е установяване на вземане, произтичащо от редовен от външна страна менителничен ефект, доколкото ответникът навежда твърдения за наличие на каузално правоотношение по повод издадения редовен документ, на изследване по делото подлежи това каузално правоотношение, независимо, че това обстоятелство се оспорва от ищеца. От събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че действително е налице каузално 2 правоотношение. Следователно при разглеждане на настоящия иск съдът задължително трябва да провери дали съществува вземане по каузалната сделка. Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като ищеца е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,877 %, а ГЛП не е посочен и от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. На трето място, не са неспазени изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. Следва да се посочи, че, видно от съдържанието на договора за кредит, е посочен само ЛП, без конкретна сума.
След като в самия договор липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва, не може да се 3 направи проверка при какви условия е приложена тя и дали отговаря на размера на вноските по погасителния план, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл.
22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД. На следващо място, необходимо е да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 8 . Така въведените изисквания в цитираната клауза от договора за вида обезпечение (поръчител) и срока за представянето му (седмодневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая неустойката се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Същата се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал.
1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл.
22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, дори и без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните. При това положение се налага изводът, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания на ЗПК, обсъдени по- горе, поради което не могат да се претендират и суми по обезпечението на този недействителен договор, 4 чрез процесния запис на заповед, доколкото липсва изначално основание за дължимостта на вземането по кредита, а оттук- и на свързаното с него обезпечение. Без никакво значение в процеса е обстоятелството дали записът на заповед е редовен от външна страна документ, отговарящ на съответните законови реквизити за валидност, защото доколкото менителничният ефект обезпечава каузална сделка- заем, която е недействителна, той не може да породи права за кредитора по него. След като не се доказа да съществува присъденото вземане в полза на заявителя, трябва да се приеме, че заповедта за изпълнение е била издадена неправилно, защото предявената претенция е неоснователна и като такава тя следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ищеца не се дължат разноски, а на ответника следва да с е присъдят направените и притендирани такива от 50 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Тъй като ответника е представляван от А.окат по реда на чл. 38 от ЗА на А.окатско д. и. следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно броя на предявените искове и проведени заседения по делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на А.окатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. в размер от 300 лв. по настоящето производство, както и сумата от 300 лв. за заповедното производство по ч. г. д. 20514/2021 г. на ПРС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КРЕДИ ЙЕС ООД с ЕИК: 200688545 и адрес: гр. Хасково, ул. Козлодуй № 14, вх. Б, ет. 3 представлявано от В.И. чрез А.. Ш. против Е. Й. О. с ЕГН: ********** и адрес: ******, и с к за признаване за установено, че ответника дължи н а ищеца сумата от 954 (деветстотин петдесет и четири) лв. главница по запис на заповед от *** г., законната лихва върху нея от 29.12.2021 г. до окончателното плащане , за която е издадена заповед за незабавно по ч.г.д. № 20514/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС ООД с ЕИК: 200688545 и адрес: гр. Хасково, ул. Козлодуй № 14, вх. Б, ет. 3 представлявано от В.И., да заплати на Е. Й. О.
5 с ЕГН: ********** и адрес: ******, сумата от 50 лв. за разноските по делото.
ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС ООД с ЕИК: 200688545 и адрес: гр. Хасково, ул. Козлодуй № 14, вх. Б, ет. 3 представлявано от В.И. да заплати на Е. Г. и., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *******, сумата от 300(триста) лева за А.окатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за А.окатурата и сумата от 3 0 0 лв. /триста/ л е в а А.окатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА по настоящето производство и сумата от 3 0 0 лв. /триста/ А.окатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА за заповедното производство по ч. г. д.
20514/2021 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________ 6