Решение № 453 от 06.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 536/2026
- Вид
- Решение № 453
- Подписан
- 06.10.2026
- Състав
- Деница Добрева
Други актове по делото
- Разпореждане № 4474 от 22.07.2026 · Деница Добрева
- Определение № 1389 от 18.08.2026 · Деница Добрева
- Протокол № 551 от 28.09.2026 · Деница Добрева
Цитирани разпоредби
- чл.78,ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 453 гр. Варна, 06.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20263100900536 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по допустими обективно кумулативно съединени искове на "ВИ ЕНД ВИ СПОРТ" ЕООД, ЕИК 204010111, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Студентски град", ул. "Пъстър свят" № 11а, вх. В, ет. 1, ап. 2, срещу "ВСК" ООД, ЕИК 103929922, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Александър Дякович" № 45, офис 33-35, ет. 4, както следва:
1) за сумата от 46061.44 евро, представляваща главница по споразумение анекс № 1/01.10.2024 г. към договор за продажба на право на собственост на недвижими имоти и строителство от 03.05.2024 г., уреждащ отношенията между страните по повод прекратяване на договора,, ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 17.07.2026 г. до окончателното издължаване на сумата на осн. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 365 ЗЗД;
2) за сумата от 6340.02 евро - компенсаторна неустойка съгласно анекс № 1/01.10.2024 г., уговорена за обезщетяване на вреди от неизпълнението на задължението по договор за продажба на право на собственост на недвижими имоти и строителство от 03.05.2024 г. за изграждане на обекта, предмет на договора, на осн. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 365 ЗЗД;
3) за сумата от 4197.50 евро - обезщетение за забавено изпълнение на задължение за възстановяване на продажната цена - главница по анекс № 1/01.10.2024 г. за периода 01.12.2024 г. до 15.07.2026 г., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба е изложено, че на 03.05.2023 г. ищецът, в качеството си на купувач-възложител, сключил с ответника в качеството му на строител и с трето за спора лице като продавач Договор за продажба право на собственост на недвижими имоти и строителство на обекти. Продавачът по договора се задължил да продаде на ищеца, а строителят се задължил да построи до степен на завършеност разрешително за ползване, следните обекти, които следвало да бъдат изградени в ПИ с идентификатор ******, с адрес: *****, с площ на ПИ по кад. скица от 5158 1 кв. м. и ПИ с идентификатор ******, с адрес ******, с площ на ПИ по кад. скица от 3260 кв. м. Купувачът, от своя страна, се задължил да закупи собствеността на следния бъдещ обект в сградата, а именно: апартамент № 2, на втори жилищен /над партер/ етаж, в сграда В, с площ от 80,04 кв. м. или 94,73 кв. м., с вкл. ид. ч. и граници по изработен инвестиционен проект, с обща цена от 104203.00 евро без ДДС или левовата равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 203803.35 лева без ДДС.
На следващо място, ищецът излага, че в чл. 8 от Договора страните договорили срокове за извършване на съответния етап от строителството на бъдещата сграда. В Раздел IV - "Отговорности за неизпълнение", продавачът и строителят, настоящ ответник, поели солидарно отговорност за изпълнение на всички свои задължения по Договора, в това число и за връщане на заплатени от купувача суми, за обезщетения и неустойки.
При изпълнение на поетите от него задължения ищецът твърди, че на 03.05.2023 г. заплатил по сметка на ответника сумата от 61000.00 лева /31188.80 евро/ и на 16.05.2023 г. - сумата от 50000.00 лева /25564.59 евро/, или общо 111000.00 лева /56753.40 евро/. Поддържа, че ответникът не изпълнил поетите от него задължения по изграждането на сградата, като към м. 09.2024 г. строителство не било започнато от последния. С оглед неизпълнението от страна на изпълнителя, за възложителя възникнало на осн. чл. 6 от процесния договор правото да развали договора и иска връщане на дадените до момента на разваляне суми, както и неустойка в размер на задатъка в размер на 10% от общата цена за имотите.
Ищецът поддържа още, че между страните били проведени преговори и на 01.10.2024 г. сключили Анекс към договора за продажба на право на собственост на недвижими имоти от 03.05.2023 г., с който същият бил прекратен по взаимно съгласие и като последица от прекратяването ответникът се задължил да върне на ищеца платените до момента суми в общ размер на 120400.00 лева /61559.54 евро/, както и неустойка в размер на 12040.00 лева /6155.95 евро/, в двумесечен срок от сключването на анекса (01.10.2024 г.).
В уговорения между страните срок заплатените от ищеца суми, както и неустойката, не били заплатени от ответника. Сочи, че била възстановена единствено сумата от 9400.00 лева /4806.14 евро/, представляваща стоп-капаро, при което дължимата главница възлиза на 111000.00 лева /56753.40 евро/. Общият размер на възстановените суми след подписване на Анекса възлизал на 17000.00 лева /8691.96 евро/.
На изложените в исковата молба твърдения е отправено искане за постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени в тяхната цялост.
В съдено заседание ищецът, чрез адв. П., поддържа предявения иск.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът, чрез адв. Р., оспорва исковете. Пледира, че искът за неустойка е неоснователен, тъй като страните са приели по взаимно съгласие да прекратят договора, което изключва противоправно поведение на ответника като основание за начисляване на неустойка.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.79 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, 2 кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава. По предявения главен иск за реално изпълнение в тежест на ищеца е да установи факта на поето от ответника договорно задължение за заплащане на процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже, че го е изпълнил.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че страните са били обвързани от облигационни отношения във основа на сключен на 03.05.2023 г. договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот, с предмет: апартамент № 2, разположен на етаж 2, в бъдеща сграда В", разположена в ПИ с идентификатор ******, с адрес на поземления имот в ****, с обща площ от 80,04 кв.м.
Сключеният между страните договор има комплексен характер и разкрива характеристиките на договор за изработка и предварителен договор за покупкопродажба на недвижими имоти. Същият е съставен в изискуемата форма за действителност, обективира същественото съдържание на сделката, носи подписа на управителя на ответното дружество, поради което следва да се приеме, че материализира валидно облигационно правоотношение. Последното е прекратено по взаимно съгласие на страните с представения по делото анекс от 01.10.2024г., като в чл.2.1. от същия ответникът се е задължил в срок до 2 месеца от подписването на анекса да възстанови на ищеца заплатената от него сума в размер на 120 400 лева, ведно с неустойка в размер на 12 040 лева.
Видно от представените по делото платежни нареждания трето за спора лице е извършил три плащания ( на 03.10.2025г., 29.04.2025г. и 10.04.2025г.)по сключения анекс на обща стойност 17 000 лева , с посочено основание за плащане „ по анекс от 01.10.2024г. Задължено лице ВКС ООД“.
Ищецът признава за допълнително плащане в размер на 9400 лева, за което не са ангажирани доказателства, но доколкото се касае за признание за неизгоден факт, ползващ кредитора, същият следва да се отчете при преценка за доказания размер на притезанието.
Настоящият състав на съда намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи поети от ответника валидно задължения по договор за спогодба, с който страните са уредили последиците от прекратяване на валидно облигационно отношение помежду им. Със споразумението по чл. 365 от ЗЗД страните са установили помежду си размера на вредите от неизпълнението и са уговорили репарирането им. Сключеното от страните споразумение под формата на анекс от 01.10.2024г. има установително значение за основанието и размер на дълга. В този смисъл уговорената с анекса неустойка не черпи основанието си от прекратения предварителен договор, както неправилно се позовава ответникът.
Основанието, на което се дължи е сключеният анекс, чиято действителност не е оспорена. С него страните общо уреждат последиците от неуспешното сътрудничество по между им и установяват размера на вредите, тоест не предвиждат компенсация за бъдещи вреди, а установяват размера на вече настъпили вреди в резултат на прекратеното правоотношение. За подобно договаряне законът не предвижда пречка. Ето защо, и доколкото не е налице спор досежно действителността на последващото споразумение, в полза на ищеца се следва и уговорената компенсация.
На следващо място, падежът на задълженията по анекса, според уговореното в т.2.1, е настъпил на 1.12.2024г., от която дата ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва върху сумата от 111 000 лева(съгласно искането) от датата на падежа до плащането, респективно до исковата молба за непогасената част от дълга в размер на 4197,50 евро, на осн. чл. 86 от ЗЗД.
3
Ищецът е претендирал законна лихва само върху вземането за главница по споразумението, което искане се явява основателно.
На осн.ч.л. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ответната страна е оспорила мотивирано обосноваността на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за процесуално представителство. За да се произнесе по възражението, съдът следва да съпостави заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 4600 евро със сбора на цената на исковете (56598,96 евро) и сложността на производството.
Така заплатеното възнаграждение принципно съответства на минималния размер по чл. 7,а л. 2, т. 4 от Наредбата за адвокатските възнаграждения. Цената на иска и отнасянето му към Наредбата, обаче представлява само един от критериите за определяне справедливия размер на възнаграждението. С оглед задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, § 1 от ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдвС размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, § 1 от ДФЕС.Съгласно разпоредбите на чл.78, ал.5 от ГПК и чл.36, ал.3 от ЗА, спазваните критерии при преценката са фактическата и правна сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опитът и специализацията на адвоката.
Спорът пред настоящата инстанция се е развил в едно открито заседание, в което са събрани само писмени доказателства. Размяната на книжа по делото е приключила след безуспешното изтичане на срока за отговор по чл. 367,ал. 1 от ГПК, тоест процесуалният представител не е ангажирал защита след исковата молба. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. При съобразяване вида на спора, материалния интерес, както и вида и количеството на извършената работа, и фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че възнаграждение е прекомерно, поради което следва да се редуцира до размер на 3 600 евро. На ищеца се следват разноски за държавна такса в размер на 2263,94 евро.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВСК" ООД, ЕИК 103929922, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Александър Дякович" № 45, офис 33-35, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на"ВИ ЕНД ВИ СПОРТ" ЕООД, ЕИК 204010111, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Студентски град", ул. "Пъстър свят" № 11а, вх. В, ет. 1, ап. 2, следните суми
1) за сумата от 46061.44 евро, представляваща главница по споразумение анекс № 1/01.10.2024 г. към договор за продажба на право на собственост на недвижими имоти и строителство от 03.05.2024 г., уреждащ отношенията между страните по повод прекратяване на договора, ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 17.07.2026 г. до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл.
Разпечатката съдържа 36 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/407faf1d-9760-4dff-9514-48355629700d