Решение № 15752 от 07.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6711/2026
- Вид
- Решение № 15752
- Подписан
- 07.08.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 33725 от 15.03.2026 · СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
- Определение № 15456 от 23.04.2026 · СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 15752 гр. София, 07.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ........ при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20261110106711 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на ......., ЕИК ......., срещу ........, ЕИК ........, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал.
1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 16.08.2022 г. в ........., е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „.......“, с рег. № ......., управляван от .........., и лек автомобил марка „..........“, модел „........., с рег. № .........., управляван от Б. И.. Поддържа, че произшествието е настъпило по вина на водача на автомобила „.......“, който при извършване на движение на заден ход не се е уверил, че пътят зад превозното средство е свободен, и е реализирал удар с преминаващия автомобил „..........“. Към датата на произшествието лекият автомобил „.......... ......... е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“, а гражданската отговорност на водача на автомобила „.......“ е била застрахована при ответното дружество.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищеца е образувана щета № ........
След извършения оглед и определяне на стойността на ремонта ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 546,21 лв., като е направил и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Ответникът е възстановил сумата 788,10 лв., като ищецът претендира остатъка от регресното си вземане в размер на 773,11 лв., равняващи се на 395,29 евро, както и обезщетение за забава в размер на 142,41 евро за периода от 07.06.2023 г. до 13.03.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.
1
Оспорва механизма на произшествието и вината на застрахования при него водач.
Поддържа, че водачът на автомобила „..........“ е навлязъл в кръстовището с висока и несъобразена скорост и е отнел предимството на автомобила „.......“, поради което носи изключителна вина за настъпване на произшествието, а при условията на евентуалност е допринесъл за вредоносния резултат в степен най-малко 50 %. Оспорва доказателствената стойност на двустранния констативен протокол, като сочи, че същият представлява частен документ и не установява с обвързваща съда сила механизма на произшествието. Оспорва също размера на претендираните вреди и наличието на причинна връзка между всички заявени увреждания и процесното ПТП. Не оспорва, че е възстановил на ищеца сумата 788,10 лв., представляваща 50 % от заявената пред него претенция, включително съответната част от ликвидационните разноски. Оспорва и акцесорната претенция за обезщетение за забава.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
С определение № 15456/23.04.2026 г., чийто проект за доклад е обявен за окончателен в откритото съдебно заседание, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 16.08.2022 г. за автомобила „.......“, рег. № ......., е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, че автомобилът „.......... ........., рег. № .........., е бил застрахован по „Каско“ при ищеца, както и че ответникът е изплатил на ищеца сумата 788,10 лв.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 16.08.2022 г., преценен не изолирано, а във връзка с останалия доказателствен материал, се установява участие на двата автомобила в произшествието и отразен механизъм на движение на автомобила „.......“ на заден ход. Като частен документ той подлежи на преценка наред с всички останали доказателства по делото, включително с оглед съдържащите се в него изявления на участниците и съответствието им с останалия доказателствен материал.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля водачът на автомобила „..........“ Б. И..
Свидетелят посочва, че се е движел по ......., възнамерявайки да извърши завой наляво към паркинг на търговски комплекс. Преди предприемане на маневрата е спрял и е изчакал двата движещи се в насрещната посока автомобила да преминат, първият от които е бил именно процесният „.......“. След преминаване и на втория автомобил и при освобождаване на насрещното движение свидетелят предприел завой наляво, като при навлизане към паркинга автомобилът му бил ударен в задната лява врата от вече преминалия автомобил „.......“, който се движел обратно на заден ход. Свидетелят обяснява, че след произшествието водачът на „.......“ заявил, че е пропуснал отбивката и затова е предприел връщане назад. Свидетелят разпознава подписа си върху двустранния констативен протокол и потвърждава, че схемата и текстовата част отговарят на действително настъпилото произшествие. Посочва още, че непосредствено преди удара автомобилът „..........“ се е движел с не повече от около 10 км/ч., 2 тъй като преди това е бил спрял.
Съдът кредитира показанията на свидетеля. Действително свидетелят е водачът и собственикът на увредения автомобил и поради това показанията му следва да бъдат преценявани внимателно и в съвкупност с останалите доказателства. Същите обаче са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, а най-същественото е, че намират обективна подкрепа както в схемата и съдържанието на двустранния протокол, така и в заключението на съдебно-автотехническата експертиза.
От приетото заключение по САТЕ се установява, че на 16.08.2022 г. около 10:40 часа лек автомобил „.......“, рег. № ......., движещ се по ......., пропуска отбивката към паркинга, спира и предприема движение на заден ход. В същото време движещият се в противоположната посока автомобил „.......... ........., рег. № .........., предприема завой наляво към същия паркинг, вследствие на което траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар. Вещото лице е категорично, че уврежданията по автомобила „..........“, а именно по задната лява врата, предната лайсна на задната лява врата и задния ляв външен панел, се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице изрично заявява, че от техническа гледна точка причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на автомобила „.......“, който е предприел движение на заден ход, без да съобрази разположението на автомобила „..........“. Посочва още, че движението назад в зоната на кръстовище създава опасност за останалите участници и именно това движение е довело до пресичане на траекторията на „..........“.
От особено значение за преценката на поведението на водача на лекия автомобил „.......“ са дадените от вещото лице устни разяснения при изслушване на заключението в съдебно заседание. Експертът посочва, че от техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е именно предприетата от водача на „.......“ маневра движение на заден ход, без последният да съобрази разположението на лек автомобил „..........“, който по това време извършвал завой наляво. Вещото лице допуска наличие на частично ограничена видимост и посочва, че не може еднозначно да се установи дали водачът на „.......“ е имал възможност да възприеме автомобила „..........“ посредством огледалото за обратно виждане. Експертът изрично разяснява, че независимо от възможността за възприемане през огледалото, водачът е разполагал с техническа възможност да провери пространството от лявата страна на автомобила, като погледне през прозорците на предната и задната лява врата и се увери дали там се намира друго превозно средство.
Следователно евентуалното ограничаване на видимостта през огледалото за обратно виждане не представлява обективна пречка, която да изключи противоправността на поведението на водача на „.......“. Напротив, при предприемане на движение назад то е налагало още по-висока степен на внимание и извършване на допълнителна непосредствена проверка на пространството около автомобила.
Вещото лице категорично сочи и че движението на заден ход в кръстовище създава 3 опасност за всички превозни средства, които навлизат в него, като в конкретния случай именно движението назад на „.......“ е довело до пресичане на траекторията на „..........“.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обективно и обосновано, изготвено след анализ на материалите по делото и съответстващо на останалия доказателствен материал.
Ответникът не е ангажирал доказателства, които да оборят техническите изводи на вещото лице.
При тези данни съдът приема, че водачът на „.......“ не е изпълнил задължението си преди и по време на движението назад да се убеди, че извършването на маневрата няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Обстоятелството, че „..........“ евентуално не е бил видим в определен момент през огледалото за обратно виждане, не променя този извод, доколкото по заключението на експерта е съществувала реална възможност същият да бъде възприет чрез непосредствен оглед през страничните прозорци. Ето защо съдът намира за доказано, че причината за реализиране на ПТП е неправилното и недостатъчно обезопасено движение назад на лекия автомобил „.......“, а не поведението на водача на „..........“.
По отношение на размера на вредите заключението установява, че необходимата стойност за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1 547,17 лв. с ДДС, или 791,06 евро. Тази стойност включва необходимите резервни части, демонтажни, монтажни и възстановителни дейности, боядисване и материали. Следователно определената от вещото лице действителна стойност на ремонта е дори малко по-висока от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 1 546,21 лв.
Поради това възражението на ответника за завишаване на размера на вредите е неоснователно.
За възникването на регресното вземане на имуществен застраховател спрямо застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е необходимо да бъдат установени валидно имуществено застрахователно правоотношение, настъпило покрито застрахователно събитие, противоправно и виновно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, причинени от това поведение вреди, плащане на застрахователното обезщетение от имуществен застраховател, както и размерът на вредите и обичайните разноски по определянето им.
В настоящия случай тези предпоставки са установени. Безспорно е наличието на имуществената застраховка „Каско“ при ищеца и на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила „.......“ при ответника. Установено е и настъпването на процесното ПТП. По отношение на противоправното поведение съдът приема, че водачът на автомобила „.......“ е нарушил правилата за безопасно движение при движение назад.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗДвП преди да започне движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба по време на движението назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното 4 средство. Именно неизпълнението на тези задължения се установява в случая.
Предприемането на движение назад не освобождава водача от задължението да провери не само непосредственото пространство зад автомобила, но и да се съобрази с останалите участници, чиито траектории могат да бъдат засегнати от извършваната маневра. Както вещото лице изрично посочва, дори видимостта през огледалото да е била частично ограничена, водачът е разполагал с възможност да провери пространството от лявата страна на автомобила непосредствено преди и по време на движението назад. Следователно евентуалната ограничена видимост не изключва противоправността и вината му, а напротив – налага предприемането на допълнителни мерки за безопасност преди започване на маневрата.
Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/405a3031-4e79-4d6d-99f8-a42983139120