Решение № 9024 от 13.10.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 1630/2026
- Вид
- Решение № 9024
- Подписан
- 13.10.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- Галина Радикова
Други актове по делото
- Разпореждане № 6409 от 16.07.2026 · Галина Радикова
- Разпореждане № 6671 от 23.07.2026 · Галина Радикова
- Определение № 6766 от 27.07.2026 · Галина Радикова
- Определение № 6871 от 29.07.2026 · Галина Радикова
Цитирани разпоредби
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.171 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, б. "з) · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 9024
Бургас, 13.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - IV-ти състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА административно дело № 20267040701630 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал. 5 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба, подадена от С. Т. М., чрез процесуален представител адв. Н. Г. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1516216/29.06.2026 г., издадена от А. А. С.- младши автоконтрольр към ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с която на осн. чл.171, т.1, б. 3)ГГ) от ЗДвП временно е отнето СУМПС №********** на С. Т. М. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Жалбоподателят иска отмяна на заповедта. Намира същата за издадена в противоречие с целта на закона.
В съдебно заседание пълномощникът му адв. Г. поддържа жалбата и направеното с нея, искане. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – А. А. С.- младши автоконтрольр към ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изразява становище по спора.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта, в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
На 29.06.2026 г., А. А. С., на длъжност мл. автоконтрольор при група КПДГПА Пазарджик, ОДМВР Пазарджик, в присъствието на свидетеля Х. Г. С., съставил АУАН сер. GA, № 3273897.
Според този документ, на 29.06.2026 г. в 00:51 часа, на път автомагистрала № А-1 при ам Тракия, км.69 в посока към гр. София, С. Т. М. управлява мпс БМВ 530д, с рег.№ А7797ММ, лична собственост, като извършва следното нарушение : 1.мпс е със служебно прекратена регистрация на 23.06.2026г по чл. 143.ал.10 от ЗДвП (не сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите) - управлява мпс, което не е регистрирано по надлежния ред.
Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“.
С издадения АУАН, като доказателства били иззети 2бр. регистрационни табели, СУМПС на водача №********** и свидетелството за регистрация на МПС.
Възражения по акта не били направени.
На 29.06.2026 г., 01.19 ч. регистрацията на автомобила била служебно възстановена по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Факта на сключване на договор за застраховка е потвърден и с представената по делото застрахователна полица № BG/22/126002233158, издадена от Лев инс, с начало на покритието 29.06.2026 г., 01.50 ч.
Според докладна записка, изготвена от А. А. С. застрахователната полица е представена от водача по време на извършване на проверката. Този факт е отразен и върху съставения АУАН.
На 29.06.2026 г., на основание чл.171, т.1, б. „з)“, „гг)“ от ЗДвП, въз основа на фактите, установени АУАН сер. GA № 3273897, А. А. С.- младши автоконтрольр към ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, издал оспорената заповед № GPAM-1516216, с която на Г. Б. била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.
Като доказателство по делото е приета Заповед №312з-2296/11.09.2025г., издадена от директора на ОДМВР Пазарджик, с която по т.1.7 служители заемащи длъжността „Младши автоконтрольор II-I степен“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при Областна дирекция на МВР-Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по от ЗДвП.
II. ПРАВОТО:
Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В настоящия случай оспорената ПАМ е издадена от А. А. С.- младши автоконтрольр към ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, за нарушение, констатирано в териториалния обхват на районното управление.
По делото няма спор, че издателят на акта, заема посочената длъжност и по силата на т.1.7 от Заповед №312з-2296/11.09.2025г., издадена от директора на ОДМВР Пазарджик, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които е и тази по чл.171, т.1, б. „з)“, „гг)“. Оспореният акт е издаден в предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.
В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да предпоставят извод за процесуална незаконосъобразност.
Съдът намира, че заповедта е издадена в нарушение на целта на закона.
Процесната принудителна административна мярка е наложена за това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация поради неизпълнение от собственика на задължението да регистрира превозното средство.
Според нормата, посочена като правно основание за издаване на административния акт - чл.171, т.1, б. „з“, гг) от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал. 3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5.
В случая, с оглед установените факти, може да се предположи (доколкото санкционната норма не е посочена нито в АУАН, нито в оспорената заповед), че е извършено нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, а именно наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Т.е. принудителната административна мярка може да бъде законосъобразно наложена, само ако административният орган докаже, че към момента на издаване на заповедта за налагането й водачът е извършил нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
В случая няма спор, че на 29.06.2026 г. водачът е управлявал лекия автомобил с прекратена регистрация, т.е. осъществени са обективните елементи от състава на нарушението.
Както бе посочено обаче, мерките по чл.171 от ЗДвП се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
С оглед установените факти, не може да се приеме, че заповедта е издадена за преустановяване на нарушението, тъй като регистрацията на превозното средство е служебно възстановена на 29.06.2026 г. в 01.19 ч., т.е. още по време на извършване на полицейската проверка, когато е сключен и договора за застраховка „Гражданска отговорност“.
Във връзка с изложеното следва да бъде посочена и практиката на Върховен административен съд, съгласно която при преценката за законосъобразност на принудителните административни мерки съдът следва да съобрази не само формалното наличие на предпоставките за тяхното прилагане, но и дали при конкретните факти административната принуда действително реализира преследваната от закона цел. В този смисъл са Определение № 533/19.01.2026 г. по адм. дело № 12298/2025 г., Определение № 1738/16.02.2026 г. по адм. дело № 1267/2026 г. и Определение № 1661/13.02.2026 г. по адм. дело № 979/2026 г. на ВАС и др., в които се приема, че когато към момента на издаване на акта или непосредствено след това са настъпили обстоятелства, от които следва, че защитимата от закона цел е вече постигната, продължаването на административната принуда не може да се разглежда изолирано от конкретната фактическа ситуация и не може да се ползва с презумпция за автоматична съразмерност.
В разглеждания случай целта на закона – да се гарантира наличие на задължително застрахователно покритие за участието на автомобила в пътното движение е била постигната в момента на извършване на проверката, в хода на която е съставен АУАН.
При това положение мярката „временно отнемане на СУМПС“ не е насочена към преустановяване или предотвратяване на нарушение, а води до ограничаване на правата на жалбоподателя, без да е налице реална необходимост от това и придобива санкционен характер.
Предвид изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното и доказано искане на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 305,11 евро (държавна такса и възнаграждение на адвокат.
С оглед изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1516216/29.06.2026 г., издадена от А. А. С.- младши автоконтрольр към ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с която на осн. чл.171, т.1, б. 3)ГГ) от ЗДвП временно е отнето СУМПС №********** на С. Т. М. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на С. Т. М., [ЕГН] сума в размер на 305,11 евро, представляваща направени по делото, разноски.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�