Решение № 177 от 19.06.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 77/2024
- Вид
- Решение № 177
- Подписан
- 19.06.2024
- Състав
- Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева
Други актове по делото
- Определение № 132 от 21.02.2024 · Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева
- Протокол № 99 от 22.03.2024 · Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева
- Разпореждане № 902 от 20.06.2024 · Даниела Димова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, т.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, т.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2, изр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.45 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.343а, ал.1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.413 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 177 гр. Варна, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Магдалена Кр. Недева
Членове:
Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000077 по описа за 2024 година
Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №5889/14.12.2023г. по описа на ШОС на ищеца М. М. А., ЕГН **********, от град Шумен, подадена чрез пълномощника му адвокат Н. Д., ШАК, срещу решение №65/22.11.2023г. на Окръжен съд – Шумен, постановено по т.д. №23/2022г. по описа на същия съд в частта му, в която съдът е отхвърлил предявените срещу ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 , град София, осъдителни искове за дължими обезщетения за обезвреда на причинените му вреди от ПТП, настъпило на 30.11.2021 г., около 9.20 ч., в гр. Шумен, на ул. „Райна Княгиня“, по вина на водача на лек автомобил „Ауди А3“, ДК № Х ХХХХ ХХ, О Д Д, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество по застрахователна полица BG /02/121002710330, със срок на застрахователно покритие от 15.09.2021 до 14.09.2022 година, за разликата над присъдените 30 000 лева до част от претендирания с иска размер от 60 000 лева - обезщетение за неимуществените вреди, ведно със законна лихва считано от 08.12.2021 г. (датата на уведомяване на застрахователя) до окончателното му плащане, съответно за разликата над присъдените 278,84 лв. до пълния претендиран размер от 557,58 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва считано от 01.02.2022г. (датата на отправяне на претенция до застрахователя) до окончателното му плащане.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, необоснованост и постановяването му в нарушение на 1 материалния закон и в противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС и другите съдилища в РБ. Твърди се, че от първоинстанционния съд е допуснато нарушение на нормата на чл. 51, ал. 2 ГПК, като подробно са обосновани доводи за липсата в конкретния случай на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец, в условие на евентуалност – относно отчетената степен на съпричиняване.
Цитира относима за спора съдебна практика на ВКС и ВС (ППВС № 17/63г.). Според въззивника възражението на застрахователното дружество за съпричиняване е недоказано, още повече в размер на 50 %, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Счита, че единственото действие, предопределило, направило възможно настъпването на процесното ПТП и причинените в резултат на това телесни увреждания на пострадалия, са допуснатите нарушения от водача, единствено които действия са в пряка причинно - следствена връзка с увреждащото пътно произшествие. В условията на евентуалност счита, че степента на съпричиняване от 50 % е прекомерно завишена и следва да бъде редуцирана до 10 %, като излага подробни съображения за това, в т.ч. позовавайки се на разрешението, дадено с ТР № 2/22.12.2018 г. по тълк. д. № 2/2016г. на ОСНК на ВКС. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и по същество да уважи исковете в претендираните размери. Претендира и присъждане на разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв.
По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната въззиваема страна – ответникът ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, чрез надлежно упълномощен представител адвокат И. Т., е депозирал писмен отговор на въззивната жалба вх.
№478/25.01.2024г., в който обосновава аргументи за неоснователност на въззивната жалба с искане обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
В проведеното открито съдебно заседание страните не са взели участие. С молби, подадени преди съдебното заседание от пълномощниците на страните, е заявено, че подадените въззивна жалба и отговора по нея се поддържат на изложените в тях основания. Поддържат се и исканията за присъждане на разноски като са приложени и списъци по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявените искове е претендираното пряко право на ищеца М. М.
А., ЕГН **********, от град Шумен, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 , град София, обезщетения за причинените му вреди вследствие на ПТП, настъпило на 30.11.2021 г., 2 около 9.20 ч., в гр. Шумен, на ул. „Райна Княгиня“, по вина на водача на лек автомобил „Ауди А3“, ДК № Х ХХХХ ХХ, О Д Д, изразяващи се в изживени болки и страдания от причинените му телесни увреждания и психични страдания от изживяното произшествие, както и понесени материални загуби – разходи за лечение и възстановяване.
Обезщетението за неимуществените вреди е претендирано в размер на 80 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 08.12.2021г. до окончателното плащане. Обезщетението за имуществените вреди е претендирано в общ размер на 557, 6 8 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 02.02.2022г. до окончателното плащане.
Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.
Исковете са били приети за основателни и доказани в пълния предявен размер – за имуществените вреди, съответно за сумата 60 000 лева – за неимуществените вреди, но са уважени частично с оглед приетото от първоинстанционния съд за частично основателно възражение на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, поради това, че е предприел пресичане на платното за движение на необозначено място без да изчака преминаването на приближаващия се автомобил, отчитайки същото в размер на 50%.
С влязло в сила решение №124 от 11.04.2023г. по АНД №612/2023г. на Районен съд – Шумен водачът на л.а. „Ауди А3“ с рег. № Х ХХХХ ХХ О Д Д, ЕГН **********, е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б. „а“ във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 30.11.2021г. в град Шумен при управление на МПС нарушил правилата за движение, установени в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. М. А., изразяваща се във фрактура на телата на двете кости на лявата подбедрица в горната им трета с разместване, което е довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от един месец, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено съответно административно наказание.
Зачитайки предметните и субективни предели на влязлото в сила решение на наказателния съд (чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413 от НПК), съставът на въззивния съд приема за безспорно установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право - настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача на лекия автомобил, чиято отговорност е застрахована по задължителна 3 застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Бул инс“ АД, причинените на пострадалия ищец травматични увреждания.
Въззивният съд е обвързан и от силата на пресъдено нещо на постановеното от първоинстанционния съд решение в осъдителната му част, в която част същото не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
По тези въпроси, както и по размерите на дължимите обезщетения, в т.ч. определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за справедлива обезвреда на неимуществените вреди, не се поддържа спор между страните.
Единственият спорен момент, пренесен във въззивното производство с подадената от ищеца въззивна жалба, е относно основателността на противопоставеното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия с допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата, евентуално – размера, с който следва да бъде отчетен този принос.
За да се произнесе по същество на този спорен въпрос, въззивният съд съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане, може да се намали ако и самото увредено лице е допринесло за тяхното настъпване. Съпричиняването изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като вината на последния не е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД. Поведението на пострадалия (независимо дали се касае за конкретно действие или бездействие) всякога трябва да е противоправно и да води, наред с противоправното поведение на самия деликвент, до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Съпричиняване ще е налице както когато поведението на пострадалия допринася за възникване на самото увреждащо събитие като правно значим факт („съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие), така и когато, без да е допринесъл за настъпване на събитието, пострадалият е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. В този смисъл е трайната, последователна и безпротиворечива съдебна практика, намерила израз например в решение №198 от 03.02.2017г. по т.д. №3252/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение №169 от 28.02.2012г. по т.д. №762/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение №206 от 12.03.2001г. по т.д. №35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение №50 от 27.07.2015г. по т.д. №271/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение №33 от 04.04.2012г. по т. д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.; решение №96 от 15.10.2012г. по т.д. №936/2011г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение №39 от 16.07.2010г. по т.д. №551/2009г. на на ВКС, ТК, II т.о.; решение №43 от 15.04.2009г. по т. д. №648/ 2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и много други. В този смисъл са и разрешенията, дадени в т. 7 на ТР №1 от 23.12.2015г. по тълк.дело №1/2014г. на ОСТК на ВКС.
4
В процесния случай възражението за съпричиняване се основава на твърденията на ответното застрахователно дружество, че в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.1 и 2 от ЗДвП ищецът не се е движел по пешеходна пътека и без да се съобрази с приближаващите МПС, в частност с л.а. „Ауди“ с рег. № Н 67 72 ВТ, рязко, внезапно и неочаквано е предприел пресичане на платното за движение, съответно траекторията на движение на автомобила, с което е поставил водача му в обективна невъзможност да избегне сблъсъка.
Според заключението на комплексната експертиза в автотехническата й част, мястото на удара е в непосредствена близост до Т-образно кръстовище между ул.
„Тича“, ул. „Райна Княгиня“ и ул. „Г.С. Раковски“ в град Шумен. В този район не е имало пътна маркировка и обозначени места за пресичане на пешеходци. Лекият автомобил „Ауди А3“ рег. № Х ХХХХ ХХ, управляван от застрахования при ответното дружество водач О Д Д, се е движел по ул. „Тича“ с намерение с ляв завой да се включи в ул. „Райна княгиня“. Времето е било облачно, със силен снеговалеж, премесен с дъжд и силен вятър, пътното платно е било мокро, стъклата на автомобила са били заснежени. В този момент пешеходецът М. М. А. (ищеца) е предприел пресичане на ул. „Райна княгиня“ от десния тротоар към лявата част на платното, с нормален ход. На разстояние от 5,80 метра от десния край на платното за движение и на 4,9 метра източно от избрания в огледния протокол за ориентир електрически стълб (на десния тротоар на ул. „Райна княгиня“ по посока на движение на л.а.) пешеходецът е бил блъснат от лявата му страна с предната дясна част на автомобила. Изчислява се от вещото лице – автоексперт, че скоростта на движение на автомобила в момента на удара и преди настъпване на ПТП е била около 25 км/ч като опасната му зона за спиране е била 14,6 метра. При различни варианти за скоростта на движение на пешеходеца (бавен ход, спокоен ход, бърз ход) вещото лице изчислява отстоянието на автомобила в момента на възникване на опасността (появата на пешеходеца на платното за движение по ул. „Райна княгиня“) в границите от 28,3 до 48,5 метра. Във всеки един от възможните варианти пешеходецът не е попадал в опасната зона за спиране на автомобила и водачът е имал възможност своевременно да възприеме пешеходеца и да проследи движението му от момента на навлизане на платното в дясната му част и да предотврати удара чрез аварийно спиране. При приближаване към мястото на удара не е имало движещи се или паркирани МПС, препятствия и др., които да са пречили директно на видимостта на водача. Видимостта му е била частично намалена и ограничена от атмосферните условия и заснежените стъкла на автомобила, но тротоарът и платното за движение пред и вдясно на автомобила са били видими изцяло за водача. В случай, че водачът е бил внимателен и е наблюдавал полосата пред и вдясно на автомобила, той е могъл да забележи пешеходеца през предното обзорно стъкло още в началния момент на пресичането му - на 28,3 метра преди мястото на удара, да го заобиколи или да спре в опасната зона от 14,6 метра без съприкосновение с 5 него. Видно от направените замервания в протокола за оглед, пътното платно в зоната на местопроизшествието е с ширина 8 метра, като лявото платно за движение на мястото, където е намерено МПС, е с ширина 3,80 метра.
Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3df47681-bc01-44ea-9d21-338b0415b30a