Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5256 от 25.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55943/2024
Вид
Решение № 5256
Подписан
25.03.2025
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 5256 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110155943 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. С. А., с която срещу "******“ ООД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договори за кредит № № ****** г.; ****** г. и ****** г., а в условията на евентуалност – искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл.

10а ЗПК за прогласяване на клаузи от договора;

- искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от общо 1376 лева, представляваща сбор от недължимо платени от ищеца на ответника суми във връзка с договорите за кредит над погасените главници, като по всеки отделен договор се претендират суми, както следва: по договор ****** г. сума в размер на 211,40 лева, по договор ******/04.02.2022 г. сума в размер на 632,30 лева, по договор ******/11.02.2022 г. сума в размер на 532,30 лева.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесните договори за кредит, по силата на които ответникът му е предоставил суми от по 3000 лева (общо 9000 лева), като по всеки договор му е била начислена такса за експресно разглеждане, която е била включена като част от погасителната вноска по всеки договор. Поддържа да е погасил предсрочно задълженията си по договорите за кредит, като до 26.04.2022 г. е заплатил на ответника сума в общ размер на 13 676 лева, 1376 лева от която не била дължима. Излага доводи за нищожност на процесните договори поради противоречието им със закона – неправилно посочване на ГЛП и на ГПР в договорите.

Отделно излага съображения за нищожност на клаузите в договорите, предвиждащи заплащането на такси за експресно разглеждане, като противоречащи на закона, на добрите нрави и като неравноправни. Моли за уважаване на исковете и за присъждане 1 на разноски. В първото по делото съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК ищецът е пояснил исковата си молба, като във връзка с твърденията си, че процесните договори са изцяло нищожни, ищецът не дължи нищо друго освен чистата стойност на кредита. Изрично е оттеглено изявлението, направено с исковата молба, че на ответника се дължи и възнаградителна лихва по договорите за кредит, т.е. заплатените като договорни лихви сум се твърди също да се явяват недължимо платени.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявените искове. Счита, че предявените установителни искове били недопустими поради липса на правен интерес и идентичност на предмета на същите. Отделно поддържа, че във връзка с процесните договори за кредити е подавал заявления и са били образувано ч.гр.д. № 19563/2022 г., ч.гр.д. № 19564/2022 г. и ч.гр.д. № 19732/2022 г., по които са били издадени заповеди за изпълнение, а длъжникът е извършил плащанията в срока за доброволно изпълнение. С молба от 25.02.2025 г. сочи, че номерата на образуваните заповедни производства са както следва: ч.гр.д. № 19732/2022 г. на СРС, 170 с-в, ч.гр.д. № 19561/2022 г. по описа на СРС, 39 с-в и ч.гр..д № 19562/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в. Твърди се по договор № ******/11.02.2022 г. да е била издадена заповед за изпълнение, с която да са присъдени следните суми: 600 лева – главница, възнаградителна лихва 57,30 лева, държавна такса – 25 лева и адвокатско възнаграждение 450 лева; във връзка с договор № ******/04.02.2022 г. да са присъдени главница – 750 лева, възнаградителна лихва 57,30 лева, държавна такса – 25 лева и адвокатско възнаграждение – 550 лева; за задълженията по договор № ******/04.02.2022 г. да е издадена заповед за главница 1000 лева, възнаградителна лихва 57,30 лева, държавна такса – 25 лева и адвокатско възнаграждение 750 лева.

Твърди да не са осчетоводявани суми за погасяване на задължения по такси за експресно разглеждане. Сочи, че платежното нареждане от 09.03.2022 г. за сумата 3300 лева не било относимо към конкретния правен спор, тъй като не било посочено основание за плащане в него. Същото било „разнесено“ по други договори, сключени между същите страни, различни от процесните. Позовава се на съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната, че настоящото производство е недопустимо, след като по искане на заявителя се били развили заповедни производства. Оспорва исковете по основание и по размер. Моли за отхвърлянето им и претендира разноски.

Възразява срещу разноските на насрещната страна.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните е обстоятелството, че във връзка с процесните договори за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 9000 лева общо.

По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит S O № ******/04.02.2022 г., сключен между страните, по силата на който на кредитополучателя е начислена такса експресно разглеждане в размер на 728,10 лева при размер на кредита 3000 лева за срок от 3 месеца, която потребителят се е задължил да върне на 3 вноски, всяка в размер на 1300 лева при ГЛП 34,06 % и ГПР 39,92 %.

Приет е в препис договор за потребителски кредит SO № ******/04.02.2022 г., сключен между страните, по силата на който на кредитополучателя е начислена такса експресно разглеждане в размер на 970,80 лева при размер на кредита 3000 лева за срок от 4 месеца, която потребителят се е задължил да върне на 4 вноски, всяка в размер на 1050 лева при ГЛП 36,14 % и ГПР 42,76 % под формата на кредитна линия № ******/21.02.2023 г. при ГЛП 36 %, ГПР 42,58 %.

Съгласно договор за потребителски кредит SO № ******/11.02.2022 г., сключен 2 между страните, по силата на който на кредитополучателя е начислена такса експресно разглеждане в размер на 1212,50 лева при размер на кредита 3000 лева за срок от 5 месеца, която потребителят се е задължил да върне 5 вноски, всяка в размер на 900 лева при ГЛП 37,43 % и ГПР 44,57 %.

На 09.03.2022 г. ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 3300 лева с основание на превода „****** **********. Не се оспорва тази сума да е получена от ответника, който твърди същата да е погасила други задължения на ищеца, извън тези по процесните договори за кредит.

На 19.04.2022 г. ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 5176 лева с основание на превода „плащане на просрочия по кредити SO-******, ******, ******“.

На същата дата ищецът е заплатил и сума в размер на 1300 лева с основание за плащане „закриване на кредит SO-******“.

На 26.04.2022 г. е заплатена сума в размер на 1800 лева с основание „SO-****** пълно пог.“.

На същата дата по сметка на ответника е наредена сумата 2100 лева с основание „SO-****** пълно пог.“.

По искане на ответника служебно са извършени справки по всички общо 5 заповедни производства, развили се по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по искане на ищеца.

Ч.гр.д. № 19563/2022 г. по описа на СРС, 159 с-в, касае договор за кредит ******/23.02.2022 г. Същото е образувано на 12.04.2022 г. По това дело на 20.04.2022 г. е подадена молба за отказ от заявлението. Съдът е издал заповед за изпълнение на 21.04.2022 г., която е обезсилил с определение от 29.04.2022 г.

Ч.гр.д. № 19564/2022 г. по описа на СРС, 163 с-в е образувано по заявление на ответника от 12.04.2022 г. и предмет на делото са вземания, произтичащи от договор за кредит ******/23.02.2022 г. По това дело на 20.04.2022 г. е подадена молба за отказ от заявлението. Съдът е издал заповед за изпълнение на 21.04.2022 г., която е обезсилил с определение от 26.04.2022 г. и е прекратил производството поради извършения отказ от заявлението.

Ч.гр.д. № 19732/2022 г. по описа на СРС, 170 с-в е образувано по заявление на ответника от 12.04.2022 г. и предмет на делото са вземания, произтичащи от договор за кредит SO-******/04.02.2022 г. По това дело на 20.04.2022 г. е подадена молба за отказ от заявлението. Съдът с определение от 17.05.2022 г. е прекратил производството по делото на осн. чл. 233 ГПК.

Ч.гр.д. № 19561/2022 г. по описа на СРС, 39 с-в е образувано по заявление на ответника от 12.04.2022 г. и предмет на делото са вземания, произтичащи от договор за кредит SO-******/04.02.2022 г. По това дело на 20.04.2022 г. е подадена молба за отказ от заявлението. Съдът с определение от 21.07.2022 г. е прекратил производството по делото на осн. чл. 233 ГПК.

Ч.гр.д. № 19562/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в е образувано по заявление на ответника от 12.04.2022 г. и предмет на делото са вземания, произтичащи от договор за кредит SO-******/11.02.2022 г. На 19.04.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По това дело също на 20.04.2022 г. е подадена молба за отказ от заявлението. Съдът с определение от 28.07.2022 г. е прекратил производството по делото на осн. чл. 233 ГПК и е обезсилил издадената заповед.

Не е спорно, че всички определения, с които са прекратени заповедните производства поради извършен отказ, са влезли в сила.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в 3 производството пред настоящата инстанция, изготвено въз основа на счетоводна справка за извършени плащания, погасени и непогасени задължения и материалите по делото, се установява, че по договор за потребителски кредит SO-******/04.02.2022 г. ответникът е осчетоводил като заплатена от ищеца сума в размер на 3211,40 лева, от които главница в размер на 3000 лева, договорна лихва в размер на 57,30 лева, държавна такса по заповедно производство 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 129,10 лева. По договор за потребителски кредит № SO-******/04.02.2022 г. е била заплатена сума в размер на 3632,30 лева, като със същата ответникът е погасил главница 3000 лева, договорна лихва 57,30 лева, държавна такса 25,00 лева, адвокатско възнаграждение 550 лева. По договор за потребителски кредит № SO-******/11.02.2022 г. е била заплатена сума в размер на 3532,30 лева, като със същата ответникът е погасил главница 3000 лева, договорна лихва 57,30 лева, държавна такса 25,00 лева, адвокатско възнаграждение 450 лева. Вещото лице е посочило, че представеното по делото платежно нареждане за сумата 3300 лева от 09.03.2022 г. е било осчетоводено от ответника за погасяване на задължения по други договори за кредит на същия кредитополучател. В откритото съдебно заседание на 26.02.2025 г. вещото лице по реда на чл. 200 ГПК е пояснило заключението си, като е посочила, че ответникът не е предоставил информация задължения по кои кредити са били погасени. Не са й били представени счетоводни документи, а счетоводна справка.

При използване на общодостъпен кредитен калкулатор съдът установи, че ако в ГПР бъде включена таксата за експресно разглеждане, предвидена да се дължи с всеки от договорите, то тогава размерът на ГПР би възлизал на:

400.35% по договор за кредит № ****** г.;

432.94 % по договор за кредит № ****** г.;

448.48 % по договор за кредит № ****** г.,

При така установеното от фактическа страна, по приложението на правото съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че всеки от договорите, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, а в условията на евентуалност, че клаузите за експресно разглеждане са нищожни поради противоречие с императивни норми на закона, поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, както и че имат неравноправен характер.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника. В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.