Определение № 21918 от 19.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21918 гр. София, 19.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110155943 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане от ответника „И., чрез адв. Б. С., с оплаквания за неправилност на решението в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца, тъй като не ставало ясно как са изчислени тези разноски, дали адвокатското възнаграждение било в минимален размер, а съдът не бил съобразил частичното прекратяване на производството по исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като присъдил на ищеца всички сторени разноски. Счита също така, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноски е следвало да се присъдят и в полза на ответника (с оглед частичното прекратяване на производството по осъдителните искове). Излага съображения, че в случая разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца следва да са под минимума.

В обобщение заявява искания за намаляване на разноските на ищеца и за присъждане на такива в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Ответникът по молбата (ищец по делото) намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Обръща внимание, че в случая са разгледани общо шест иска, а адвокатското възнаграждение е в размер под минималните съгласно Наредбата.

Молбата е подадена в срок от легитимирано лице, за което е налице правна възможност да иска изменение на решението в частта за разноските. Изискването за представяне на списък по чл. 80 ГПК е предпоставка за разглеждането й по същество.

Такъв съдът намира, че се съдържа в кориците на делото, с оглед което и искането следва да се разгледа по същество. Макар да е допустимо, същото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

В настоящото производство съдът е разгледал и се е произнесъл с решение по общо шест кумулативно съединени претенции. Ето защо и адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие в размер на сумата 580 лева, не само че е под минималните размери в Наредбата, а с оглед принципите за справедливо и достойно заплащане на адвокатския труд, е възприето от съда като занижено, с оглед което и е присъдено в цялост. От друга страна, за защита по същите претенции ответникът е заплатил на процесуалния си представител адвокатски възнаграждения в размер на 3400 лева, но чрез същия процесуален представител, на който тези суми са заплатени, намира за прекомерни разноските на ищеца. Изложените в молбата, подадена чрез адв.

1

С. доводи в тази насока, не следва да бъдат по-подробно обсъждани с оглед тяхната очевидна неоснователност.

По отношение на искането разноски в полза на ищеца да бъдат присъдени съгласно правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, съдът препраща към вече изложените в съдебното решение мотиви и отново се позовава на разрешението, дадено с Решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, доколкото до частичното оттегляне на исковете, респ. прекратяване на производството в съответните части по исковете по чл.

55, ал. 1 ЗЗД, се е стигнало след приемане на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и съобразно направените от вещото лице констатации. Хипотезата на чл.

78, ал. 4 ГПК е аналогична на тази на чл. 78, ал. 3 ГПК, предвид което и с оглед цитираното решение на СЕС не следва разноски за тази част от претенциите да се възлагат в тежест на ищеца потребител.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №

5256/25.03.2025 г., постановено по делото, заявено с молба, вх. № 137214/14.04.2025 г., подадена от „И., чрез адв. Б. С., в частта за разноските, като присъдените в полза на ищеца Б. С. А. бъдат намалени и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК бъдат присъдени разноски в полза на „И. за прекратената част от производството по исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС, по която е дължима държавна такса в размер на сумата 15 лева, вносима по сметка на въззивния съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2