Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4372 от 20.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6112/2023
Вид
Определение № 4372
Подписан
20.12.2023
В сила
25.04.2024
Състав
СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4372 гр. София, 20.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. И. У. като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело № 20231110206112 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.

63д от ЗАНН.

С Решение № 3497 от 20.07.2023 г. Софийски районен съд, НО, 15 състав е отменил Наказателно постановление № 007333/27.01.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София, с което на А. Ц. А. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, вр. чл.139, ал. 7 от ЗДвП.

В срока за обжалване на решението от страна на А. Ц. А., чрез адв.А. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт по делото, е постъпила молба за допълване на постановеното решение в частта за разноските, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати в полза на въззивника адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с ДДС, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие, своевременно релевираното искане за това и представени доказателства за извършеното плащане.

С оглед спазване правата на всяка от страните, на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София е изпратен препис от депозираната по-горе молба на А. Ц. А., с възможност за становище, каквото в предоставения срок не е постъпило.

1

При така установеното, съдът прие от правна страна следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая А. Ц. А. е уведомен за постановеното решение на 05.08.2023 г., а молбата е депозирана в съда на 17.08.2023 г., поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.

3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен /ал. 4/.

В конкретния случай, между въззивника А. Ц. А. и Адвокатско дружество „Л. П.“ с ЕИК ********, е сключен на 07.04.2023 г. договор за правна помощ, с уговорено в същия възнаграждение, дължимо от възложителя А. в размер на 600 лева без ДДС. С Анекс от 07.04.2023 г. към договора за правна помощ от 07.04.2023 г. страните са приели, че договореното възнаграждение е непосилно за заплащане от страна на възложителя и са постигнали съгласие същото да бъде заплатено от трето 2 лице – „Е. Т. Е.“ ЕООД, ЕИК **********. Видно от представеното преводно нареждане, на 10.04.2023 г. „Е. Т. Е.“ ЕООД, ЕИК ********** е заплатило по банкова сметка на Адвокатско дружество „Л. П.“ с ЕИК ******** сумата в размер на 720 лева, съгласно издадена проформа фактура № 0000000809 от 07.04.2023 г.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая въззивникът не е сторил разноски, които да му бъдат присъдени съобразно изхода на делото. Съгласно ТР № 6/13 - т. 1 на ОСГТК на ВКС , само когато е доказано извършването на разноски от страната в производството, те подлежат на присъждане.

Изискването страната да е направила реално разноските, които претендира да й бъдат заплатени от противната страна, е в основата и на задължителната практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК - Определение № 14/7.01.2014 г. по ч. т. д. № 3082/14 на ВКС Първо т. о. и Определение № 110 от 25.02.2016 г. по ч. т. д № 311/2016. на Второ т. о., с които е отречена възможността като съдебни разноски да се присъжда платено от трето лице възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство на страната, доколкото такова плащане не може да се приеме, че е за сметка на последния, за да е налице основание за присъждането му като реален разход за страната. Този правен извод не би се променил и от обстоятелството, че между третото лице и страната или между третото лице и процесуалния представител е налице договор, който да урежда вътрешните им отношения /в този смисъл - решение № 30/28.04.2017 г. по т. д. № 2334/15 на ВКС, Второ т. о., в частта за разноските в касационното производство/. Съдът дължи преценка дали по делото са налице доказателства, от които да е видно, че страната реално, чрез разходване на свои средства, е извършила заплащането на претендираните разноски. В конкретния случай, по делото нито се твърди, нито се доказва такова действително разходване на средства от името и за сметка на въззивника А., поради което и не са налице основания за присъждане на разноски в полза на тази страна за сметка на насрещната такава. В случая страната не е платила реално чрез разходване на свои средства претендираното като съдебен разход адвокатско възнаграждение, като последното е заплатено на процесуалния представител от трето неучастващо в производството лице. Следователно, към датата на плащане на възнаграждението на последния от трето лице липсва реално осъществен разход на страната, който да се приеме, че е за нейна сметка и който да дава 3 основание за присъждане на сумата за такъв разход в полза на тази страна (в този смисъл Определение № 556 от 19.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4289/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева, както и Определение № 274 от 15.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 739/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски).

По изложените съображения съдът счита, че молбата за допълване на процесното решение в частта за разноските се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Ц. А., ЕГН **********, депозирана чрез адв.А., за допълване на Решение № 3497 от 20.07.2023 г., постановено по НАХД № 6112/2023 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 15 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4