Решение № 3497 от 20.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3497 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110206112 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Ц. А., ЕГН **********, чрез адв. К. А., срещу Наказателно постановление № 007333/27.01.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София, с което на А.

Ц. А. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, вр. чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 07.11.2022 г. в 12:17:37 часа, по път "А-6", км 50 + 427, е управлявал т.а. марка "ХХХХХХХХХХХХХХ" с рег.

ХХХХХХХ, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона. Конкретно се поддържа, че съставеният АУАН е издаден при съществени нарушения на материалния закон и при неспазване на административнопроизводствените правила, тъй като датата на установяване 1 на нарушението се разминава с датата, на която същото е извършено, а актосъставителят не е установил по категоричен начин самоличността на нарушителя. Навежда се, че последният към момента на осъществяване на проверката не е имал информация и не е изследвал дали водачът, управлявал процесното ППС при установяване на нарушението е същото лице, което е управлявало превозното средство към момента на съставяне на АУАН, още повече, че ППС с peг. № ХХХХХХХ, не е собственост на водача, а е отдадено под наем на „ХХХ“ ЕООД - извършващо международен превоз на товари.

Сочи се, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, което се счита за явно нарушение на въведеното от законодателя с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН изискване за наличие на повече от един свидетел при съставянето на акта.

На следващо място се поддържа, че процесното наказателно постановление страда от съществени материалноправни пороци, които влияят върху неговата законосъобразност, тъй като същото не съдържа всички законоустановени реквизити, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в това число, че не е описано коректно мястото на извършване на нарушението; че е налице ясно описание на твърдяното за извършено нарушение; че липсва цялостна индивидуализация на превозното средство. Излага се, че в процесния случай не е изяснено как е установена самоличността на извършителя, при положение, че се касае за нарушение, установено чрез техническо устройство, т.е. в отсъствие на контролен орган и нарушител. Сочи се, че на 22.11.2022 г. контролните органи са спрели за проверка процесното МПС, управлявано от А. А., но не е изяснено как същите, включително и административнонаказващият орган, са установили самоличността на нарушителя, за извършеното нарушение на 07.11.2022 г.

Отделно от изложеното се твърди, че задължението за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, съгласно чл. 106, ал. 3 от ЗП е вменено на собственика или ползвателя на пътното превозно средство, което дори е ясно изведено и в текста на наказателното постановление, а в случая жалбоподателят не е нито собственик, нито ползвател на процесното ППС, респективно и административнонаказващият орган е трябвало да събере необходимите доказателства относно факта кой е собственик или ползвател на ППС, за да ангажира неговата отговорност за това, че не е заплатена тол такса, ако в действителност това е установеното нарушение.

2

Аргументира се тезата, че развилото се администраивнонаказателно производство е в разрез с европейската регламентация.

По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.А., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и с депозирани по делото пространни писмени бележки, процесуалният представител пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата. Претендират се сторените в производството разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Димитров, който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсулство възнаграждение.

Софийският районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

На 22.11.2022 г. в 15:45 часа на гранично контролно-пропускателен пункт "Калотина", пристигнало пътно превозно средство - влекач марка и модел "ХХХХХХХХХХХХХХ" с рег. ХХХХХХХ и обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от А. Ц. А..

На място била извършена проверка от контролните органи на Агенция "Митници", включително от св. Р. А. Л. – заемащ длъжността "инспектор" в сектор "Контрол и правоприлагане" към териториална дирекция "Митница София", при което било установено, че на 07.11.2022 г. в 12:17:37 часа ППС с рег. ХХХХХХХ е заснето да се движи по път "А-6", км 50 + 427, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

За така извършеното административно нарушение бил генериран 3 доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.

На място св. Л. предложил на А. Ц. А. да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, но последният отказал.

Жалбоподателят А. Ц. А. заплатил максимална такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133 лева.

Въз основа на направените констатации, св. Р. А. Л. съставил АУАН № 007333/07.11.2022 от 22.11.2022 г. срещу А. Ц. А. за извършено от последния административно нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 007333/27.01.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София, с което на А. Ц. А. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, вр. чл.139, ал. 7 от ЗДвП.

Препис от НП било връчено на А. Ц. А. на 30.03.2023 г., като в законоустановения 14-дневен срок последният подал жалба срещу горепосоченото наказателно постановление, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Р. А. Л..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. Р. А. Л. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са логични и поначало непротиворечиви, 4 като са информативни относно констатираните обстоятелства при проверката, поради което в тази им част съдът се довери на показанията на свидетеля и ги кредитира. Същият обаче изяснява действията на водача на процесното ППС към момента на проверката, а именно на 22.11.2022 г., но този свидетел не е установил самоличността на водача, управлявал автомобила към датата на извършване на нарушението 07.11.2022 г., поради което и не допринася за изясняване конкретното авторство на нарушението.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

5

На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

На следващо място, съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, поради което и всички доводи на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни.

Във връзка с релевираното възражение в жалбата, че АУАН е съставен в нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Тази императивна норма изисква да се състави АУАН в присъствието на свидетели очевидци или на самото извършване на нарушението или на неговото установяване, т.е. присъствали в момент, когато контролният орган, съставил АУАН, е възприел на база събраните доказателства, фактите и обстоятелствата описани в акта и дали му основание да счете, че е налице извършено от съответното лице административно нарушение. И в двата случая е достатъчно да е налице поне един свидетел от която и да е от посочените категории - на извършване на нарушението или на установяване му, поради което настоящата инстанция намира, че с установяване на нарушението в присъствието на един свидетел, който е участвал и при съставяне на АУАН, не е налице опорочаване на законоустановената процедура.