Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2391 от 19.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 74236/2024
Вид
Определение № 2391
Подписан
19.01.2026
В сила
19.01.2026
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2391 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110174236 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е постъпила молба вх. № 385162/24.11.2025 г. от ответника „А.Т.Е.Г.“ АД, с която се иска съдът да измени решение № 19725/31.10.2025 г. в частта за разноските, присъдени на ищцата за адвокатско възнаграждение в размер от 480 лв., като прекомерно и несъобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с извършените от процесуалния представител на ищцата действия в хода на производството.

Ответникът твърди, че възнаграждението многократно надвишава размера на исковите суми, съответно материалния интерес по делото, освен това между страните са налице други водени производства и претендирането на възнаграждение в такъв размер представлява злоупотреба с права. Моли възнаграждението да бъде намалено от 480 лв. на 300 лв.

По делото е постъпило и становище от ищцата от 10.12.2025 г., с искане молбата да се остави без уважение.

Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок - в срока за въззивно обжалване, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустимо. В случая ответникът възразява срещу присъждането на разноски в полза на ищцата, с оглед което и съобразно трайната практика на ВКС по въпроса, за допустимостта на искането не е релевантно обстоятелството дали списък на разноските по чл. 80 ГПК е представен или не, доколкото последният касае извършените от страната разноски, а не разноските на насрещната страна.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Основателни са оплакванията, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС е прекомерно, като в случая такова е присъдено при съобразяване на Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът приема, че за извършените от процесуалния представител на ищцата действия в хода на производството при съобразяване на актуалната практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22, според която ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, следва да бъде определено възнаграждение в размер на сумата от 300 лв. с ДДС. Този размер е съобразен с правната и фактическата сложност на делото, както и с извършената от процесуалния представител дейност в защита интереса на ищцата и размера на защитавания материален интерес – в 1 случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, надхвърляща обичайната такава по подобен вид дела, в хода на делото е прието единствено заключение на ССчЕ, което не е оспорено от страните, а делото е протекло в разумни срокове – в рамките на проведени две открити съдебни заседания, в които не се е явил процесуален представител на ищцата. Същевременно, касае се за еднотипни дела, които предполагат идентична предварителна подготовка. Предвид гореизложеното, молбата на ответника в частта за намаляване на така определеното възнаграждение на ищцата е основателна, като присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 250 лв., към която следва да се добави ДДС в размер на 50 лв., или до сумата от 300 лв. с ДДС.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 19725/31.10.2025 г. по гр. д. № 74236/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на ищцата Р. Д. К., ЕГН **********, разноски от сумата от 930 лв. – разноски по делото (50 лв.

– държавна такса, 400 лв. – депозит за експертиза и 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение) на сумата от 750 лв. – разноски по делото (50 лв. – държавна такса, 400 лв.

– депозит за експертиза и 300 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение).

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2