Решение № 19725 от 31.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19725 гр. С., 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110174236 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Oбразувано e по искова молба на Р. Д. К. срещу „А.Т.Е.Г.” АД, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5 лв. - частичен иск от сумата в размер на 89,10 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 689401, сключен на 11.07.2024 г.

Ищцата твърди, че на 11.07.2024 г. между В.С.С. и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № 689401. Сочи, че при подписването на договора на В.С. не му били предоставени необходимите документи по чл. 10 ЗПК, а в приложение към договора било посочено, че най-късно до следващия ден кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита, което да отговаря на редица трудно изпълними условия. В чл. 4 от приложение № 5 към договора за потребителски кредит № 689401/11.07.2024 г. било посочено, че в случай, че потребителят не предостави исканото обезпечение ще дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план - в размер на 1,97 лв. средно на ден, но не повече от 1 % на ден от главницата по кредита. Твърди, че сумата по кредита била в размер на 300 лв. със срок на погасяване - 10.08.2024 г., при размер на погасителната вноска - 340 лв. с одобрено обезпечение и 399,10 лв. без одобрено обезпечение. Към договора за потребителски кредит бил представен и погасителен план, съгласно който кредитополучателят следвало да заплати една вноска в размер на 399,10 лв., формирана по следния начин: 300 лв. - главница, 10 лв. - възнаградителна лихва, 30 лв. - такса преференциално обслужване и 59,10 лв. - неустойка. Твърди, че уговорената неустойка е нищожна. Счита, че с нея се цели да се заобиколи предвиденият максимален размер на ГПР чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че с уговорената неустоечна клауза се цели осигуряването на 1 допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума. В допълнение на това твърди, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, като противоречи на закона и на добрите нрави. Счита, че с неустойката се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, като се достига до кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва, което е недопустимо. Счита, че неустоечната клауза е нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото посоченият размер на ГПР в договора не отговаря на действителния такъв, тъй като към него е следвало да бъде включена уговорената неустойка, поради което договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. На следващо място твърди, че между страните са уговорени „Условия за ползване на преференциално /ВИП/ обслужване“, но за тази услуга не следвало да се дължи възнаграждение - чл. 10, ал. 2, чл.

10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Счита, че клаузата на чл. 5 от приложение № 5 към договора за кредит е неравноправна - чл. 143, т. 9 ЗПК.

Ищцата поддържа, че на 05.11.2024 г. бил сключен договор за цесия, по силата на който В.С.С. й прехвърлил вземането си срещу „А.Т.Е.Г.” АД, представляващо сумата в размер 89,10 лв. - платена сума без основание по нищожен договор за потребителски кредит № 689401/11.07.2024 г., като посочва, че с настоящата искова молба ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия. С оглед гореизложеното моли за осъждането на ответника да заплати сумата от 5 лв., частична претенция от 89,10 лв., която е била заплатена без основание от праводателя на ищцата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че сключеният договор за цесия е нищожен поради липса на съгласие, тъй като между страните липсвало такова по отношение на предмета на договора. На следващо място счита, че договорът за цесия е нищожен поради невъзможен предмет. Допълва, че договорът за цесия не е породил транслативно действие спрямо него, доколкото не му е било съобщено достатъчно ясно кои вземания са предмет на цесията. Оспорва клаузата за неустойка в договора да е нищожна.

Оспорва твърдението, че не са били спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК, с доводи, че на кредитополучателя е бил предоставен, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗПК, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК. Оспорва твърдението, че договорът нарушава чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като твърди, че размерът на годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение № 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Твърди, че задължението за неустойка не е разход по кредита и не е следвало да бъде включвано към ГПР. Оспорва неустойката да излиза извън присъщите й функции, както и да накърнява добрите нрави. Твърди, че неустойката е била индивидуално уговорена между страните. Посочва, че неустойката за непредоставено обезпечение следва да се отличава от забавата за плащане на паричните задължения, поради което ограничението за 2 максималната неустойка в размер на законната лихва за забавени парични задължения не следва да се прилага по аналогия. Оспорва уговорената такса за „Преференциално (ВИП) обслужване“ да е недействителна по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като предоставените услуги не били във връзка с управлението на кредита. В заключение счита, че сключеният договор за потребителски кредит е действителен, като са били спазени всички законови условия.

Твърди, че кредитът е сключен изцяло по волята на потребителя, като освен това същият е имал срок от 14 дни да се откаже от него. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание на 14.05.2025 г. по реда на чл. 214 ГПК е допуснато увеличение на размера на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД до сумата от 54 лв. – предявен в пълен размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, приет без оспорване от страните, са отделени на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото фактите, че на 11.07.2024 г. между В.С.С. и ответника „А.Т.Е.Г.” АД е сключен договор за потребителски кредит № 689401, като сумата по отпуснатия кредит е в размер на 300 лв. и че същата е била усвоена от кредитополучателя.

Посочените обстоятелства се установяват и от приетия договор за потребителски кредит № 689401/11.07.2024 г., сключен между В.С.С. като „кредитополучател“ и „А.Т.Е.Г.“ АД като „кредитодател“, въз основа на който на В.С.С. е предоставен потребителски кредит съгласно условията на кредитните продукти „Кредит до заплата“ и/или „Кредит на вноски“ на „А.Т.Е.Г.“ АД в размер на 300 лв., за срок до 10.08.2024 г., размер на вноската 340 лв., включваща главница в размер на 300 лв., договорна лихва в размер на 10 лв. и сумата от 30 лв. - такса за пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“, като в погасителния план е уговорена и сумата от 59,10 лв. - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, с което общият размер на погасителната вноска при липса на обезпечение е в размер на 399,10 лв.

По делото е прието приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 689401, неразделна част от последния, в което са посочени параметрите на сключения договор, а именно: главница по кредита - 300 лв., срок за погасяване на кредита - 10.08.2024 г., размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение - 340 лв., размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение – 399,10 лв., брой погасителни вноски - 1, годишна лихва за ползване на кредита - 40,56 % и годишен процент на разходите по кредита (ГПР) - 65 %.

По делото е прието приложение № 3 - Условия за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ на „А.Т.Е.Г.“ АД, по силата на което кредитодателят е предоставил на кредитополучателя допълнителни услуги по пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ на „А.Т.Е.Г.“ АД, включващ следните допълнителни услуги, предоставяни на клиента, които са извън цената на финансовата услуга по предоставяне на потребителския кредит, а именно: 1.

3

Кредитодателят предоставя в услуга на Клиента удължено работно време, а именно: всеки ден от 08:00 до 20:00 часа, включително през почивните дни и официални празници; 2.

Кредитодателят предоставя на Клиента услугата безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна дата по договор за кредит; 3. Кредитодателят предоставя на Клиента детайлна информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по договори за кредит; 4. Кредитодателят включва Клиента в лоялна програма на кредитодателя с регулярни отстъпки от услугите на последния, включително преференциално разглеждане на исканията на Клиента за преструктуриране на кредита; 5.

Кредитодателят предоставя на Клиента възможност за регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи и награди, организирани от Кредитодателя, когато такива са налични; 6.

Кредитополучателят получава Удостоверение за актуален дълг или Удостоверение за липса на задължения към Кредитодателя без да заплаща допълнителна такса съгласно Тарифата.

Посочено е, че допълнителните услуги не са задължителни и не са условие за ползване и отпускане на кредита. В чл. 3 страните са се съгласили, че срещу предоставяне на допълнителните услуги Клиентът следва да заплати на Кредитодателя такса в размер на 30 лв., която се заплаща от Клиента на равни вноски заедно с всяка вноска по кредита (чл. 4), в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита (чл. 5).

По делото е прието и приложение № 5 към договор за потребителски кредит № 689401, неразделна част от последния, в което страните са уговорили (чл. 1), че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит (тоест денят, на който Кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: 1. Поръчителство на две физически лица или 2. Банкова гаранция в размер на 340 лв., представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. Съгласно чл. 2, ал. 1 в случай, че Кредитополучателят обезпечи кредита чрез Поръчители, то той е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на Кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на Кредитополучателя Кредитодателят може да изиска Кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв.; да бъдат лица над 20 - годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не помалко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”. Предвидено е, че Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния 4 поръчител, може да откаже да приеме предложените от Кредитополучателя Поръчители.