Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13513 от 10.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 60744/2024
Вид
Решение № 13513
Подписан
10.07.2025
В сила
31.07.2025
Състав
КРУМ ИЛИЕВ ДИНЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13513 гр. С, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К И Д при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20241110160744 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК (”Основно производство”).

Предявени са искове от Е. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С, ж.к. И, бл. ...., насочени срещу ответника „В К“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С, бул. “Д Н“ № 28, за: 1. прогласяване за нищожен на сключен между страните договор за паричен заем № .../17.09.2022 г. на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а в условията на евентуалност – за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.

1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора поради допуснато противоречие с императивна забрана на закон - чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като противоречащи на добрите нрави, респективно като неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т.

5 ЗПП.

В исковата молба се твърди, че на 17.09.2022 г. страните сключили договор за паричен заем № ... за сума в размер на 300.00 лв., при годишен лихвен процент от 40.32% и ГПР от 49.44%. Ищецът обръща внимание на две от клаузите – тази на чл. 1, ал. 3 от договора, която предвижда такса за допълнителната услуга по експресно разглеждане на искането за заем от 63,91 лв., както и тази по чл.4, ал.1 от договора, която предвижда задължение на потребителя да 1 осигури обезпечение в полза на заемателя, като при неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка от 42,56 лв. – ал. 2 на чл. 4. Аргументира становище за нищожност на договора поради неспазване на предписаната от закона форма, както и на основание чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК – поради липсата на правилно и точно отразен ГПР и на разписана методика за формирането му. Ответникът оспорва неустоечната клауза по чл. 4 от договора като неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Като допълнителен довод се излага противоречие на процесната клауза с добрите нрави, вкл. и при целено заобикаляне на закона, тъй като предвидената с нея неустойка излиза извън присъщите й функции - обезщетителна, обезпечителна и санкционна, води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди, причинени на кредитора би покрила. В този смисъл се позовава на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСТК. По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на неустоечната клауза - чл.4 от договора. Ищецът оспорва и предвиденото възнаграждение за експресно разглеждане на искането за кредит като противоречащо на чл.10а, ал.2 от ЗПК, който въвежда забрана заемателят да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Според ищеца приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит е част от усвояването на кредита, поради което възнаграждение за такъв вид услуги не се дължи. Изразява становище, че тази такса по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГПР, като в случая това законово изискване не било спазено. Аргументира се становище, че клаузите не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, даващ възможност на потребителя да разбере икономическите последици от сключването на договора. Отделно от това се сочи, че кредиторът не е включил посочените две задължения - за неустойка и експресно разглеждане, в ГПР, като стремежът му е по този начин е да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В исковата молба се цитира чл. 22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от 2 потребителя. Като допълнителен довод за нищожността на договора се изтъква и противоречие с чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на договора, а в условията на евентуалност на изрично оспорените клаузи от него. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

По съществото на спора се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Обръща внимание на клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като твърди че е спазена посочената разпоредба, доколкото в процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, уговорен е срок на договора, като същият съдържа и условия за прилагането му. Излага, че при фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Сочи, че договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Излага, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. Като в този смисъл се позовава на практика на СЕС в Решение по дело С-42/15. За ГПР се обръща внимание, че няма законово изискване да се посочи математически алгоритъм на изчисленията, поради наличието на нормативно предвидени две задължителни математически формули. Обяснява се, че ГПР включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи, че изчисленията за ГПР са направени към момента на сключване на съответния договор за кредит, като в договора ясно се сочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, с оглед което същият е 3 законосъобразно формиран по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В същото време се поддържа становище, че в ГПР не следва да се включва предвидената неустойка, тъй като може за потребителя да не възникне задължение за заплащане на такава. Ответникът оспорва и твърденията в исковата молба, че с клаузата за неустойка се цели заобикаляне на закона. Поддържа становище, че целта на процесната неустойка е именно да обезпечи изпълнението на задължението на потребителя да върне отпуснатата му в заем сума. Ответникът твърди, че услугата експресно разглеждане на документи е доброволна, която няма нищо общо с такса за отпускане на кредита и не представлява действие по усвояване или управление на кредита, тъй като тази услуга предхожда времево предоставянето на заема. Признава, че действително експресното разглеждане на документи представлява услуга, предхождаща одобряването на отпускането на кредит и усвояването му, която услуга няма задължителен характер, но лицето, което кандидатства за кредит, по своя преценка избира дали да ползва тази услуга. Сочи се, че ищецът е бил запознат с тези условия, избрал е доброволно да ползва услугата по експресно разглеждане на документи срещу такса в конкретно посочен размер, което се потвърждава от чл.1, ал.3 от договора. По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски.

В срока за отговор е предявен и насрещен осъдителен иск от „В К“ АД срещу Е. Р. С. за заплащане на сумата от 212 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № .../17.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 12.12.2024 г. до окончателното плащане.

Твърди, че между страните е налице договор за потребителски кредит № .../17.09.2022 г., по силата на който „В К“ АД е предоставило на ответника по насрещния иск заемна сума в размер на 300 лева. Заемната сума следвало да бъде върната на седем равни вноски, всяка в размер на 45,56 лв., като в случай, че клаузата за експресно разглеждане бъде избрана и произведе действие, размерът на вноската ставал 54,69 лв. Твърди, че в настоящия случай посочената клауза не е произвела действие, поради което размерът на погасителната вноска си оставал 45,56 лв., който включвал главница и договорна лихва по кредита. Сочи, че заемът бил отпуснат при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР в размер на 49,44 % и общ размер на плащанията от 318,92 лв. Излага, че заемополучателят е заплатил сумата в 4 размер на 100 лв., с която е погасил главница в размер на 87,96 лв. и договорна лихва за периода от 18.09.2022 г. – 12.11.2022 г. в размер на 12,04 лв.

Незаплатена останала главницата в размер на 212 лв., поради което предявява искане за присъждането на тази сума. В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения насрещен иск, доколкото договорът за заем бил нищожен, поради което заемополучателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита в размер на 300 лв.

На база приетите по делото писмени доказателства, проведеното експертно заключение, първоинстанционният съд достига до следните фактически положения:

Не е спорно между страните, че на 17.09.2022 г. сключили помежду си договор за паричен заем Standart 14 с № ..., като заемателят ищец получил в своя полза сума в размер на 300.00 (триста) лева. В договора е уговорено, че длъжникът следва да погаси задължението си посредством седем анюитетни вноски, с краен срок за погасяване на кредита - 24.12.2022 г., при размер за двуседмична погасителната вноска от 45.56 лева, с годишен лихвен процент 40.32%.

Обявен е ГПР в размер на 49.44 %. Според чл.1, ал.3 и ал.4 на договора кредиторът се задължава да заплати на заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски, такса експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 63.91 лева или изчислена двуседмична вноска от 54.69 лева. В чл. 4, ал. 1 е уговорено, че заемателят се ангажира да предостави обезпечения с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора за паричен заем. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора потребителят дължи неустойка в размер на 42.56 лв., платима разсрочено на равни части към всяка вноска, тогава когато не предостави едно от обезпеченията по кредита, изброени в ал. 1 на чл. 4 (поръчител, отговарящ на определени условия, или банкова гаранция). В тази хипотеза периодичната вноска е в размер на 60.77 лева, а общото задължение по договора 425.39 лева.

Посочен е фиксиран лихвен процент от 40.32%, ГПР от 49.44%, с отразени допускания при неговото изчисление -договорът да е валиден за уговорения срок, като всяка от страните ще изпълнява точно задълженията си по него и няма да бъдат начислявани разходи за събиране на кредита, лихви за забава, 5 неустойка за неизпълнение.

Установява се от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът извършил извънсъдебни плащания, а именно две такива (на 13.03.2023 г. и 30.03.2023 г.), всяко от по 50 лева, общо 100 лева. Вещото лице е отразило, че след приспадане на така извършените плащания, общият размер на задълженията възлиза на сума от 325,39 лева, от които за главница 212,04 лева (платени 87.96 лева), лихва 6,88 лева (платени 12.04 лева). Не са отнесени плащания към неустойката от 42,56 лева, както и таксата за експресно разглеждане от 63,91 лева. Експертът е отговорил на поставения му за изследване въпрос, че действителният размер на ГПР е 985.79 %, при съобразяване на компонентите договорна лихва, възнаграждение за обезпечение, такса за експресно разглеждане.