Определение № 5740 от 03.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5740 гр. София, 03.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20241110160744 по описа за 2024 година

Предявени са искове от Е. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к.

ИЛ, бл. 146, вх. 8, ет. 2, ап. 167, подадена чрез адв.дм, насочени срещу „вк“ АД, ЕИК ----, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“дж“ № 28, АТЦ сц, за прогласяване за нищожен на сключен между страните договор за паричен заем № --------/17.09.2022 г. на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК, а в условията на евентуалност – за прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 1, ал.3 и чл.4, ал.2 от договора.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

С исковата молба е представен следния документ, който се иска да бъде приет като писмено доказателство: договор за потребителски кредит № --------/17.09.2022 г.

Иска се ответникът да бъде задължен да представи в цялост кредитното досие на Е. Р.

С., включичелно да представи копие от договора, СЕФ и застраховка.

Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Прави се искане за издаване на един брой съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване с посочената в исковата молба информация.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

В срока за отговор е предявен и насрещен осъдителен иск от „вк“ АД срещу Е. Р. С. с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 212 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № № --------/17.09.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.12.2024г. до окончателното плащане.

Представя се справка за начислени от ответника суми по договор за паричен заем Standard 14 № --------/17.09.2022 г., Договор за потребителски кредит № № --------/17.09.2022 г. и декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП от ищеца.

Прави искане за задължаване на ищеца да представи предоставения му преди сключване на договора стандартен европейски формуляр.

Прави се искане за задължаване на ищеца да представи доказателства на чие име е открита цитираната в исковата молба банкова сметка, а така също съдът да извърши служебна справкав деловодната система на СРС за заведени от ищцата срещу ответника и други кредитни институции претенции за нищожност на договори за кредит и/или клаузи по тях, както и дали по тях се претендира заплащане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на адв. Д. М..

1

В срока за отговор, ответницата по насрещния иск е депозирала такъв, с който изразява становище по основателността на същия.

Прави искане за снабдяване със съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване с посочената в отговора информация.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба, отговора към нея и насрещната искова молба документи като относими към предмета на спора.

За изясняване на спора от фактическа страна, следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.

Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи стандартен европейски формуляр, предоставен му при сключване на договора е относимо е и следва да се уважи.

Основателно е искането на ищеца за снябдяване с един брой съдебно удостоверение, което да му послужи пред „---“ АД за получаване на посочената в отговора на насрещната исковата молба информация.

Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи посочените документи е неоснователно, доколкото договорът за заем е представен с исковата молба, не се твърди да е сключвана застраховка по отношение на процесния договор, а за СЕФ се оспорва, че се намира в държание на ответника.

За неоснователно съдът намира и искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, доколкото фактите, които ще се доказват с исканото удостоверение, са неотносими към предмета на правния спор.

За неоснователно като неотносимо съдът намира и искането на ответника за задължаване на ищеца да представи доказателства на чие име е открита цитираната в исковата молба банкова сметка, а така също съдът да извърши служебна справкав деловодната система на СРС за заведени от ищцата срещу ответника и други кредитни институции претенции за нищожност на договори за кредит и/или клаузи по тях, както и дали по тях се претендира заплащане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на адв. Д. М..

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявени са искове от Е. Р.

С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к. ИЛ, бл. 146, вх. 8, ет. 2, ап. 167, подадена чрез адв.дм, насочени срещу „вк“ АД, ЕИК ----, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“дж“ № 28, АТЦ сц, за прогласяване за нищожен на сключен между страните договор за паричен заем № --------/17.09.2022 г. на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК, а в условията на евентуалност – за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.

1, ал.3 и чл.4, ал.2 от договора.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

2

В исковата молба се твърди, че на 17.09.2022 г. страните са сключили договор за паричен заем № --------, за сума в размер на 300.00 лв., при годишен лихвен процент от 40.32% и ГПР от 49.44%. Сочи се, че видът на вноската е месечна, а броят на погасителните вноски е седмична.

Ищецът обръща внимание на две от клаузите – тази на чл.1, ал.3 от договора, която предвижда такса за допълнителната услуга по експресно разглеждане на искането за заем от 63,91 лв. и тази по чл.4, ал.1 от договора, която предвижда задължение на потребителя да осигури обезпечение в полза на заемателя, като при неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка от 42,56 лв. – ал. 2 на чл. 4.

В същото време ищецът аргументира становище за нищожност на договора поради нарушение на чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, а именно поради неспазване на предписаната от закона форма, на основание чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК – поради липсата на правилно и точно отразен ГПР и на разписана методика за формирането му. Подчертава се, че сборът от всички вноски по кредита е 425,39 лв., при което се надвишава предвиденото в чл.19, ал.4 от ЗПК ограничение.

Освен това ответникът оспорва неустоечната клауза по чл.4 от договора като неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Навежда доводи и че въпросната клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.

Като допълнителен довод се навежда противоречие на процесната клауза с добрите нрави, вкл. и при целено заобикаляне на закона, тъй като предвидената с нея неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила. В този смисъл се позовава на т.З от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009 г., ОСТК.

По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на неустоечната клауза - чл.4 от договора.

Ищецът оспорва и предвиденото възнаграждение за експерсно разглеждане искането за кредит като противоречащо на чл.10а, ал.2 от ЗПК, който въвежда забрана заемателят да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според ищеца, приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, е част от усвояването на кредита, поради което възнаграждение за такъв вид услуги не се дължи. Изразява становище, че тази такса по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено. Отделно от това изразява съмнение, че услугата, за която е предвидено процесното възнаграждение, му е предоставена.

Аргументира се становище, че клаузите не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, даващ възможност на потребителя да разбере икономическите последици от сключването на договора.

Отделно от това се сочи, че кредиторът не е включил посочените две задължения в ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. В исковата молба се цитира чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Като допълнителен довод за нищожността на договора се изтъква и противоречие с чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, а именно уговорената уточняване на лихвения процент по кредита, условията на прилагането му, за промяната му и т.н.

По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на 3 договора, а в условията на евентуалност на изрично оспорените клаузи от него.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

По съществото на спора се поддържа становище за неоснователност на предявените искове.

Обръща внимание на клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като твърди че е спазено посочената разпоредба, доколкото в процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, уговорен е срок на договора, като същият съдържа и условия за прилагането му. Излага, че при фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т.

9 ЗПК.

Според ответника изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК за посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, е неприложимо в настоящия случай, доколкото същото е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Сочи, че договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Излага, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва.

Като в този смисъл се позовава на практика на СЕС в Решение по дело С-42/15.

За ГПР се обръща внимание, че няма законово изискване да се посочи математическия алгоритъм на изчисленията, поради наличието на нормативно предвидени две задължителни математически формули. Обяснява се, че ГПР включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи, че изчисленията за ГПР са направени към момента на сключване на съответния договор за кредит, като в договора ясно се сочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, с оглед което същият е законосъобразно формиран по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.