Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 15.12.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 524/2021
Вид
Решение № 190
Подписан
15.12.2021
Състав
Радослав Кръстев Славов, Женя Радкова Димитрова, Дарина Стоянова Маркова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • §1, т.1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.1, ал.1, т.1 · Търговски закон
  • чл.1, ал.3 · Търговски закон
  • чл.2 · Търговски закон
  • чл. 289 · Търговски закон
  • чл. 302 · Търговски закон
  • чл. 307 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Варна, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело № 20213001000524 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Н. Т. К. като земеделски производител срещу решение № 260030/17.06.2021 година по т.д.№ 129/2020 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е осъдена да заплати на „АГРОХОЛ“ ООД, ЕИК 124605731, със седалище и адрес на управление гр.

Добрич, Западна крайградска зона, ул.“Осма“, 37, представлявано от Й К сумата от 24826,80 лева, представляваща неустойка, предвидена в чл.6.2 от договор за осигуряване, доставка и закупуване на селскостопанско оборудване А-052 от 25.11.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска 26.11.2020 година до датата на окончателното заплащане на главницата, както и сумата от 4009,44 лева разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Твърди се във въззивната жалба, че след изменението на иска компетентен да разгледа иска е Районен съд Шумен, поради което решението следва да се обезсили от въззивният съд.

При формиране на правните си изводи, съдът е достигнал до извода, че Н. Т.

К. е търговец по смисъла на ТЗ, тъй като осъществяваната от нея дейност се води по търговски начин. Не е съгласна с констатациите на съда, че 1 възражението за давност е преклудирано. Не е взето предвид и направеното възражение, че договорът е прекратен на 26.12.2016 година. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявеният иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Агрохол” ООД е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 26.11.2020 година ищецът „АГРОХОЛ“ ООД твърди, че между него и ответницата са съществували търговски отношения, породени от сключен между тях договор за осигуряване, доставка и закупуване на селскостопанско оборудване № А-052/25.11.2016 г. Въз основа на договора, ищецът е доставил и предал на ответницата сеялка Gaspardo, модел SP-6, сер. № GG9610272. Уговорената с договора цена е размер на 31 200.00 лв. На същата дата, ищецът е издал и фактура № 1000013067 за сумата от 31 200.00 лв. Ответницата е извършила две частични погасявания на задължението си в общ размер на 21 200 лв., като на 15.01.2018 г. е платила 11 200.00 лв., а на 11.06.2018 г. – 10 00.00 лв. Към датата на депозиране на исковата молба неплатената част от задължението е в размер на 10 000.00 лв.

Уговорената с договора неустойка, която се начислява от деня, следващ падежа, на който е трябвало да се плати дължимата по договора сума до датата на подаване на исковата молба е в общ размер на 45 986.00 лв. Ищецът претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сума в общ размер на 35 986.00 лв., от които главница 10 000.00 лв., представляваща незаплатената част от дължимата цена на доставена сеялка Gaspardo, модел SP-6, сер. № GTG9610272 и 25 986.00 лв., представляваща част от дължимата по договора неустойка от 46 948.00 лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и плащане, както и направените деловодни разноски. Поради извършено плащане и с оглед заключението по ССЕ, ищецът депозира молба с която оттегля иска си за сумата от 10 000.00 лв. по фактура № 1000013067, уточнява, че претендира неустойка в размер на 24 826.80 лв., ведно със законната лихва до 2 окончателното й плащане и и се отказва от иска за горницата над тази сума до 25 986.00 лв.

С определение, съдът е прекратил производството по делото, в частта относно сумата от 10 000.00 лв., представляваща неиздължената част от стойността на закупената сеялка Gaspardo, модел SP-6, сер. № GG9610272 и е допуснал изменение на иска за неустойка от 25 986.00 лв. на 24 826.80 лв.

В депозирания отговор на исковата молба от 26.01.2021 година ответницата излага, че не дължи неустойка за забава, тъй като счита договорът за автоматично прекратен поради това, че не е извършила плащане в указания срок.

В допълнителната искова молба, ищецът излага, че договорът не е прекратен, тъй като е приемал извършените плащания, а страната е продължила да ползува вещта, поради което договорът е продължил своето действие.

В допълнителния отговор отново се твърди, че не се дължи неустойка за забава поради автоматичното прекратяване на договора. В съдебно заседание на 26.05.2021 година, след приключване на устните състезания, в пледоарията по същество процесуалният представител е направил възражение за изтекла погасителна давност, както и прави възражение за нищожност на неустойката, както и твърди, че същата няма качеството търговец по смисъла на ТЗ.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представения договор, че между ищеца в качеството му на доставчик и ответницата в качеството й на купувач е сключен договор за осигуряване, доставка и закупуване на селскостопанско оборудване № А052/25.11.2016. Въз основа на договора ищецът е продал на ответницата сеялка Gaspardo, модел SP-6, сер. № GTG9610272 за 31 200 лв. – чл.1.1 и чл.1.2 от договора. Сумата е следвало да бъде платена изцяло в деня на подписването на договора – 25.11.2016 г., чрез банков превод по посочената в договора сметка на ищеца – чл.1.3 от договора. Сеялката предмет на договора е предадена от ищеца на ответницата, видно от съставени я приемо – предавателен протокол от 25.11.2016 г., подписан от представителите на страните. За извършената продажба ищецът е издал фактура № 3

1000013067/25.11.2016 г. , за която липсва спор между страните, съгласно съвпадащите им волеизявления, че сумата е изцяло заплатена, както следва: на 15.01.2018 г. е платила 11 200.00 лв., а на 11.06.2018 г. – 10 00.00 лв.

От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните се установява, че търговските книги на страните са оформени и заведени, съобразно изискванията на българското счетоводно и данъчно законодателство. Търговските книги на страните са оформени и водени редовно, съгласно принципите на счетоводната отчетност. Ищецът и ответницата са отразили в счетоводните си регистри сделката, обективирана в сключения между тях договор за доставка и закупуване на селскостопанско оборудване № А-052/25.11.2016 г.

Процесната фактура и начисления ДДС е отразена в счетоводните регистри на ищеца, като е включена в дневник за продажбите и справката – декларация по ЗДДС за м. ноември 2016 г. З емеделския производител е осчетоводила фактурата в счетоводните си регистри, в дневника за покупки и в справката декларация по ЗДДС за м. ноември 2016 г., като начисления ДДС по фактурата е посочен с право на пълен данъчен кредит. След издаването на фактурата е заплатена продадената сеялка, чрез банкови преводи по сметката на ищеца на 15.01.2018 г. – 11 200.00 лв., на 11.06.2018 г. – 10 000.00 лв. и след образуване на делото на 14.12.2020 г. – 10 000.00 лв. Размерът на неустойката върху дължимата по договор сума, считано от деня, следващ падежа за плащането й до датата на предявяване на иска, като се вземат предвид направите частични плащания е в размер на 24 826.80 лв.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.

Направеното от страната възражение, че делото е подсъдно на районен съд не води до недопустимост на постановеното решение, съгласно текста на чл.270, ал.4 ГПК.

В тежест на страната е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение, неизпълнение на ответната страна, както и валидно уговорена клауза за неустойка.

Налице е търговски договор

4 за доставка и закупуване на селскостопанско оборудване, като видно от заключението по назначената счетоводна експертиза са налице предпоставките на чл.1, ал.3 ТЗ, а именно осъществяваната от земеделския производител дейност се води по търговски начин.

Твърдението на ответницата, че договорът автоматично е прекратен поради неплащането му, съдът намира за неоснователно, тъй като тълкувайки систематически разпоредбите на договора намира, че автоматичното прекратяване на договора при неплащане на сумата по т.1.3.1. от договора, така както е посочено в т.1.6 е приложима, в случаите преди доставката, тъй като видно от уговореното в т.1.3. плащане, страните са посочили, че остатъкът от сумата по т.1.2. следва да се заплати при доставка на оборудването. След доставката, приложима е разпоредбата на чл.6.2 от договора за дължима неустойка за забавено плащане и тъй като забавата за плащане не се оспорва от страните, а и се установява от заключението на вещото лице, следва да бъде разгледано направеното възражение за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави.

Твърдението, че ответницата не е търговец, а само води счетоводство по ЗЗДС не променя извода за дължимост на неустойката, ако същата е договорена, тъй като дори и да се приеме, че страната по договора не е търговец, съдът следва да разгледа направеното възражение за нищожност на неустойката.

Направено е възражение за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави, тъй като неустойката излиза извън пределите на присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Страната разполага с правото, което тя е упражнила да твърди нищожност на клаузата за неустойка. Съобразно разрешенията, дадени в тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/09 г. на ОСТК не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

5

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В цитираната норма не е дефинирано понятието "добри нрави", но тъй като законодателят е придал правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са: принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми /чл. 20 от ЗЗД, чл. 289, чл. 302 и чл. 307 от ТЗ и др./ В тази връзка, въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. /в този смисъл решение № 88 от 22.06.2010 г. по търг.дело № 911/09 г. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика/.