Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 21.09.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 44/2026
Вид
Решение № 78
Подписан
21.09.2026
Състав
Светла Миткова Цолова, Петя Иванова Петрова Дакова, Светлин Иванов Иванов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Бургас, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262000600044 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 5/20.01.2026г. по НОХД № 535/2025г., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия А. С. А., ЕГН: **********, за виновен в това че на 29.08.2024год. в гр.Айтос, обл.Бургас, ул.“ЖП гара“, в близост до дом № 2, в съучастие с Х. Х. М., като извършител, отнел чужди движими вещи на обща стойност 235.52 лв. от владението на П. С. Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, и деянието е било извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.“б“ вр. чл.20, ал.2 НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от шест години.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия А. С. А. /със снета самоличност/ за виновен в това, че на 29.08.2024 год. в гр.Айтос, обл.Бургас, ул.“ЖП гара“, в близост до дом № 2 отвлякъл ненавършилия .. години П. С. Й.

/на .. години/, като деянието е било извършено в условията на опасен рецидив, поради което на основание чл.142, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.3 вр. чл.142, ал.1 вр. чл.

29, ал.1, б.“б“ НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца.

С присъдата съдът е признал подсъдимия А. С. А. /със снета самоличност/ за виновен и в това, че на 29.08.2024год., в гр.Айтос, обл.Бургас, ул.“ЖП гара“, в близост до дом № 2 и в изоставена постройка, намираща се в 1 района на дом № 2, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - П. С. Й., като употребил за това сила и заплаха, поради което на основание чл.157, ал.1, предл. второ от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъди на лишаване от свобода за срок от четири години.

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия А. С. А. едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените му за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият А. е бил задържан по конкретното дело, считано от 29.08.2024г.

С присъдата съдът е признал подсъдимия Х. Х. М., ЕГН: **********, за виновен в това, че на 29.08.2024 год. в гр.Айтос, обл.Бургас, ул.“ЖП гара“, в близост до дом № 2, в съучастие с А. С. А., като извършител, отнел чужди движими вещи на обща стойност 235.52 лв. от владението на П. С. Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият М. е бил задържан по конкретното дело, считано от 29.08.2024г.

Съдът е осъдил подсъдимите А. С. А. и Х. Х. М. да заплатят съразмерно направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 100.17 евро /с левова равностойност 195.92 лв./ по сметка на ОД на МВР-гр.Бургас.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивни жалби от адвокат К. Я. от АК-Бургас в качеството му на служебен защитник на подсъдимия А. С. А. и от адвокат М. М. от АК-Бургас в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Х. Х. М..

В жалбата, подадена от защитника на подс. А. - адвокат К. Я., е направено оплакване за неправилност на присъдата в нейната санкционна част, като се твърди, че определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е явно несправедливо – несъответно на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Изтъква се пропуск на съда да вземе предвид самопризнанието, направено от А., изразеното от него съжаление и проявено добро процесуално поведение.

Направено е искане за изменяване на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание към минимума.

В подадената от защитника на подсъдимия М. – адвокат М. въззивна жалба е заявено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.

2

Изтъква се, че при отмерване размера на наказанието лишаване от свобода съдът не е съобразил в достатъчна степен наличните по делото смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, сред които сочи направеното самопризнание, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство, изразеното съжаление, както и продължителността на водене на наказателното производство. Поддържа се, че участието на подс.М. в извършеното престъпно посегателство не е със сериозен интензитет, като проявата му е поради лекомислие и употреба на алкохол. Поставя се акцент върху ниската стойност на предмета на престъплението, както и върху проявената инициатива на подсъдимия да възстанови причинените на пострадалия вреди, без участието на втория подсъдим. Твърди се, че обществената опасност както на извършеното деяние, така и на самия М., не е висока. С горните съображения, развити в подробен план, се поставя искане за изменяване на присъдата в санкционната й част с определяне на наказание на подс.М. от една година и десет месеца лишаване от свобода, алтернативно – две години лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивните жалби и моли същите да бъдат оставени без уважение. Счита, че присъдата е постановена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство по Глава 27 от НПК - чл. 372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, както и че същата е обоснована и законосъобразна. Отмереното на двамата подсъдими наказание намира за справедливо и съответно както на степента на обществена опасност на извършеното от тях, така и на личността на всеки от дейците. Тежестта на санкциите сочи, че е съобразена с характеристиките на извършените престъпни посегателства, персоналната обществена опасност на двамата дейци и наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Поддържа, че прочитът на материалите по делото не разкрива очевидно несъответствие между отмерения от съда обем наказателна принуда от една страна и обществената опасност на извършените престъпни деяния и дееца - от друга, в каквато връзка и предлага първоинстанционната присъда да бъде изцяло потвърдена.

Пред въззивния съд подсъдимият А. А. се явява лично и със служебно назначения му защитник – адвокат К. Я. от АК-Бургас.

В съдебно заседание адвокат Я. поддържа оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимия, като намира, че същото не е съобразено със смекчаващите отговорността обстоятелства – направеното от подсъдимия самопризнание, изразеното от него съжаление за извършеното и демонстрираното разкаяние. Моли за изменяване на присъдата и намаляване размера на наложеното на А. наказание.

Упражнявайки правото си на лична защита, подс. А. се присъединява към становището на защитника си. Изразява съжаление и моли за намаляване на наложеното му наказание.

3

Подсъдимият Х. М. се явява пред въззивния съд лично и с назначения му служебен защитник – адвокат М., който поддържа жалбата ведно с подробно изложените в нея съображения относно явната несправедливост на наложеното наказание. Счита, че към момента подсъдимият се е поправил и че задържането му е въздействало превъзпитателно, като е обосновано да се приеме, че в бъдеще той ще спазва добрите нрави и закони. За изпълнени счита и останалите, цели, заложени в закона – относно предупредителното въздействие върху извършителя на престъплението и отнемане възможността на същия да върши други престъпления, както и възпитателното и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

Изтъква, че подс. М. е оказал пълно съдействие на разследващите органи, признал е вината си, изразил е съжаление, имал е добро процесуално поведение. Сочи, че той е участвал само в един от елементите на грабежа, а именно – в отнемането на вещта, без да е оказал никакво физическо или психическо въздействие върху пострадалото лице. Солидаризирайки се с преценката на съда относно характеризиращите престъпното деяние особености и неговата степен на обществена опасност, защитникът намира за значимо и обстоятелството, че между съучастниците в престъпното деяние не е съществувала предварителна подготовка, както и че същите не са предприели действия по прикриване на извършеното. Поддържа, че проявата на М. не свидетелства за утвърдени престъпни навици независимо от предходното му осъждане, че същият е действал импулсивно. Твърди прекомерна продължителност на воденото наказателно производство, която счита като основание за редуциране на санкцията. Моли за изменяване на присъдата в санкционната й част с определяне на наказание за М. в размер на 1 година и 10 месеца лишаване от свобода, алтернативно - в размер на 2 години лишаване от свобода.

В личната си позиция пред съда подс.М. се присъединява към доводите, изтъкнати от защитника, изразява съжаление за извършеното деяние и моли за намаляване размера на наложеното му наказание.

Въззивните жалби, изходящи от защитниците на двамата подсъдими А. и М., като подадени от лица, с правата по чл.318, ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, се установяват като процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата, изходяща от защитника на подс.А. за неоснователна, а жалбата, подадена от защитника на подс.М. – за основателна, макар и не изцяло по съображенията, изложени в нея.

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Окръжен съд-Бургас е приложил 4 стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК.

Въззивната инстанция не констатира допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане.

В рамките на проведеното по инициатива на служебните защитници на двамата подсъдими и на самите подсъдими А. и М. предварително изслушване на страните, последните са признали пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразили съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Волеизявленията на подсъдимите в горната насока са направени в условията на устност и непосредственост пред ОС-Бургас, при спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които гарантира, че отразяват свободната им воля и пълното съзнаване на съответните правни последици, като в производството двамата са били компетентно защитавани от професионални защитници - служебно назначени адвокати. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът е проверил доказателствата от досъдебното производство, направил е извода, че те подкрепят самопризнанието на подсъдимите, приобщил ги е към материалите по съдебното дело и е обявил, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си.

След извършен внимателен анализ на доказателствената съвкупност по делото, въззивният съд не намери основание за упрек към първата инстанция в преценката й по чл. 372 ал.4 от НПК за приложимост в случая на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК. По делото са налице достатъчно по обем, тежест и относимост доказателства, събрани по реда на НПК, които обезпечават признатите от двамата подсъдими факти по обвинителния акт и същевременно позволяват правилното формиране на вътрешното убеждение за доказаност на предявеното по отношение на всеки от тях обвинение.