Протокол № 86 от 27.05.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 86 гр. Бургас, 27.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Кремена Ил. Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262000600044 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Апелативна прокуратура-Бургас, редовно уведомена се представлява от прокурор Кремена Стефанова.

Жалбоподателят подсъдим А. С. А., редовно призован, се явява лично, конвоиран от служители на РД „Охрана“-Бургас.

Явява адв. К. Я. от АК-Б., служебен защитник на подсъдимия А., редовно призован.

Жалбоподателят подсъдим Х. Х. М., редовно призован, се явява лично, конвоиран от служители на РД „Охрана“-Бургас.

Явява се адв. М. М. от АК-Б., служебен защитник на подс. М..

По делото е постъпила молба вх. № 4715/21.05.2026 г. от адв. К. Я. – служебен защитник на подс. А. С. А., с която моли да бъде изчакан за съдебното заседание на 26.05.2026 г. от 11.00 часа, поради служебен ангажимент в Районен съд-Несебър.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

1

АДВ. Я.: Успях да приключа заседанието в РС-Несебър и се явявам своевременно в съдебно заседание. Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ А.: Да се гледа делото днес.

ПОДСЪДИМИЯТ М.: Да се гледа делото днес.

Съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът РАЗЯСНЯВА на страните правото им на отвод на членовете на съдебния състав, прокурора и секретаря.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът дава ход на съдебно следствие.

Съдът докладва служебно изискани и постъпили по делото книжа, както следва:

- справка с вх. № 3112/01.04.2026 г. от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Затвор-Бургас и писмо с вх.

№ 3239/03.04.2026 г. от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Затвор-София, относно изтърпени от подс. Х.

Х. М. и подс. А. С. А. наказания лишаване от свобода.

- справка вх. № 3531/15.04.2026 г. от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията, Затвор-Ловеч, относно 2 изтърпяно от подс. Х. Х. М. наказание лишаване от свобода.

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм със служебно изисканите справки. Не възразявам да бъдат приети.

АДВ. Я.: Да се приемат служебно изисканите справки.

АДВ. М.: Не възразявам да се приемат служебно изисканите справки.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства, както и служебно изисканите такива: справка с вх. № 3112/01.04.2026 г. от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Затвор-Бургас, писмо с вх. № 3239/03.04.2026 г. от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Затвор-София, относно изтърпени от подс. Х. Х. М. и подс. А.

С. А. наказания лишаване от свобода и справка вх. № 3531/15.04.2026 г. от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията, Затвор-Ловеч, относно изтърпяно от подс. Х. Х. М. наказание лишаване от свобода.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.

АДВ. Я.: Няма да соча други доказателства.

АДВ. М.: Нямаме други доказателствени искания.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното изслушване на съдебните прения. следствие и

ПРИСТЪПВА към

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, намирам, че първоинстанционната присъда е обоснована, законосъобразна и правилна и 3 като такава следва да бъде изцяло потвърдена. В случая са налице въззивни жалби, с които се претендира, че наложените наказания спрямо подсъдимите са явно несправедливи.

Не споделям становището и изводите изнесени в жалбите, като съображенията ми за това са следните:

Видно е, че производството е по реда на Глава 27 във варианта по чл.

371, т. 2 от НПК. Считам, че не са допуснати както на досъдебното, така и на първоинстанционното производство, съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за връщане на делото на прокуратурата или за ново разглеждане от окръжния съд. На подсъдимите са разяснени правата и последиците от техните самопризнания и те доброволно са ги приели и са се съгласили по тяхна инициатива да не се събират доказателства за фактите в обвинителния акт.

Намирам, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните годни доказателствени материали в досъдебното производство, които хронологически обвързано установяват последователността на фактите на осъществяване на деянието и неговото авторство. При вярно установени факти, Окръжен съд-Бургас е приложил правилно материалния закон.

По отношение на възраженията във въззивните жалби за явна несправедливост на наложените наказания: Както посочих по-горе, намирам, че така наложените наказания на подсъдимите са справедливи. С оглед на посочената правна квалификация, Окръжен съд-Бургас по принцип правилно е подходил към определяне размера на наложеното наказание по отношение както на подс. А., така по отношение на подс. М.. Същите са определени при смекчаващи и близки до баланса обстоятелства. Не е останало извън преценката на първоинстанционния съд обстоятелството за обремененото съдебно минало на двамата подсъдими. Същите са осъждани, като подс. А. е действал при условията на „опасен рецидив“. Като отегчаващо отговорността обстоятелство с основание е отчетен трайният престъпен умисъл на подсъдимия А. при осъществяване на деянията, респективно неговата упоритост, в светлата част на денонощието е извършено деянието и то спрямо непълнолетно лице.

При определяне размера на наложеното наказание първоинстанционният съд е подложил на внимателна и задълбочена преценка 4 всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

При индивидуализацията на санкцията е обсъдил направените от подсъдимите самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 НПК, обществената опасност на деянието и подбудите за неговото извършване.

Анализирайки обстоятелствата, които би следвало да се приемат за смекчаващи отговорността обстоятелства, Бургаски окръжен съд правилно е изключил самопризнанието на подсъдимите поради недопустимостта същото да се ползва както като предпоставка за приложение на диференцираната процедура, водеща безспорно до по-благоприятни за дееца правни последици, касаещи осъждането и размера на наказанието, така и втори път да се кредитира като смекчаващо вината обстоятелство вече при конкретното индивидуализиране на наказанието на подсъдимите, след проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

С оглед на всички изложени по-горе обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е преценил, че наказанията и на двамата подсъдими следва да бъдат определени при хипотезата на чл. 54 НК - при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Въз основа на задълбочената преценка на посочените по-горе обстоятелства, съдът напълно справедливо е приел, че санкцията следва да бъде определена след редукцията по чл.58а, ал. 1 НК в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода по отношение на подс. М. и по отношение на подс. А. общо 6 години и 8 месеца лишаване от свобода.

В заключение следва да се отбележи, че внимателният прочит на материалите по делото не може да обоснове очевидно несъответствие между отмерения от съда обем наказателна принуда от една страна и обществената опасност на извършените престъпни деяния и дееца - от друга, поради което първоинстанционната присъда следва да бъде изцяло потвърдена.

В този смисъл, моля да се произнесете с Вашия акт.

АДВ. Я.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата.

Наложеното на подсъдимия А. А. най-тежко наказание е явно несправедливо, като не е съобразено със смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът не е взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, които посочих на първа инстанция, а именно - подзащитният ми съжалява за извършеното, 5 разкайва се, признава вината си.