Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1200 от 18.06.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 823/2026
Вид
Протокол № 1200
Подписан
18.06.2026
В сила
18.06.2026
Състав
Ангел Ташев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 323 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1200 гр. П., 18.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от А. Ташев Гражданско дело № 20265220100823 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:20 часа се явиха:

Ищецът А. З. А. - редовно призован чрез процесуалния си представител, се явява лично и с адв. Л. М. от АК-П. - надлежно упълномощен с ИМ.

Ответницата К. Я. И. - редовно призована, се явява лично и с адв. Р. К. от АК-П..

ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Господин съдия, упълномощавам адв. К. да ме представлява по делото.

За контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П. – редовно призована, не изпращат законов или процесуален представител.

Постъпил е Социален доклад с вх. № 17373/12.06.2026 г.

В залата присъстват Г. Г. А. – майка на ищеца, З. Г. А. – баща на ищеца, И. С. М., А. М. Р. – баща на ответницата, С. А. Т. – вуйчо на ответницата.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване 1 фактическата страна на спора.

АДВ. М.: Поддържам исковата молба. Водим до разпит допуснатия ни свидетел.

АДВ. К.: Оспорвам ИМ. В срока по чл. 131 от ГПК доверителката ми не е предоставила отговор, но сега предоставяме молба. Желанието на моята доверителка е тя да упражнява родителските права по отношение и на двете им деца. Извън описаните в молбата доказателства, предоставям отделно жалба, която тя е пускала в полицията и която в последствие след настояване на ищеца тя е оттеглила от полицията. В подкрепа на тезата, че спрямо нея системно е упражнявано физическо и психическо насилие, тя е поискала от прокуратурата да се образува дело. Има постановление за отказ да се образува ДП, тъй като тя е оттеглила жалбата.

СЪДЪТ приканва страните към спогодба.

АДВ. М.: Ние сме готови.

ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Аз не се отказвам от желанието ми да бъда майка. Не съм съгласна бащата да ги гледа.

АДВ. К.: Ние искаме и двете деца.

СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.

СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с определение № 1221/12.05.2026 г. проекто-доклад.

АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

АДВ. К.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения по делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения с определение № 1221/12.05.2026 г. проектодоклад за окончателен доклад по делото.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат представените преписи с ИМ, както и днес докладвания Социален доклад като писмени доказателства по делото.

Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи на писмени документи с ИМ, както и днес докладвания Социален доклад са 2 допустими и относими, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи на писмени документи с ИМ и Социален доклад с вх. № 17373/12.06.2026 г.

Настоящият съдебен състав счита, че като доказателства по делото следва да бъдат приобщени предоставените документи с вх. № 17221/11.06.2026 г., касаещи медиационната среща по настоящото дело, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА предоставените документи с вх. № 17221/11.06.2026 г., касаещи медиационната среща като писмени доказателства по делото.

АДВ. М.: По молбата на ответната страна становището ми е да се приеме. Относно жалбата считам, че не следва да се приема, тъй като няма входящ номер и не става ясно дали изобщо е стигнала до полицията. Относно служебната бележка с № 2, не възразявам да се приеме. Относно съобщения от Вайбър считам, че не следва да се приемат, тъй като не става ясно от коя дата са и от кой телефон са изобщо.

Настоящият съдебен състав намира, че предоставените преписи на писмени документи с молба от адв. К., в т. ч. и снимки трябва да се приобщят към материалите по делото, а относно тяхната относимост съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт, като ги цени съвкупно с всички събрани по делото доказателства.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото разпечатка от Фейсбук с автор на текста А. А., изпратена до приятелка на ответницата; разпечатка от социална мрежа, в която ответницата прави искане да й даде дъщерята, служебна бележка № 2/15.06.2026 г. от местоработата на ответницата.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания. Да пристъпим към изслушване на страните по делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

3

ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО

А. З. А.: Занимавам се със строителство. В Пловдив работя, но живея в с. А.. Получавам възнаграждение от 100 евро надница. Получавам 1000 евро на десет дни, 3000 евро за цял месец. Живея в собствена къща в с. А.. Къщата е двуетажна, с двор, голяма е къщата. Само долния етаж е обитаем. Долу има 4 стаи. Живея там с майка и татко, нямам други братя и сестри. Откакто се родиха децата аз полагам грижи за тях. Майката избяга и заживя преди 7 месеца с друг мъж. Работното ми време е от 06:00-15:00 часа някъде. През това време майка ми се грижи за децата, помага. Едното дете е първи клас и учи в с. Г., а малкото е на градина в с. С.. Майката на децата ме напусна на 20.10.2025 г. Оттогава не е виждала децата, защото беше в Англия с новия й приятел. Живя с него 4-5 месеца, след това го заряза, потърси ме и аз я прибрах заради децата. Седя пак 20 дена и избяга и вече два месеца как не е при нас. През тези два месеца не е идвала да търси децата. Когато живяхме заедно с ответницата, тя с майка ми не можеше да се погажда. Аз ходих на работа един месец в гр. Т. с преспиване и тя - ответницата през това време си намери друг и каза, че повече обича него от децата си.

Залата напуска С. А. Т.-вуйчо на ответницата

А. З. А.: Ответницата беше пуснала жалба в прокуратурата и ме викнаха в гр. П.. Тя тогава пак живееше с мен и си оттегли жалбата. Други жалби нямам.

Изслушването на ищеца приключи.

К. Я. И.: В момента живея в гр. П. у вуйчо. При него съм от два месеца.

Живея при вуйчо ми заради заплахите на ищеца. След като той твърди, че аз съм избягала с друг мъж когато той беше на работа, аз не бях при него, аз бях при майка ми. Тя живее в с. А.. След като не се разбирахме с майка му и аз си тръгнах, защото той беше в гр. Т. един месец на работа. Тогава те ми позволиха да взема децата си. Като казвам „те“ имам предвид майка му и баща му. И останах у майка ми около два месеца и казах, че няма как ние да живеем заедно. Това стана септември 2025 г. След като ние живеехме 8 години заедно с ищеца, но само 1 година живеехме добре, а следващите години бях тормозена, както от майка му, така и от него и в защита ми беше само баща му. Ищеца всяка вечер си пие и всяка вечер се прибираше пиян от казината и въпреки това аз оставах да порасне малкият, за да разбере, че аз нямам вина, 4 но забременях и със сестра му и вече след това 2025 г. през септември когато стана това живях при майка 2 месеца и той се прибра от работа и започна със заплахите. Идваше пред къщата на майка ми с викове, крясъци, блъсъци и съм пожелала да живея с близките ми на приятеля ми. Този приятел го имах от септември месец, през тези два месеца когато бях у майка ми.

Залата напуска З. Г. А. – баща на ищеца

К. Я. И.: Този приятел го имах до януари месец. С този ми приятел заживях от 21.10.2025 г. с близките му в гр. П. до м. януари. Когато ищецът започна да ме заплашва, а малкият не може да стои без баща си и отиде при баща си. След това ищеца ми каза „Дай малката да я видя“ и това стана когато бях при майка в А. и той взе децата и не ги върна. Тогава започна със заплахите и аз заживях в П.. Аз исках да предпазя мен и семейството ми – майка, баща, брат. След като заживях в П. търсих си децата, но винаги бях блокирана. Той много ме ревнуваше, както и в момента не ми даваше децата.

Не съм ходила пред къщата в А. да търся децата, защото той ме заплашваше.

Аз не реших да се върна при него, просто той идваше в П. в апартамента и пак ме заплашваше. След това се опитахме да се отделим и през декември 2025 г. заминахме с бившия ми приятел и семейството му за Англия. С ищеца заживяхме заедно пак през март месец, след като аз имах две подадени жалби срещу него и неговото досие е много лошо и тогава ме измами с децата.

Доведе ги при мен да ги видя. Върнах се, защото малката когато ме видя е казала на баща си „Мама е жива, защо ме излъга?“ и ме попита „Мамо, ще се върнеш ли при нас?“. Пак си тръгнах, защото той ставаше през нощта и ми посягаше. Една вечер взе една машинка за подстригване, това беше в 3 часа през нощта и аз му казах да изкараме децата от стаята. Той не успя да ме подстриже, защото аз избягах. Казах това на майка му, но тя не ме защити, а ми удари един шамар и след това отидох при майка. Следващият ден той отново дойде пред дома ни пиян, с крясъци и заплахи и аз реших отново да се отдалеча и отидох при вуйчо ми в П.. Работя в ресторант „Виктория“ и получавам минимално възнаграждение. Ако ми дадете децата ще си изкарам Заповед за защита от него, за да не ме доближава. Къщата в А. е двуетажна.

Долу имаме 2 стаи, баня и тоалетна, кухня, коридор и двор. Аз не мисля, че детето ни З. е редовен на училище. Той е първи клас и нищо не знае, след като майката не е с него. И малката не е редовна на градина. Тя е записана миналата година септември месец, а е присъствала три пъти само. Къщата в А.

5 е собственост на брат ми. В тази къща живеят майка, татко и двете деца на брат ми. Брат ми не живее в тази къща, те си живеят в с. Г..