Решение № 927 от 16.07.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. П., 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от А. Ташев Гражданско дело № 20265220100823 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод искова молба депозирана от А. З. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. А., ***, със съдебен адрес: гр.П., ул. „П. М.“ № 9, адвокат Л. М. от АК П., против К. Я. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. А., ул.

„П.“ № 21.

В исковата молба се твърди, че от съвместното си съжителство страните имат родени две деца – З. А. А., роден на 04.10.2018 г. и Г. А. А., родена на 11.01.2023 г.. Ищецът работил и издържал семейството.

Твърди, че през 2020 г. разбрал, че К. има връзка с друг мъж. Въпреки това преглътнал обидата и продължили да живеят като семейство. От 2025 г. нямало топлина и уют в семейството, ответницата постоянно се карала с ищеца, все била на телефона и разбрал, че отново има връзка с друг мъж.

Сочи, че на 21.10.2025 г. ответницата отново напуснала жилището, като казала, да не я търсят повече, защото има друг мъж, който обича повече и от децата и не иска да се връща при тях. Споделя, че откакто ги напуснала не е потърсила децата.

Ищецът твърди, че работи, както и че ответницата е в добро здравословно състояние.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да се предоставят на ищеца упражняването на родителските права по отношение на малолетните им деца - З. А. А., роден на 04.10.2018 г. и Г. А. А., родена на 11.01.2023 г., както и местоживеенето им да бъде определено при него. Да бъде определен режим на лични отношения подробно посочен в ИМ. Майката да заплаща и месечна издръжка в размер на 180 евро за детето З. А. и 160 евро за детето Г. А., както и издръжка за минал период в размер на 720 евро за детето А. и 640 евро за детето Г., считано от м. октомври 2025 г. до депозиране на исковата молба в съда.

На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК не депозира ОИМ.

Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. П. не изразява 1 становище по молбата извън изготвения социален доклад.

В хода по същество ищецът, моли съда за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Депозира писмена защита.

В открито съдебно заседание ответницата, редовно призована, се явява лично и с адвокат Р. К. от АК П., като молят съда да отхвърли исковата молба и да предостави упражняването на родителските права на майката, където да бъде определено и местоживеенето на децата, като на бащата да бъде определен режим на лични отношения и бъде осъден да заплаща издръжка. Депозира писмена защита.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е, че са живели на съпружески начала, от което съжителство имат родени две деца - З. А. А., ЕГН **********, роден на 04.10.2018 г. и Г. А. А., ЕГН **********, родена на 11.01.2023 г.. Горното се установява и от приложените заверени копия на удостоверения зараждане на децата, издадени от общ. П..

От приложения по делото трудов договор № 136/29.01.2026 г. се установява, че бащата е в трудово правоотношение със „Стройчо“ ЕООД, като заема длъжността „работник, изолация“ с основно възнаграждение в размер на 620,20 евро, при осем часов работен ден.

Приложена е служебна бележка от „Н. 80“ ЕООД, от която се установява, че ответницата работи на длъжност „Работник кухня“ с основно трудово възнаграждение в размер на 626 евро и адрес на месторабота гр. Панагюрище.

По делото са приложени служебни бележки от ОУ „О. П.“ с. Гелеменово и от ДГ „В.“ с. И., от които се установява, че детето З. е записан в първи клас през учебната 2025/2026 г., а Г. е записана в детска градина „В.“.

Приложена е регистрационна форма за първоначален избор на общопрактикуващ лекар, от която се установява, че децата имат избран личен лекар – д-р И. И., с адрес на практиката: с. А..

По делото е приложена жалба от ответницата и постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП П., от което се установява, че няма данни за извършено от ищеца срещу ответницата престъпление по чл.144, ал.3, т.1 и т.3, във връзка с чл.ал.1, във връзка с чл.93, т.31 от НК..

От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - П., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за децата се полагат от бащата, с помощ и подкрепа от неговите родители. Установено е, че децата се чувстват спокойни, но същевременно е посочено, че ОЗД няма поглед как децата реагират при контакт с майката, както и че децата са настройвани против майката от бабата по бащина линия.

Относно жилищните условия е посочено, че бащата живее в двуетажна къща. Първият етаж се състои от три спални, кухня с трапезна маса и санитарно помещение. Вторият етаж все още не е пригоден за живеене. В двора има лятна кухня, където семейството готви.

Жилището предоставя добри хигиенно-битови условия за отглеждане на деца. Чисто и подредено е. Посочено е, че по време на посещението децата били в дома, облечени в чисти дрехи и отговаряли на зададени въпроси, като същевременно били спокойни. Жилището където живее майката било собственост на родителите й и представлява двуетажна къща.

Първият етаж се състои от кухня, санитарно помещение, спалня, има и детска кошара.

Вторият етаж се състои от 3 спални, тераса, коридор с трапезана маса. Има и двор.

Наблюдават се добри хигиенно-битови условия за отглеждане на деца. Посочено е в социалния доклад, че родителите са трудово ангажирани, както и че семейството е обект на 2 социално подпомагане по реда на ЗСПД. Установява се, че децата познават своите роднини и близки, от раздялата на родителите, Г. и З. общуват само с разширения семеен кръг на бащата.

По делото в качеството на свидетели са разпитани лицата М. З. М. – вуйчо на ищеца и А. А. Т. – майка на ответницата.

От показанията на свидетеля М. М. се установява, че е вуйчо на ищеца и че живее в съседния парцел. Посочва, че ищецът заминал да работи в гр. Търговище и тогава отношенията между страните се влошили, защото ответницата търсила повод да се скара с майката на ищеца и постоянно ходила при майка си за по няколко дена. Твърди, че децата живеят при ищеца, както и че са много привързани към него и са спокойни. Бащата ги водил на разходки, винаги били чисти, пременени, облечени и нахранени. Бащата им купувал всичко. Посочва, че бащата бил работохолик. Твърди, че няма спомен след раздялата на страните, майката да е взимала децата, като уточнява, че може децата да са я посещавали като са ходили при баба им по майчина линия. Не знае бащата да е възпрепятствал контактите между майката и децата и не знае майката да е давала пари за отглеждането им.

Излага твърдения за условията в дома на ищеца. Посочва, че в негово присъствие не е имало скандали между страните. Запознат е, че детето З. посещава училище, а за детето Г., че е записана в детска градина в с. И., като са я водили 2-3-5 пъти. Споделя, че когато страните са живеели заедно, ответницата се е грижила за децата.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като логични, подробни, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства. При анализа им съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.

От показанията на свидетелката А. Т. – майка на ответницата се установява, че страните не са имали проблеми по време на съвместното си съжителство и са се разбирали, но ответницата имала проблеми и конфликти с майката на ищеца. Посочва, че преди два месеца майката на ищеца ударила един шамар на дъщеря й. Сочи, че К. напуснала къщата на мъжа си преди два месеца. Твърди, че не е имало насилие от ищеца спрямо дъщеря й.

Посочва, че ищецът си попийвал като всеки един мъж и не бил агресивен, когато се напие.

През последните два месеца започнал да я ревнува, като уточнява, че през нощта станал да я подстриже с машинка. Споделя, че знае, че дъщеря й е пускала жалба в полицията, защото ищецът е искал да я бие, като и е казвал „Ако те хвана некъде ще те трепа, ще те бия, ще те убия!“. Заявява, че е виждала ищеца да е агресивен, когато е трезвен. Споделя, че е била свидетел, когато ищецът е ударил ответницата преди четири месеца. Посочва, че К. е имала приятел /интимен/ преди три-четири месеца и че е ходила с него в чужбина. Твърди, че дъщеря й е искала да види децата, но не й дават. Изяснява, че К. се обадила на А., за да види децата, но той не й дал и я напсувал.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, като логични и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, с изключение на частта, в която заявява, че ищецът е заплашил дъщеря й, че ще я убие, както и че я ударил един шамар. В тази част показанията противоречат на приложеното по делото постановление на РП П. за отказ да се образува досъдебно производство, същите не са подкрепени от други доказателства по делото, а и следва да бъде съобразена заинтересоваността на свидетелката от изхода на делото. При анализа им съдът съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.

От изслушването на страните се установява, че желаят да полагат грижи за децата си.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 СК Родителите може да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, включително за пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, за 3 личните отношения с детето и издръжката му. Родителите може да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им, като в случай на невъзможност за постигане на споразумение, според ал.2 на цитираната норма районният съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и 144 СК.

По упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на детето:

Всеки от двамата родители изразява непоколебимо желанието си да поеме изпълнението на родителските функции в обема на всички преки и непосредствени грижи за децата З. А. А. - 7 г. и 8 м. и Г. А. А. – 3 г. и 6 м..

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител има интересът на детето. В понятието „интереси на децата“, както посочва ППВС № 1/1974 г., се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Изрично посочено е, че решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.

Преценявайки горните обстоятелства, съдът намира, че родителските права по отношение на децата следва да бъдат предоставени на бащата. За да формира горния си извод съдът съобрази на първо място възпитателските качества на родителите, като съвкупност от умения за осигуряване на правилното отглеждане и възпитание на детето и за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане на неговите навици. Важно в случая е тяхното конкретно проявление, от което се определя авторитета на родителя в обществото и пред детето. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява детето в живота, да му дава пример, да му внушава правилни постъпки и т. н.

По делото няма данни, дискредитиращи възпитателските качества както на бащата, така и на майката, като в случая е важно да бъде отчетено обстоятелството, че бащата е този, които е изпълнявал отговорностите по грижите и възпитанието на децата от момента на фактическата раздяла с ответницата. Във връзка горното следва да се посочи, че от доказателства по делото се установи, че майката е напуснала семейството си на 21.10.2025 г. и е оставила децата на грижите на бащата им. От доказателствата по делото не се установява, че поведението на ищеца, изразяващо се в извършване на физическо и психическо насилие спрямо ответницата - отправяне на заплахи, обиди или удари е било причината за нейното напускане. Дори от показанията на свидетелката А. Т. – майка на ответницата се установи с категоричност, че страните не са имали проблеми по време на съвместното си съжителство, разбирали са се, не е имало насилие от ищеца спрямо ответницата, както и че ищецът не е бил агресивен, когато е пиян. Това води до извода, че единствено поведението на ответницата, изразяващо се в заживяването на семейни начала с друг мъж от 21.10.2025 г., първоначално в гр. П. и след това във Великобритания е 4 причината, поради която майката е напуснала общото жилище с ищеца и е оставила децата на неговите грижи. Съдът допуска, че поведението на майката на ищеца, когато е ударила шамар на ищцата, както и желанието на ищеца да я подстриже и отправените псувни от негова страна към нея са укорими, но от доказателства и в частност показанията на майката на ответницата се установява, че това е станала след като майката е напуснала семейството си през м. октомври 2025 г., т.е. не са в основата на взетото решение от К., да остави децата на грижите на баща си. Не се установи и от доказателства по делото, че ищецът е заплашил ответницата с убийство, придружено с психическо и физическо насилие. В подкрепа на твърдението си ответницата ангажира жалба до РУ П. и постановление до РП П., като от последното се установи, че няма данни за извършено престъпление. Други доказателства не бяха ангажирани. Не следва да бъдат съобразени показанията на свидетелката Тодорова в тази част, тъй като съдът не ги кредитира, за което е изложил подробни съображения. Не се установи и твърдението на ответницата, че ищецът е възпрепятствал контактите й с децата.