Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15021 от 01.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15537/2023
Вид
Решение № 15021
Подписан
01.08.2024
Състав
КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 15021 гр. София, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110115537 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба с вх. № 83120/27.03.2023г., уточнена с молба с вх.

№ 59627/22.02.2024г., с която е предявен осъдителен иск от „И. С.“ ЕООД срещу „Софармаси 10” ЕООД с правно основание чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7086.60 лева с ДДС, представляваща незаплатени разходи за поддръжка, подробно описани в уточнителна молба от 22.02.2024г., свързани с ползването на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, ул. „М. А.“, № ..., по договор за наем от 11.10.2019г., обективиран в акт № ..., том I, peг. № 6268/2019г. по описа на нотариус Л. С., рег. № ... в НК, за което са издадени фактури №№ 0000000137 от 30.04.2022г., 0000000142 от 31.05.2022г., 0000000148 от 30.06.2022г., 0000000158 от 08.08.2022г., ********** от 12.10.2022г., ********** от 01.11.2022г. въз основа на чл.

7, ал. 1 от договор за наем от 11.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.03.2023г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за наем от 11.10.2019г., обективиран в акт № ..., том I, рег. № .../19г. по описа на нотариус Л. С., рег. № ... в НК, вписан с Агенция по вписванията с акт № ..., том XII, вх. № 66324/11.10.2019г., за собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, ул. „М. А.“, № .., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., срещу наемна 1 цена, определена в договора. В чл. 7, ал. 1 от договора за наем било предвидено задължение за ответника да заплаща и всички разходи, свързани с ползването на имота - разходи по поддръжка на прилежащите части на сградата, разходите за електроенергия, топлоенергия, вода, телефон, интернет и други, както и в чл. 7, ал. 3 от договора било уговорено, че таксата за битови отпадъци за имота е за сметка на наемателя. Поддръжката на прилежащите части на сградата се извършвало от наемодателя. На 26.03.2022г. било взето решение на общо събрание на „И. С.“ ЕООД, въз основа на което били променени цените за дейностите по поддръжка на прилежащи части на сградата, в която се намирал наетият от ищеца обект по процесния договор за наем, за което на 29.03.2022 г. и на 30.03.2022г. до ответника били изпратени писма на посочения в договора електронен адрес за кореспонденция.

Ответникът заплатил стойността на режийните разходи по приетите с решението на общото събрание цени за м.03.2022г. по издадена от ищеца фактура № 0000000131/31.03.2022г. За периода от м.04.2022г. до м.09.2022г. ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на стойността на режийните разходи за наетия обект в общ размер от 7086.60 лева с ДДС по издадени от ищеца фактури №№ 0000000137 от 30.04.2022г., 0000000142 от 31.05.2022г., 0000000148 от 30.06.2022г., 0000000158 от 08.08.2022г., ********** от 12.10.2022г., ********** от 01.11.2022г., в които били обективирани всички, извършени от ищеца, дейности по поддръжка на прилежащите части през съответния месец, за който се отнасят. В кореспонденция по електронна поща на посочен в договора електронен адрес ищецът уведомил ответника за допуснатата забава в плащанията на дължимите разходи за ползване на имота, като изпращал своевременно на последния и издаваните за процесния период фактури.

Поддържа, че ответникът, като наемател по договора, не изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на разходите по посочените фактурите, поради което изпаднал в забава с изтичане на срока за плащане. Ответникът не изпълнил и договорното си задължение да уведоми ищеца за смяната на управителя на ответното дружество и не актуализирал телефон за контакт с последното, като ищецът разбрал това обстоятелство на 03.05.2022г. от писмо относно индексикацията на наемната цена за имота. С оглед изложеното, предявява искова претенция за дължимата главница, ведно със законната лихва от образуване на делото до окончателното плащане.

Представя доказателства и прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валиден договор за наем от 11.10.2019г., по който ищецът му е предоставил фактическа власт по отношение на имота, като пояснява, че ползването на обекта не включва идеалните или прилежащи части на сградата, в която се намира. Твърди, че в чл. 24, т.

1 и т. 2 от договора било предвидено задължение на наемателя да заплаща единствено 2 наемната цена, всички разходи, свързани с ползването на имота, и такса битови отпадъци, като в договора липсвало изрична уговорка за заплащане на разходи, свързани с поддръжката на прилежащите части от сградата. В този смисъл посочва, че обектът, предмет на договора, е отдаден под наем самостоятелно, без към него да се включват съответните прилежащи части от сградата. По изложените доводи моли за отхвърляне на исковата претенция. Представя доказателства и прави искане за събиране на гласни доказателствени средства.

В отговора на исковата молба ответникът предявява насрещен иск срещу ищеца „И. С.“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с искане последното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 3474.24 лева, представляваща платени без основание от „Софармаси 10“ ЕООД на „И. С.“ ЕООД суми за услуги по поддръжка на прилежащите към отдадения под наем имот общи части за периода от 07.02.2020г. до 31.03.2022г., за които били издадени следните фактури № 0000000028/01.02.2020г., № **********/21.04.2020г., № 0000000059/01.10.2020г., № 0000000076/01.02.2021г., № 0000000091/11.06.2021г., № 0000000105/04.10.2021г., № 0000000120/01.02.2022г., № 0000000125/28.02.2022г., № 0000000131/31.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 30.06.2023г., до окончателното плащане, както и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 701.24 лева върху всяко едно от вземанията, включени в общата сума от 4173.48 лева /вероятно поради техническа грешка посочено като общ размер от 4175.48 лева/, и считано от датата на плащането им, описана в молба-уточнение, до 30.06.2023г., а при условията на евентуалност - иск по чл. 59 ЗЗД за същите суми.

Ищецът по насрещния иск твърди, че по силата на договор за наем от 11.10.2019г. му било предоставено от „И. С.“ ЕООД ползването под наем на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, ул. „М. А.“, № .., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., срещу наемна цена, определена в договора. Твърди, че по силата на този договор ползването на обекта не включвало идеалните или прилежащи части на сградата, в която се намира. Твърди, че в договора не се съдържала клауза, по силата на която дължал на „И. С.“ ЕООД заплащането на разходи, свързани с поддръжката на прилежащите части от сградата. Твърди, че в периода от 07.02.2020г. до 31.03.2022г. платил на „И. С.“ ЕООД разходите, свързани с поддръжката на прилежащите части от сградата, възлизащи в общ размер на 3474.24 лева, което било сторено без основание, поради което иска връщането им.

По насрещния иск е постъпил отговор от „И. С.“ ЕООД, с който насрещните искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че страните валидно са обвързани от действащ договор за наем, по силата на който са постигнали уговорка разходите, свързани с ползването на вещта, да се плащат на наемателя, като в тях се включвали и разходите по поддръжка на общите части, иначе изрично щели да бъдат изключени.

Заявява, че не е нужно в договора за наем имотът да е описан с общите части, за да 3 бъдат те предмет на договора, и сочи, че ползването на същия включва и ползването на общите части като неделими от него. Релевира, че на основание споразумение от 28.10.2019г., сключено между „И. С.“ ЕООД и И. Сярова като физическо лице, дружеството е поело задължението да извършва и е извършвало почистването и поддържането на прилежащите общи части към сградата, като споразумението било сключено в качеството им на собственици на повече от 70% от общите части на сградата, като приложими били разпоредбите на ЗС и ЗУТ с оглед обстоятелството, че сградата била с търговска дейност, а не жилищна.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Обявени за безспорни между страните са обстоятелствата, че между страните на 11.10.2019г. бил сключен договор за наем за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, ул. „М. А.“, № ..., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., обективиран в акт № ..., том I, peг. № ../2019г. по описа на нотариус Л. С., рег. № ... в НК, в изпълнение на задълженията си по който ищецът, в качеството си на наемодател, предал фактическата власт по отношение на наетия обект на ответника, който бил наемател по договора, и понастоящем договорът между страните е действащ и наемателят продължава да е във фактическа власт на имота; че за периода от датата на сключване на договора до м.03.2022г., включително, ответникът е заплащал в полза на ищеца консумативните разходи, свързани с ползването на имота; че ищецът е изпращал издаваните в процесния период от м.04.2022г. до м.09.2022г. фактури на ответника по посочен в договора адрес за кореспонденция, както и че същите са получени от ответника преди сезиране на съда.

Представен е договор за наем от 11.10.2019г., обективиран в акт № ..., том I, рег.

№ .../19г. по описа на нотариус Л. С. рег. № ... в НК, вписан с Агенция по вписванията с акт № ..., том XII, вх. № .../11.10.2019г., за временно и възмездно ползване - под наем, за собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, ул.

„М. А.“, № ..., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., срещу наемна цена, съобразно чл. 6, ал. 1 от договора в размер на 1800 евро, като е уговорено наемът да се индексира спрямо годишния индекс потребителските цени в еврозоната HICP Eurozone, и първата индексация ще се извърши след 30 /тридесетия/ наемен месец от срока на договора. Предвидено е имотът да се ползва за аптека за нуждите на наемателя, съгласно чл. 1, ал. 2 от договора.

В чл. 7, ал. 1 от договора за наем е предвидено задължение за ответника, в качеството му на наемател, да заплаща всички разходи, свързани с ползването на имота, включително разходите за електроенергия, топлоенергия, вода, телефон, интернет и други. В чл. 7, ал. 2 от договора е уговорено, че в изпълнение на задължението си по ал. 1, наемателят открива партиди за имота на свое име в 4 съответните дружества-доставчици на услуги, като извършва дължимите плащания директно към тези дружества. Наемодателят се задължава да окаже необходимото съдействие на наемателя за прехвърлянето на партидите. Постигната е уговорка в чл.

7, ал. 3 от договора, че разходите по ал. 1 не включват дължимите за имота местни данъци и такси, заплащането на които се извършва от и е за сметка на наемодателя.

Предвидено е изключение от клаузата за такса битови отпадъци за имота, чието заплащане е предвидено да е за сметка на наемателя.

Съобразно чл. 34, ал. 1 от договора всички съобщения между страните във връзка с този договор следва да бъдат в писмена форма, на посочените в договора адреси за кореспонденция.

По повод на сключения договор в периода 2019г. до м. март 2022г. /вкл./, ответникът е заплащал консумативните разходи свързани с ползването на вещта, по издадени от ищеца фактури №№ 0000000028/01.02.2020 г. на стойност 528.00 лева, **********/21.04.2020 г. на стойност 210.24 лева, 0000000076/01.02.2021 г. на стойност 288.00 лева, 0000000091/11.03.2021 г. на стойност 288.00 лева, 0000000105/04.10.2021 г. на стойност 288.00 лева, 0000000120/01.02.2022 г. на стойност 456.00 лева, 0000000125/28.02.2022 г. на стойност 156.00 лева, 000000131/31.03.2022 г. на стойност 1260.00 лева, което обстоятелство не се оспорва. Не е налице и спор, че посочените фактури са изпращани на ответното дружество. /л. 18-22 и л.107 - л.122 от делото/ Представено е уведомление и покана за плащане, адресирана от ищеца до ответника и получена от последния на 09.05.2022г. Поканата съдържа изявление, че фактура № 0000000137/30.04.2022г. не е платена и е налице забава в плащането с прикачен като файл посочената фактура. /л. 37 от делото/