Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 612 от 09.06.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 30/2026
Вид
Решение № 612
Подписан
09.06.2026
В сила
07.07.2026
Състав
Антония Якимова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Варна, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20263100100030 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. ****, срещу Й. П. Й., ЕГН ********** , с адрес: гр. Варна, ул. ****, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, кв.

„****“, местност „****“, с площ 5401 кв.м. и съседни поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***,

*** и

***, както и поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот, със Заповед № КД-14-03-511/20.02.2012 г. на Началник на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, кв. „****“, местност „****“, с площ 1611 кв.м. и съседни поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***, двата придобити по давностно владение, осъществено от ищеца в периода от края на 2012 г. до м. декември 2024 г., и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху тях.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на процесните съседни имоти с идентификатори № *** и № ***, които е придобил по давност. Поддържа, че е завладял имотите в края на 2012 г., когато е установил, че същите са изоставени и необработвани от години и 1 без ничии възражения от трети лица ги е оградил с дървени колчета и бодлива тел, като така ясно е обособил техните граници и е започнал да ги ползва като свои. Сочи, че от този момент насетне владението е упражнявано от него открито, явно и непрекъснато. Твърди, че е поддържал имотите и оградата, почиствал е терена, подрязвал и оформял съществуващата дървесна растителност, премахвал изсъхнали и ненужни дървета и е засаждал нови плодни дръвчета. През 2013 г. е поставил и табела с надпис „Частен имот“.

Излага, че през пролетно-летния сезон е посещавал имотите поне два пъти месечно, като е отсядал там на палатка и организирал пикници с приятели, а през зимния сезон ги е посещавал поне веднъж месечно. Счита, че владението му е било открито и известно на съседите, които го възприемат като лице, което се грижи за имотите и ги ползва като свои. Твърди, че през целия период никой не е оспорвал владението му, нито е противопоставял свои права по отношение на имотите, като той е извършвал описаните действия, характерни за собственик. Излага, че ответникът е негов познат, който е присъствал на събиранията в процесните имоти и му е помагал при почистването им.

Твърди, че при поредното му посещение на имотите през м. декември 2024 г. е установил, че ответникът е премахнал част от съществуващата ограда откъм пътя, с който граничат имотите, и е поставил врата, заключена с катинар, както и табела, на която се е обявил за собственик на имотите, като е оставил в имотите и свои лични вещи. Сочи, че веднага след това е дал на ответника двумесечен срок, в който да освободи имотите от личните си вещи и да му предаде обратно владението, но той категорично е отказал и продължава да упражнява фактическата власт върху тях без основание.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. След този срок е депозирал писмена молба вх. № 16012/18.05.2026 г., с която заявява, че не оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения и признава изцяло предявените срещу него искове, вкл., признава, че ищецът е собственик на процесните имоти на заявеното придобивно основание, както и че той ги владее без правно основание.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. В. В., прави искане за постановяване на решение при признание на исковете и претендира разноски по делото за заплатена държавна такса.

Ответникът не се явява лично и не изпраща представител.

След като взе предвид отправеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът намира следното:

Налице е изрично признание на предявените обективно кумулативно съединени ревандикационни искове по чл. 108 ЗС от страна на ответника, обективирано в депозираната от него нарочна молба вх. № 16012/18.05.2026 г.

Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда, поради което не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, препятстващи възможността за постановяване на решение при признание на иска.

2

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че исковете следва да бъдат изцяло уважени, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК. Мотиви за тяхната основателност не следва да бъдат излагани, тъй като настоящото съдебно решение се основава на признанието на исковата претенция – арг. от разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 795.87 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, и ответника Й. П. Й. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, че ищецът А. Б. К. е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, кв. „****“, местност „****“, с площ 5401 кв.м. и съседни поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***,

*** и

***, както и поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот, със Заповед № КД-14-03-511/20.02.2012 г. на Началник на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, кв. „****“, местност „****“, с площ 1611 кв.м. и съседни поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***, двата придобити по давностно владение, осъществено от ищеца в периода от края на 2012 г. до м. декември 2024 г., и ОСЪЖА ответника Й. П. Й. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, да предаде на ищеца А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, владението върху горепосочените имоти, на основание чл. 108 ЗС.

ОСЪЖДА Й. П. Й. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, да заплати на А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, сумата от 795.87 евро (седемстотин деветдесет и пет евро и осемдесет и седем евроцента) за сторените по делото разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.

2 ГПК.

3

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4