Определение № 1941 от 22.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1941 гр. Варна, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20263100100030 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Б. К., действащ чрез адв.

В. В., срещу Й. П. Й..

След извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 и чл. 130 ГПК съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност и предявените искове са допустими, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с приложенията към нея, да се изпратят на ответната страна за отговор.

В срока по чл. 131 ГПК, изтекъл към настоящия момент, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

С оглед приключилата процедура по размяна на книжа, съдът пристъпва към подготовка на делото в закрито заседание по реда на чл.

140 ГПК, в хода на която намира следното:

По допустимостта на производството:

Исковата молба има изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 ГПК, поради което е редовна. На основание чл. 114 ЗС същата е вписана в указания срок.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените в исковата молба твърдения за упражнявана от ответника фактическа власт върху процесните недвижими имоти, собственост на ищеца.

Процесуалният представител на ищеца е надлежно упълномощен съгласно представено по делото пълномощно – на л. 9 от гр.д. № 11040/2025 г. на ВРС и л. 9 от настоящото дело.

Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото, последната определена по реда на чл. 109 ГПК - по местонахождение на недвижимите имоти.

Предвид наличието на нормативно установените положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на 1 правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

Предявените искове не попадат в приложното поле на особените искови производства по Част трета от ГПК, поради което същите следва да бъдат разгледани по реда на Глава XIII от ГПК.

По доказателствата:

Представените от ищеца с исковата молба и уточняващата я молба вх.

№ вх. № 97344/21.11.2025 г. по гр. на ВРС заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

Следва да бъде допуснато и събирането на гласни доказателствени средства по делото чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищеца, за установяване на посочените обстоятелства, относими към предмета на делото, а именно: че той е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти с намерение за своене в процесния период, както и че понастоящем ответникът ги владее.

На основание чл. 140, ал. 6 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2026 г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

ПО ДЕЛОТО:

Съдът е сезиран с предявени от А. Б. К. срещу Й. П. Й. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор

№

10135.*********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-1873/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, кв. „Галата“, местност „Боровец-юг“, с площ 5401 кв.м. и съседни поземлени имоти с идентификатори

№№

**************************************************************, както и поземлен имот с идентификатор № 10135.************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот, със Заповед № КД-14-03511/20.02.2012 г. на Началник на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, р-н 2

Аспарухово, кв. „Галата“, местност „Боровец-юг“, с площ 1611 кв.м. и съседни поземлени имоти с идентификатори №№ ***,

***, ***, *** и 10135.***********, двата придобити по давностно владение, осъществено от ищеца в периода от края на 2012 г. до м. декември 2024 г., и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху тях.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на процесните съседни имоти с идентификатори № 10135.*********** и № 10135.************, които е придобил по давност. Поддържа, че е завладял имотите в края на 2012 г., когато е установил, че същите са изоставени и необработвани от години и без ничии възражения от трети лица ги е оградил с дървени колчета и бодлива тел, като така ясно е обособил техните граници и е започнал да ги ползва като свои. Сочи, че от този момент насетне владението е упражнявано от него открито, явно и непрекъснато. Твърди, че е поддържал имотите и оградата, почиствал е терена, подрязвал и оформял съществуващата дървесна растителност, премахвал изсъхнали и ненужни дървета и е засаждал нови плодни дръвчета. През 2013 г. е поставил и табела с надпис „Частен имот“. Излага, че през пролетно-летния сезон е посещавал имотите поне два пъти месечно, като е отсядал там на палатка и организирал пикници с приятели, а през зимния сезон ги е посещавал поне веднъж месечно. Счита, че владението му е било открито и известно на съседите, които го възприемат като лице, което се грижи за имотите и ги ползва като свои. Твърди, че през целия период никой не е оспорвал владението му, нито е противопоставял свои права по отношение на имотите, като той е извършвал описаните действия, характерни за собственик. Излага, че ответникът е негов познат, който е присъствал на събиранията в процесните имоти и му е помагал при почистването им.

Твърди, че при поредното му посещение на имотите през м. декември 2024 г. е установил, че ответникът е премахнал част от съществуващата ограда откъм пътя, с който граничат имотите, и е поставил врата, заключена с катинар, както и табела, на която се е обявил за собственик на имотите, като е оставил в имотите и свои лични вещи. Сочи, че веднага след това е дал на ответника двумесечен срок, в който да освободи имотите от личните си вещи и да му предаде обратно владението, но той категорично е отказал и продължава да упражнява фактическата власт върху тях без основание.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ за подлежащите на доказване факти, съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, се разпределя между страните по следния начин:

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи твърдените факти, от които произтичат претендираните от него права, а именно: 1.) че е придобил процесните имоти на заявеното придобивно основание – придобивна давност 3 в периода от края на 2012 г. до м. декември 2024 г., тоест, че в сочения период е упражнявал фактическа власт върху имотите с намерение за своене и владението му е било постоянно, непрекъснато, явно и спокойно; 2 . ) че понастоящем фактическата власт върху имота се упражнява от ответника.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ на ответника не следва да бъде разпределяна, предвид липсата на постъпил отговор, респ. на наведени твърдения за подлежащи на доказване факти – арг. от чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл.

154, ал. 1 от ГПК.

УКАЗВА на страните възможността им в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото и дадените им указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като, ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.

● ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ като писмени доказателствени средства по делото представените от ищеца към исковата молба и уточнителната молба вх. № 97344/21.11.2025 г. по гр. на ВРС документи.

● ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства по делото чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищеца, за установяване на твърденията му, че е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти с намерение за своене в процесния период от края на 2012 г. до м. 12.2024 г., както и че понастоящем ответникът ги владее.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при отправено искане от страна на ответника съдът може да прекрати делото и да възложи в тежест на ищеца сторените от ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска на основание чл. 238, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на страните, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ГПК, че страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато задължените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на страните, на основание чл. 41, ал.1 и ал. 2 ГПК, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е 4 съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното исково производство, като при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора си и чрез процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят в Центъра по медиация към Окръжен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 1 2 . Информация за Центъра по медиация, както и за медиацията като процедура, страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него, като в процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните. Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор, избран от страните - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.

Споразумението по правен спор, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от съответния районен съд след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави.