Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9823 от 22.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52295/2025
Вид
Решение № 9823
Подписан
22.05.2026
Състав
ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 344 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3, т. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 9823 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110152295 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на „ДЗИ-Общо застраховане“ АД срещу „ЗАД А.“ АД.

Ищецът твърди, че на 22.01.2025 г. в гр. София, на кръстовището между бул.

„Акад. Иван Евстратиев Гешов“ и ул. „Гюешево“ настъпило ПТП между л.а. „БМВ“, рег. №В****НН, който при движение в средна пътна лента внезапно предприел маневра за престрояване и обратен завой, при което отнел предимството на л.а.

„Порше Кайен“, рег. №СВ****ТН, при което му нанесъл материални щети, изразяващи се в увредена предна броня, преден капак, ключалки, спойлер, радиатори, кори, панти, въздуховоди и много други.

Твърди, че вина за настъпване на ПТП имал водача на л.а. „БМВ“, рег.

№В****НН, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника.

Сочи, че за л.а. „Порше Кайен“ при ищеца имало сключена застраховка „Каско +“ с период на застрахователното покритие 25.08.2024 г. - 24.08.2025 г., предвид което нанесените по автомобила щети били оценени на база цени и методика, прилагана от застрахователя при отстраняване на увреждания, като били взети предвид извършените услуги по ремонт и подмяна на части, за които били издадени фактури, подробно описани в исковата молба. В резултат на това ищецът изплатил на упълномощеното лице К.Г – пълномощник на собственика на увредения автомобил сумата в размер на 32922,43 лева на 24.04.2025 г.

Ищецът поддържа, че така се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който застраховал „Гражданската отговорност“ на виновния водач за процесното ПТП, до размера на платеното и 15 лева за ликвидационни разноски.

Сочи, че до ответното дружество била изпратена регресна покана за доброволно 1 заплащане на дължимата сума, която била получена на 09.06.2025 г., като отвеното дружество било заплатило само сумата в размер на 30175,78 лева като част от извършено взаимно прихващане между страните по преписки съгласно уведомително писмо с изх. №92-1153/21.07.2025 г., предвид което оставала дължима сума в размер на 2761,65 лева. С оглед липсата на плащане в срока ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 2761,65 лева за периода 10.07.2025 г. - 29.10.2025 г. в размер на 102,32 лева.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на сумата от 1412,01 евро (с равностойност 2761,65 лева) главница, представляващи разликата между изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ на собственика на л.а. „Поше Кайен“, рег. № СВ****ТН, ведно с направените обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 18.11.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 52,32 евро (с равностойност 102,32 лева) – лихва за забава върху главницата за периода 10.07.2025 г. - 29.10.2025 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на л.а. „БМВ“, рег. №В****НН, нито механизма на ПТП. Оспорва обаче наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, доколкото представената застрхователна полица била неподписана, като се позовава на чл. 344 КЗ, предвиждащ писмена форма за действителност на застрахователния договор. Оспорва иска по размер, като намира, че с изпълнението чрез прихващане за сумата в размер на 30175,78 лева е изплатил дължимото застрахователно обезщетение.

Намира, че искът е завишен по размер и не съответства на действителните стойности на авточастите в страната по средни пазарни цени към момента на процесното събитие, твърди, че били вписани завишени количества на вложения труд с оглед необходимите операции за отстраняване на уврежданията по автомобила. Намира, че стойността за възстановяване на увредения автомобил не следвало да се изчисляа по стойности и цени на ремонт в официален сервиз, доколкото не било доказано наличието на удължена гаранция за автомобила. Намира, че не всички увреждания по л.а. „Порше Кайен“ са в причинно-следствена връзка с ПТП, като сочи, че в представените с исковата молба фактури били описани части и детайли, които не са били увредени вследствие на процесното ПТП и не фигурират в опис-заключение по щета №**************, образувана при ищеца. Оспорва претенцията за лихва. По изложените съображения моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ. По така предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи факти: наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето 2 лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, покриващ отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на претърпените вреди.

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил „Порше Кайен“, рег. №СВ****ТН не се оспорва, а и същото се установява от приложената по делото комбинирана застрахователна полица №**************** за периода 25.08.2024 г. 24.08.2025 г. за л.а. „Порше“, рег. №СВ****ТН.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на процесното събитие е било налице и твърдяното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника относно гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ“, рег. №В****НН че процесното ПТП е настъпило по твърдения от ищеца механизъм, както и че вина за настъпване на ПТП-то има застрахованият при ответника водач, както и че ответникът е възстановил сумата в размер на 30175,78 лева за ремонт на увредения автомобил.

Спорен по делото е въпросът за размера на вредите, които е претърпяло застрахованото при ищеца МПС „Порше Кайен“, с рег. №СВ****ТН.

За установяване на посоченото обстоятелство по делото е изслушано заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът намира, че следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно дадено.

Съгласно заключението на вещото лице всички щети по л.а. „Порше Кайен“, рег.

№СВ****ТН се намират в пряка причнно-следствена връзка с настъпилото на 22.01.2025 г. произшествие. Съгласно заключението, стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Порше Кайен“, с рег. №СВ****ТН по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 16114,73 евро (31517,68 лева). Съгласно описаните увреждания в Опис на застрахователя на увредените детайли по лек автомобил „Порше Кайен“, с per. № СВ****ТН се установи, че има за подмяна поз. 13 „Стойка радар в комплект с 1СС“ и поз. 11 „Инсталация радар“, които изискват диагностика, калибриране и работа със специализирано оборудване на марката.

Ремонтът на увредените детайли може да бъде извършен и в неоторизиран сервиз, при условие че същият разполага с необходимото специализирано оборудване и квалифициран персонал, гарантиращи качествено и безопасно възстановяване на автомобила.

Съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ (предишна чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен между страните по договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон. Също така с оглед на чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

За да е основателен искът за присъждане на застрахователно обезщетение, застрахованият/трето ползващо се лице е длъжен да докаже наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие и че е изправна страна по договора. По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед чл. 386, ал. 2 от КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Меродавна за застрахователното обезщетение е 3 действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите причинени на нея в деня на застрахователното събитие и стойността с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената. Съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК последователно приема, че обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със същото качество и вид.

Предвид изложеното, съдът намира, че обезщетението за ремонт на процесния автомобил следва да бъде определено на база средни пазарни цени съгласно посочената от вещото лице стойност в размер на 31517,68 лева (с равностойност 16114,73 евро).

Никъде в исковата молба не се твърди процесният автомобил да е бил в гаранция към датата на ПТП, което да е налагало отремонтирането му в официален сервиз на марката с цел запазване на гаранцията, което се е случило според разясненията на вещото лице и е обусловило по-високия размер на заплатено от ищеца обезщетение.

Такова твърдение не се съдържа и в евентуалния въпрос към вещото лице, зададен от процесуалния представител на ищеца в проведеното на 22.04.2026 г. открито съдебно заседание.

Следва да се посочи, че при определяне на разходите, необходими за възстановяване на процесния л.а. „Порше Кайен“ по средни пазарни цени съдът не взема предвид възраженията на ответника относно позиции 11 и 13 от описаните от вещото лице вреди за това, че заплатените от ищеца цени за посочените части са пониски в сравнение с приетите от вещото лице средни пазарни цени, което възражение навежда на извод, че ответникът претендира по-ниските цени да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението. В откритото съдебно заседание на 22.04.2026 г. вещото лице подробно обяснява причината за това различие, като посочва цените при различни доставчици. Следва да се наблегне, че съдът възприе в настоящото решение, че обезщетението следва да бъде определено на база средни пазарни цени, каквото заключение е дало и вещото лице, като не може в една част да приема стойностите, посочени във фактурите на ищеца, които не представляват средно пазарни, а конкретно платени цени, по причина, че посочената цена е поблагоприятна, а в друга част – да приеме, че обезщетението следва да се определи по заключението на вещото лице за средните пазарни цени на другите елементи.

С оглед на гореизложеното и предвид възстановения от ответника размер от 30175,78 лева за ремонт на увредения автомобил, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ е основателен до сумата в размер на 1341,90 лева (686,10 евро), като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 2761,65 лева (1412,01 евро) искът следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ в 30-дневен срок от представяне на всички доказателства застрахователят на виновния водач следва да заплати своето задължение по регресната претенция.

Установява се по делото, че ищецът е изпратил регресна покана до ответника с изх. №*-**-****/06.06.2025 г., която е получена от ответника на 09.06.2025 г.