Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 43855 от 29.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70317/2023
Вид
Определение № 43855
Подписан
29.10.2024
В сила
29.10.2024
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43855 гр. София, 29.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110170317 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по молба на „И.Т.“ ЕООД, с ЕИК: **********, подадена чрез пълномощника му – адв. В. И. срещу „А Л.“ ЕООД, с ЕИК: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

1/ сумата от 8917.20 лева с ДДС /главница/, представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение за превоз на товари, осъществен от ищеца чрез превозвач, която сума е обективирана във фактура № 0100037937/27.04.202023 г. и 2/ сумата от 639.02 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 05.06.2023 г. до 21.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023 г. до окончателното плащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за автомобилен превоз на товари, сключен съгласно заявка-договор з.Т.порт № 23/04/0012/0503/18.04.2023 г. Съобразно договора ищецът като превозвач приел да осъществи превоз на товари по маршрут от Испания до България за сумата от 8917.20 лева с включен ДДС. Били уговорени адреса за товарене / SIEX 2001 SL, C/MERINDAD DE MONTIJA N6, BURGOS, 09001, ES / и дата на товарене – 19-20.04.2023 г. и адрес за разтоварване: A Л., бул. Илиянци 119, София на 25.04.2023 г.

Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора като е извършило транспортната услуга чрез превозвача „Д.“ АД, като процесните стоки, които е следвало да бъдат превозени – 25 броя колети с брутно тегло 16 270 кг., са превозени и доставени на разтоварен пункт и са приети от получателя „А Л.“ ЕООД без забележки по превоза. Посочва се, че след изпълнението на договора ищцовото дружество издало фактура № 0100037937 от дата 27.04.2023г. с издател „И.Т.” ЕООД към „А Л.” ЕООД за 1 сумата от 8917,20 лева, като фактурата била изпратена на адреса на управление на ответника с препоръчана пратка с обратна разписка и е получена от ответното дружество на 04.05.2023 г. Посочва се, че уговорения в договора за превоз срок за заплащане на дължимото навло е 30 календарни дни след получаване на фактура и 2 бр. ЧМР товарителници, поради което крайният срок за изплащане на дължимото възнаграждение бил 05.06.2023 г.

Въпреки това и към момента на предявяване на исковата молба ответникът не е заплатил дължимото навло.

С тези аргументи се иска исковата претенция да бъде уважена.

Претендира разноски за исковото производство и по делото за обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. 68215/2023 г. по описа на СРС, 63 с-в.

С исковата молба са представени: заявка-договор з.Т.порт № 23/04/0012/0503/18.04.2023 г.; международна товарителница № 74794; фактура № 0100037973/27.04.2023 г.; извлечение от ТР за актуално състояние за „И.Т.” ЕООД и за „А Л.” ЕООД; детайлна разпечатка на пратка № 1050670026779.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва точното изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по сключения между страните договор. В тази връзка се твърди, че изрично условие по процесния договор за превоз е било „И.Т.“ ЕООД да не товари в камиона стоки на други клиенти, освен тези, предмет на процесния договор за превоз. Посочва се, че в договора за превоз в тежест на превозвача при неизпълнение на това задължение била уговорена неустойка в размер на 8917,20 лева. Твърди се, че ищецът не е изпълнил това свое задължение и в бордовия камион с рег. № ********** е имало натоварена допълнително чужда стока на трето лице. Посочва се, че в извънсъдебната кореспонденция по ел. поща управителят на ищеца е бил уведомен за неточното изпълнение на договора и с имейл от 27.04.2023 г. е признал, че в камиона, с който се е извършвала процесната пратка са качени още два палета.

Посочва, че макар според договора размерът на неустойката да е равен на размера на навлото, ответникът е предложил на ищцовото дружество с имейл съобщение от 27.04.2023 г. и след това от 15.06.2023 г. да заплати навло за превоза в намален с 1000 лева размер спрямо действително използваното място в камиона. Поради липсата на отговор от негова страна, ищецът е уведомен, че ответното дружество прави изявление за извънсъдебно прихващане между дължимото от ответника навло по договора за превоз в размер на 8917,20 лв. и неустойката, дължима от ищеца по същия договор в размер на 8917,20 лв. Моли за отхвърляне на предявени иск. Ответникът възразява срещу претендираните от ищеца разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК и в условията на евентуалност, в случай на уважаване на предявения първоначален иск, „А Л.“ ЕООД, с ЕИК: ********** предявява срещу „И.Т.“ ЕООД насрещен иск за сума в размер на 8917,20 лева, представляваща дължима неустойка по договор за превоз. Релевира възражение за съдебно прихващане на дължимата от ищеца и от ответника сума, в случай на уважаване на двете насрещни претенции.

2

Моли съдът да не допуска съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване на законна лихва, тъй като не са необходими специални знания, а освен това и признава размера на лихва за забава за периода от 05.06.2023 г. до 21.12.2023 г. върху главницата – 639,02 лева.

Моли съдът да задължи ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи всички документи за процесния превоз.

Моли да бъде привлечен като трето лице помагач на страната на ответника „Д.“ АД, чрез което е извършен превозът.

Моли съдът да задължи привлеченото като трето лице помагач да представи по реда на чл. 190 ГПК, респективно – по реда на чл. 192 ГПК – ако не бъде привлечено като помагач по делото, следните писмени документи: договор за изпълнение на превоза, ЧМР товарителници за всеки товар по договора от „И.Т.“ ЕООД за този камион, GPS разпечатка от деня на товарене до деня на разтоварване; карта, заместваща тахографа и показваща колко часа е карал шофьора, кога е спирал; финансови документи за процесния превоз, в това число фактури за гориво, пътни такси, бележки от паркинги; от досието на шофьора на процесния бордови камион – изплатени командировки спрямо маршрута на конкретния превоз за периода от 19.04.2023 г. до 26.04.2023 г.; кореспонденция между „И.Т.“ ЕООД и „Д.“ АД за извършения превоз; плащане за „И.Т.“ ЕООД и „Д.“ АД по повод процесния превоз и по договора с „А-л.“ ЕАД; приходна фактура за допълнителен товар, превозен с бордовия камион с рег. № **********.

Моли водачът на бордовия камион с рег. № ********** да бъде допуснат като свидетел при режим на призоваване, като моли да му бъде издадено и съдебно удостоверение, което да послужи пред „Д.“ АД, по силата на което да се снабди с информация за трите имена и адрес на шофьора, извършил международния превоз.

Моли за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, с които да се установи допълнителен товар в процесния камион, разтоварване на дотоварения товар и този за ответника, извършени с бордовия камион с рег.

№ ********** от 19.04.2023 г. до 26.04.2023 г.

Моли да бъде допусната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск „И.Т.“ ЕООД подава отговор на насрещната исковата молба, с който оспорва предявения насрещен иск като недопустим, евентуално – неоснователен и недоказан.

Поддържа, че договорът, на който се позовава „А Л.“ ЕООД и в който е уговорена посочената неустойка, е различен от процесния договор за международен транспорт – посочва, че договорът за превоз по исковата молба е по заявка-договор з.Т.порт № 23/04/0012/0503/18.04.2023 г., а договорът, на който се позовава „А Л.“ ЕООД в насрещната искова молба е по заявкадоговор з.Т.порт № 23/04/0012/0504/18.04.2023 г., за който е издадена ЧМР международна товарителница № 849161/19.04.2023 г. и въз основа на който договор „И.Т.“ ЕООД е издал на „А Л.“ ЕООД фактура № 0100037943/27.04.2023 г. Поради това оспорва претенцията за неустойка, за 3 която е предявен насрещен иск и претенцията по първоначалната искова молба, да произтичат от едно и също договорно отношение между страните, поради което моли насрещният иск да не бъде приеман за съвместно разглеждане с първоначалния иск.

По същество, оспорва „И.Т.“ ЕООД да е изпълнило неточно задълженията си по процесния договор за международен превоз. Оспорва твърденията на ответника, че управителят на „И.Т.“ ЕООД е направил извънсъдебно признание по имейл от 27.04.2023 г., тъй като цитираният имейл се отнася по заявка-договор з.Т.порт № 23/04/0012/0504/18.04.2023 г., а не за процесния договор за превоз, а освен това в цитирания имейл не се посочва за коя транспортна заявка е натоварена допълнителна стока, не се споменава регистрационен номер на камион, в който е натоварена чужда пратка, а освен това посочва, че авторът на посочения имейл не може да се установи, тъй като последното не е подписано с квалифициран електронен подпис и поради това не следва да се кредитират от съда като доказателство.

Оспорва ел. писмо от 19.01.2024 г., подписано с КЕП и изпратено от „А-Л.“ ЕООД да е получавано от „И.Т.“ ЕООД.

На следващо място, оспорва претендираната неустойка, тъй като в неустоечната клауза не е посочен точния вид на неизпълнение, за който се начислява неустойка, а освен това дотоварването на друга стока, различна от уговорената в договора, по никакъв начин не засяга интересите на възложителя на превоза. Посочва, че видно от товарителница № 74794 процесния договор за международен транспорт е изпълнен без забележки по превоза, без констатиране на липси и без отбелязани възражения за повреди или закъснение от страна на „И.Т.“ ЕООД.

Посочва, че ищецът по насрещния иск не твърди нанесени вреди, които неустойката да обезщетява. Оспорва неустойката като нищожна поради липса на предмет (не е определен точния вид неизпълнение, за което се дължи неустойка), поради противоречие с разпоредбите на чл. 23, ал. 5 и 6 от Конвенцията ЧМР с обичайната търговска практика, накърняваща добрите нрави, както и поради прекомерност. Поддържа, че претендираният размер на неустойката противоречи на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, тъй като върху неустойки и обезщетения не се начислява ДДС. Поради това моли съдът да прекрати делото, респективно – да отхвърли предявения насрещен иск. Моли съдът да прогласи изрично нищожността на клаузата за неустойка в размер на 8917,20 лв. по процесния договор и в размер на 6102 лв. – по заявка-договор з.Т.порт № 23/04/0012/0504/18.04.2023 г. Претендира разноски по производството по насрещния иск.

Към отговора на насрещния иск са представени следните документи: заявка-договор з.Т.порт № 23/04/0012/0504/18.04.2023 г.; международна товарителница № 849191; фактура № 0100037943/27.04.2023 г. и приложения – пълномощно, фактура и договор за правна защита и съдействие.

Моли съдът да остави без уважение доказателствените искания на ищеца по насрещния иск по реда на чл. 190 ГПК, тъй като твърди, че е представил всички документи за процесния договор за превоз още с 4 предявяване на исковата молба.

Моли съдът да остави без уважение искането за привличане като трето лице-помагач на „Д.“ АД.

Моли съдът да остави без уважение и останалите доказателствени искания на ищеца по насрещния иск.

Прави искане управителят на „И.Т.“ ЕООД да бъде разпитан по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК.

Относно редовността на отговора на насрещния иск:

С отговора на насрещната искова молба ответникът иска съдът да прогласи изрично нищожността на клаузата за неустойка в размер на 8917,20 лв. по процесния договор и в размер на 6102 лв. – по заявка-договор з.Т.порт № 23/04/0012/0504/18.04.2023 г. посоченото искане има характер на инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК.