Решение № 3884 от 04.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 31415/2022
- Вид
- Решение № 3884
- Подписан
- 04.03.2024
- В сила
- 04.03.2024
- Състав
- ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 54183 от 16.06.2022 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 58957 от 30.06.2022 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Разпореждане № 104054 от 31.10.2022 · МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА
- Определение № 32890 от 19.09.2023 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Разпореждане № 124041 от 09.10.2023 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
- Определение № 35756 от 10.10.2023 · ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 3 и ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 3 и ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3884 гр. София, 04.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Г.СТ.Т. при участието на секретаря СВ.В.О. като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110131415 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание вр. чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл.
79 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1333,34 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ****** от 09.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2021 г. до окончателното плащане; 192 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.07.2020 до 09.04.2021 г., както и 156,18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.07.2020 г. до 17.08.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 56724/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.11.2021 г.
Ищецът „К.И.“ АД твърди, че между него и ответника А. Г. Г. е сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № ****** от 09.03.2020 г. по реда на чл. 6 ЗПФУР, като за него кредитополучателят е кандидатствал чрез сайта на дружеството, предоставяйки личните си данни чрез попълване на регистрационната форма на кандидатстване, след което е потвърдил самоличността си, както и истинността на предоставените от него данни в телефонен разговор. Поддържа, че след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на посочената от кредитополучателя електронна поща му е изпратен електронен формат на договора за кредит от разстояние, който той е потвърдил с избиране на изпратения му линк, след което отпуснатата му заемна сума в размер на 1600 лв. му е заплатена на каса на „И“ АД срещу представяне от негова страна на документ за самоличност.
Посочва, че заемът следвало да бъде върнат на 12 ежемесечни вноски, вносими в периода 09.04.2020 г. – 09.03.2021 г., респективно, че падежът на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума бил 1
09.03.2021 г. Поддържа, че освен главницата, ответникът дължи и уговорената между страните по договора възнаградителна лихва, която е фиксирана в договора и е в размер на 36,00 % и годишен процент на разходите в размер на 49,70 %. Поддържа, че общият размер на задължението по процесното заемно правоотношение бил 2982,40 лева. Посочва, че по кредита с падеж 09.04.2020 г. от страна на длъжника е осъществено плащане сао на дължимите лихва и такса „Гарант“ по месечната вноска, поради което на основание т. 5 от договора крайният срок на издължаване на кредита е бил удължен с един месец и новия падеж на вноската е станал 09.05.2020 г., а крайният срок за погасване на кредита е бил удължен до 09.04.2021 г. След посочените действия ответникът е заплатил изцяло вноските с падеж, съответно 09.05.2020 г. и 09.06.2020 г. Подчертава, че съгласно трайната съдебна практика извършените частични плащания имат характер на извънсъдебно признание на неизгодния за ответника факт, че процесното правоотношение е породило правно действие. Поддържа, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от 1333,34 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит "Екстра" № *****/09.03.2020 г., сключен между "К.И." ООД, ЕИК ******** /понастоящем К.И. АД, ЕИК *********, след извършено преобразуване, чрез промяна на правната форма на дружеството/, в качеството на заемодател и А. Г., в качеството на заемател, договорна лихва в размер на 192,00 лева за периода от 09.07.2020 г. до 09.04.2021 г., както и лихва за забава в размер на 156,18 лева за периода 10.07.2020 г. – 17.08.2021 г. Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Г. Г. не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От заповед № БНБ-******/21.02.2020 г. на подуправителя на БНБ, изменяща заповед № РД-*******/03.10.2012 г., се установява, че „К.И.“ АД е вписано като финансова институция в регистъра по чл. 3, ал. 2 ЗКИ.
От договор за потребителски кредит „Екстра“ № ****** от 09.03.2020 г. и Приложение № 1 към него се установява, че на посочената в тях дата – 09.03.2020 г. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „К.И.“ ООД, в качеството на кредитодател, се е задължил да предостави на А.
Г. Г. , в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 1600 лв. за задоволяване на текущи потребителски нужди, срещу поемане от негова страна на насрещно задължение за връщане на същия в срок от 12 месеца считано от датата на подписване на договора или с краен срок за изпълнение – 09.03.2021 г., заедно с договорна лихва в общ размер на 230,40 лв., с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 %, при годишен процент на разходите от 49,7 %, както и такса „Гарант“ в общ размер на 1152 лв., при което общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 2982,40 лв., която следва да се изплаща посредством 12 броя месечни погасителни вноски 2 всяка в размер от по 248,53 лв. /с изключение на последната, която е в размер на 248,57 лв./, дължими до 9-то число на съответния месец. В клаузата на чл.
4, вр. чл. 4.1 от договора е предвидено, че кредитодателят поема задължение да ангажира дружество-гарант за гарантиране връщане на вноските по кредита срещу заплащането от страна на кредитополучателя на такса „Гарант“ в общ размер на 1152 лв., разсрочена на 12 вноски от по 96 лв. всяка, представляващи част от общата месечна вноска по договора за кредит.
Като писмено доказателство по делото са представени и приети общи условия на „К.И.“ ООД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит, като от клаузата на чл. 4.1 от Раздел IV от същите следва, че кандидатът избира вида, сумата и периода на кредита, информирайки се за размера на дължимите от него лихви чрез обявената на сайта на кредитодателя информация и чрез приложената в него регистрационна форма, след което изпраща заявка за избрания вид услуга.
Установено е в клаузата на чл. 4.2, че кандидатът попълва публикуваната форма за кандидатстване като въвежда в нея личните си данни – имена, ЕГН, адрес, лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуален e-mail, които е длъжен да актуализира. Съгласно чл. 4.8. кандидатът потвърждава заявката си чрез активиране на предоставения му линк. Предвидено е още, че в срок от 30 минути от приемане на заявката същият следва да получи електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което да бъде уведомен дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, за които е кандидатствал, и което трябва да съдържа линк към договор за потребителски кредит, с който кандидатът да се запознае и да го потвърди. В чл. 4.10 се изяснява, че след потвърждаването на посочения договор между кандидата и „К.И.“ ООД договорът за потребителски кредит се счита за сключен. В чл. 4.11 се предвижда, че с потвърждаването на изпратения договор кредитополучателят изразява желание за незабавното превеждане на сумата по кредита по банковата му сметка или получаването й в брой, съобразно посочения от него начин при попълване на регистрационната форма. Съгласно клаузата на чл. 4.12 от общите условия кредитополучателят трябва да потвърди сключването на договора в срок до 48 часа от получаване на линка към индивидуалния договор. В чл. 7.1.1 е предвидено, че кредитодателят следва да предостави на кредитополучателя заемната сума в рамките на 1 работен ден от одобрението и потвърждаването му, с паричен превод чрез системата на еpay, по банкова сметка на кредитополучателя или на каса в офис на „К.И.“ ООД.
Представена е разписка за извършено плащане
№
2000000206427475/09.03.2020 г., удостоверяваща нареден от страна на „К.И.“ ООД в полза на Г. паричен превод в размер на 1600 лв., с посочено основание за това: „договор № ****** от 09.03.2020 г.“
В този смисъл е и представената по делото разписка
№0700010588364036/09.03.2020 г. за извършено плащане, от която се установява, че одобрената по процесния договор за кредит сума в размер на 1600 лв. е изтеглена от Г. на каса на „И“ АД 09.03.2020 г. срещу представена лична карта. Усвояването на посочената сума от ответника Г. е потвърдено със саморъчния подпис на ответника, поставен на разписката, представена от „И“ АД.
3
От изслушаното и прието по делото без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на „К.И.“ АД са постъпили и са отразени три плащания по процесния договор за потребителски кредит „Екстра“ № ******/09.03.2020 г. – на 15.04.2020 г. – 57,60 лева, на 01.06.2020 г. – 249,91 лв., и на 04.09.2020 г. – 253,75 лв. , като общият размер на неплатените суми е, както следва: 1333,34 лв. – главница, 192 лв. – договорна лихва за периода от 09.07.2020 г. до 09.04.2021 г., 960 лв. – такса „Гарант“ и 140,82 лв. – лихва за забава за периода от 10.07.2020 г. до 17.08.2021 г.
Изследвайки представените по делото разписки за извършено плащане от 09.03.2020 г., експертът е достигнал до извод, че сумата по предоставения кредит в размер на 1600 лв. е изтеглена от ответника на каса на „И“ АД.
Заключението по съдебносчетоводната експертиза е обективно изготвено от специалист в съответната област и отговаря на всички поставени задачи, поради което съдът го кредитира.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: валидно облигационно правоотношение между него и ответника по силата на договор за потребителски кредит „Екстра“ № ****** от 09.03.2020 г., в т. ч. и надлежното изпълнение на процедурата за сключване на договора в твърдяната форма; изпълнение на задължението си за предоставяне на заемната сума, предмет на договора, в полза на ответника; валидно постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка лихва; договореност за учредяване на гаранция и предоставянето на такава; настъпване ан изискуемостта на вземанията; изпадане на ответника в забава; размера на претендираните суми.
В случая, ищецът „К.И.“ АД претендира установяване съществуването в негова полза на вземания срещу ответника Г., произтичащи от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения за начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между 4 страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/.
Разпечатката съдържа 35 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/37c97cf5-7009-44a2-add8-9143afab36c2