Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 42 от 15.01.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 531/2024
Вид
Определение № 42
Подписан
15.01.2025
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. ХАСКОВО, 15.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. Г.

ГЕОРГИ К. М.ТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20245600500531 по описа за 2024 годИ.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 11347/21.11.2024 г., подадена от адв.

Щ. Щ. – ХАК, пълномощник на ищеца М. П. М., с която се иска допълване на Решение № 421 от 29.10.2024 г. по в. гр. д. №531/2024 г. по описа на ОСХасково, в частта за разноските.

В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът, като взе предвид молбата и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

В.гр.д. № 531/2024 г. по описа на ОС-Хасково е образувано по въззивна жалба № 4221 от 22.05.2024 г. на ,,Адвайзер 007‘‘ ООД против Решение №142/26.04.2024 г., постановено по гр. дело № 1242/2022 г. по описа на РС-Димитровград.

Производството пред въззивния съд приключи с Решение № 421 от 29.10.2024 г., с което Окръжен съд-Хасково:

ОТМЕНЯ решение №142/26.IV.2024 г., постановено по гр. дело №1242/2022 г. на РС-Димитровград в частта, с която се осъжда „Адвайзер 007“ ООД, ЕИК 200012392 гр. Димитровград, ул.***, на основание чл.200 ал.I от КТ да заплати на М. П. М. ЕГН ********** от гр. Димитровград, ул. *** 1 горницата над сумата от 10 798.81 лева до присъдения размер от 21 798.80 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука настъпила на 06.VII.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск по чл.200 ал.I от КТ в останалата му част над 10 798.81 лева до присъдения размер от първата инстанция от 21 798.80 лева като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решение №142/26.IV.2024 г., постановено по гражданско дело №1242/2022 г. на Районен съд-Димитровград в останалата му обжалвана част.

С оглед изхода на спора по делото на ищеца са присъдени направените от него разноски пред първата инстанция, а на адв.А. М., САК – пълномощник на ищеца пред първата инстанция, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗАдв.

С подадената молба е формулирано искане за допълване на решението в частта за разноските, като ,,Адвайзер 007“ ООД бъде осъдено да заплати на адв. Щ. Щ. адвокатско възнаграждение за защита по подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Молбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, осъществил безплатна правна помощ са регламентирани в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗА и насрещната страна да е отговорна за разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, която намира приложение и във въззивното производство, предвижда правото на ответника на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, респ. съобразно крайния резултат от въззивната проверка.

В случая с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на адв.Щ. Щ. се дължи адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на въззиваемата страна. Последното следва да 2 бъде определено при съобразяване на разпоредбата на чл. 36 ал. 2 изр. 2 вр. ал.

1 от ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, като се отчете действително свършената работа от адвоката и фактическата и правна сложност на делото. Освен това съдът е длъжен да се съобрази с решението по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., съгласно което при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като такава обвързаност нарушава забраната по чл.101,§1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС, което решение на СЕС е задължително за всички национални съдилища и правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната правна уредба, която му противоречи съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. В определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 75/2024 г., 2 ТО, ТК, е посочено, че съгласно това решение на СЕС от 25.01.2024 г. приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101,§1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Със същото определение е посочено, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички мИ.ли или бъдещи последици, като е изведено, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената Наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. При тези обстоятелства Наредбата може да бъде разглеждана само като ориентир при определянето адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено съгласно чл. 36 ал. 2 от ГПК.

В случая делото не е с висока правна и фактическа сложност, като съдът намира, че същото е с обичайната сложност за спор като настоящия.

3

Съдът взе предвид и извършените процесуални действия от упълномощения адвокат – явяване в открито съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на производството, като доказателствени искания не са направени и нови доказателства не са събирани. При тези констатации относно фактическата и правна сложност на настоящото дело, обема на извършените процесуални действия, както и с оглед материалния интерес, и при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда, и съобразно предписанията на СЕС, съдът намира, че разумният и справедлив размер на адвокатското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във въззивното производство от адв.Щ. Щ. на въззиваемия М. М. е 1100 лева или 1320 лева с включен ДДС.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 421 от 29.10.2024г. по в. гр. д. № 531/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА

„Адвайзер

007“

ООД,

ЕИК

200012392 гр.Димитровград, ул.***, да заплати на адвокат Щ. Щ., АК-Хасково, с кантора гр. София ул.***, сумата от 1320 лева с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв по в.гр.д. № 531/2024 г. по описа на ОСХасково.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4