Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8506 от 25.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70649/2021
Вид
Решение № 8506
Подписан
25.07.2022
Състав
КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8506 гр. София, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20211110170649 по описа за 2021 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. № 105794/10.12.2021 г., уточнена с молба с вх. № 114690/22.12.2021 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от Д. СТ. СТ., с която търси защита от домашно насилие за себе си и за детето си – АЛ. П. СТ., срещу П. СТ. СТ.. За ответника се твърди, че е съпруг на молителката и баща на детето А.С.. В молбата подробно са изложени твърдения за извършени от ответника на 06.12.2021 г., около 21 ч. актове на домашно насилие, подробно описани по място и начин на извършване.

Ответникът оспорва изцяло подадената молба за защита и изложените в нея фактически твърдения, с изключение на обстоятелството, че действително на 06.12.2021 г. около 21 ч. при прибирането си в апартамента му, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 343, вх. Б, ап. 38, се е засякъл с молителките на входната врата на апартамента, както и че след влизането му в същия е започнал да чупи мебели в антрето, но изцяло оспорва изложените в молбата фактически твърдения за упражнено от него спрямо молителките насилие. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на молбата.

С влязло в сила в посочената част протоколно определение, постановено в проведеното на 18.05.2022 г. открито съдебно заседание, на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, вр. чл. 232 от ГПК съдът е прекратил производството по делото в частта, касаеща искането за защита на детето АЛ. П. СТ.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН относно актове на психическо и физическо насилие, извършени от ответника на 06.12.2021 г.

1

В производството е отделено за безспорно обстоятелството, че на 06.12.2021 г., около 21 ч., ответникът се е намирал на адреса си, находящ се в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 343, вх. Б, ап. 38, като при прибирането си в същия заварил молителките и започнал да чупи вещи в антрето на апартамента.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 03.09.2005 г., издаден от СО, район „Красно село“, страните са сключили граждански брак на 03.09.2005 г. в гр. София. Представени са и удостоверение за раждане от 20.07.2006 г., издаден от СО, район „Красна поляна“, и удостоверение за раждане от 03.07.2009 г., издаден от СО, район „Красна поляна“, от които се установява, че страните имат общи деца – АЛ. П. СТ., родена на 12.07.2006 г., и Стефани Петрова С., родена на 03.07.2009 г.

По делото е постъпило писмо от 14.01.2022 г. от Дирекция „Национална система 112“, съдържащо информация, че на процената дата 06.12.2021 г. са получени обаждания от лице, представящо се като Д. СТ. СТ., и от лице, представящо се като Силви Тодоров, за инцидент на адрес: гр. София, ж.к.

„Красна поляна“, бл. 343, вх. Б, ап. 38.

Видно от Заповед за незабавна защита от 10.12.2021 г., издадена от СРС по настоящото гр.д. № 70649/2021 г., ответникът е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на Д. СТ. СТ. и да не приближава същата на разстояние по-малко от 100 метра.

От приетата по делото докладна записка до Началника на 03 РУ - СДВР за посетен сигнал и задържано лице от 06.12.2021 г., се установява, че на посочената дата около 20.50 часа полицейските служители Б. Диканчев и Г.

Стефков са изпратени на адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 343, вх.

Б, ап. 38, по сигнал за семеен скандал. На посочения адрес пред входа на блока ответникът им заявил, че има семейни проблеми и се е скарал със съпругата си. Полицейските служители посетили ап. 38 и установили молителката вътре, която била видимо разстроена, като същата им обяснила, че ответникът, докато чупел покъщнината, я е заплашвал с убийство.

Ответникът бил задържан от полицейските служители. От докладната записка се установява, че със заповед от 06.12.2021 г. ответникът е задържан в 21.15 часа, като е освободен на 07.12.2021 г. в 14.00 часа.

По делото са постъпили и приети и заверени преписи от материалите по пр. пр. № 49749/2021 по описа на СРП, образувана във връзка с процесния инцидент.

В хода на производството е изготвен социален доклад от АСП – ДСП „Възраждане“, в който е посочено, че основни грижи за децата АЛ. П. СТ. и Стефани Петрова С. полага тяхната майка, като връзката им с баща им не е нарушена.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

І. По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Молба е процесуално допустима.

2

ІІ. По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”.

По делото не се спори, че страните са съпрузи и имат две деца, поради което ответникът притежава материалната легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН съгласно чл. 3, т. 1 и 3 от ЗЗДН. По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която са описани твърдени за извършени спрямо Д. СТ. СТ. актове на домашно насилие по време, място и начин на извършване, а именно, че П. СТ. СТ. я обиждал, псувал и удрял, разрошил я и я душил в присъствието на дъщеря им А.С..

В принципен план, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други събрани доказателства, какъвто не е настоящият случай. Отделно, съдът констатира съществени противоречия между изложеното в молбата и сочено за извършено от ответника спрямо неговата съпруга насилие и това, което последната е посочила в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и изрично е заявила в дадените от нея сведения в хода на извършената предварителна проверка по нейн сигнал за процесния инцидент.

Представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не съдържа посочване, че ответникът по някакъв начин се е заканил на молителката, още по-малко с убийство, а единствено е изложено, че той я е „обиждал“ и „псувал“, както и че я е удрял, разрошил я и я душил в присъствието на дъщеря им А.С.. Липсва обаче конкретна индивидуализация на съдържанието на отправените обиди и псувни, а именно какви точно думи или изрази е използвал П.С., както и в достатъчна степен изложение на фактическите обстоятелства, които се твърди да са се осъществили. Не е описано и къде я е удрял.

Същевременно, в молбата с вх. № 105794/10.12.2021 г., по която е образувано производството по настоящото дело /уточнена с молба с вх. № 114690/22.12.2021 г./, е изложено, че ответникът е избутал съпругата си, ударил й шамар, разрошил й косата, след което започнал да я души и няколко пъти й повторил, че ще я убие. В дадените в хода на предварителната проверка от Д. СТ. СТ. на 06.12.2021 г. сведения /л. 61 от делото/ същата заявява, че на посочената дата съпругът й се е прибрал пиян и агресивен, започнал с обиди, ударил я пред дъщеря им и получила многократни заплахи, че ще я убие, като липсва каквото и да било посочване на обстоятелството, че тя е била душена. Нещо повече, отново в лично дадено от молителката на 13.12.2021 г. сведения /л. 71-72 от делото/ тя поддържа, че на процесната дата - 06.12.2021 г., не се е стигнало до физическа саморазправа с ответника, а Петър я заплашил, че няма да я пусне да си тръгне от него и ако се наложи, ще я убие и ще я лежи в затвора. Отделно, в сведенията, депозирани от А.С.

/л. 73-74 от делото/ същата не твърди на 06.12.2021 г. да е видяла бащата й да упражнява спрямо майка й физическо насилие.

С оглед гореизложеното и предвид констатираните съществени несъответствия в депозираните сведения от молителката и изложените 3 обстоятелства в сезиращата молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и предвид липсата на други събрани доказателства по делото, съдът намира, че не може да се направи обоснован извод, че спрямо молителката са били осъществени процесните актове на домашно насилие. Макар в депозираното пред съда уточнение на сезиращата молба за защита да се съдържа описание на актове на насилие по време, място и начин на извършване, то изложеното в същата, както вече беше посочено, не представлява доказателство, а само твърдение, което на свой ред подлежи на доказване.

Производството по ЗЗДН е рестриктивно и с него съдът дава защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Изводите относно наличието или липсата на осъществен акт на насилие не могат да се основават на предположения, а следва да са конкретно установени, доколкото съдът дължи да обсъди всички относими доказателства по делото, като се съобрази и с целта на закона.

С оглед на горното, съдът намира молбата за неоснователна, поради недоказване на описаното в нея деяние на ответника, което да представлява акт на домашно насилие спрямо молителката, като приема, че молбата по чл.

8, т. 1 от ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

По разноските

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3, предл. първо ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на молителката съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, тя е в размер на 25,00 лв., като молителката следва да бъде осъдена да я заплати в полза на съда, доколкото съгласно чл.

11, ал. 1 от ЗЗДН таксата не се внася предварително. Ответникът има право на разноски по делото, но тъй като не е поискал присъждането им, то разноски не се следва и да му се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН с вх. № 105794/10.12.2021 г., уточнена с молба с вх. № 114690/22.12.2021 г., подадена от Д. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Разсадника“, ул. „Д-р Калинов“, № 38, ет. 1, ап. 1, за издаване на заповед за защита на молителката срещу лицето П.

СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 343, вх. Б, ап. 38, за извършени актове на домашно насилие на 06.12.2021 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Д. СТ. СТ., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса за производството в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 4 седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5