Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 25.01.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1756/2022
Вид
Решение № 74
Подписан
25.01.2023
В сила
01.03.2023
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100501756 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Б. П. З. чрез Е. З. срещу решение № 261509 от 05.05.2021 г., поправено с решение № 262486 от 25.08.2021 г. и решение № 260334 от 27.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 16973 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника против ЕТ „В.В." - *** обективно съединени искове с правно основание член 128, алинея 2 във връзка с член 121, алинея 3 от КТ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 14 924,38 лева, представляваща трудово възнаграждение, формирано като разликата между полученото от него трудово възнаграждение за периода 31.08.2014 г. – 23.10.2014 г., и минималната часова ставка за периода във *** и ***, както и иск с правно основание член 71, алинея 1, точки 1, 2 и 3 от ЗЗДискр, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие претърпени от ищеца болки и страдания, породени от нечовешкото отношение, свързано с незаконни бездействия за периода 31.08.2014 г. – 09.06.2020 г.; както и е осъден Б. П. З. да заплати в полза на ЕТ „В.В." - *** сторените разноски в размер на 2 000 лева, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, недопустимо, както и постановено при допуснати 1 нарушения на процесуалните правила. На първо място се излага, че в доклада е въведено непоискано изменение на претенцията, което е довело до недопустимост на решението, като съдът се е произнесъл по иск с правно основние член 128, алинея 2 от КТ. Изложени са подробни съображения, че е налице пряка дискриминация по отношение на въззивника, като се набляга, че доказателствената тежест е разпредЕ. неправилно. Иска се решението да бъде обезсилено и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове, евентуално – да бъде отменено и да се уважат исковите претенции изцяло.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Твърденията, изложени в исковата молба са, че ищецът работел като шофьор на товарен автомобил при ответника по трудов договор № 25 от 27.08.2014 г., считано от 28.08.2014 г. Излага, че уговореното възнаграждение било в размер на 420 лева месечно, платими до 20-то число на месеца, следващ работния месец, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % при пълно работно време от осем часа. Договорът бил със срок за изпитване в полза на работодателя от шест месеца и със заповед № 33 от 23.10.2014 г. бил прекратен на основание член 71, алинея 1 КТ, считано от 24.10.2014 г. Сочи, че със заповед № 26 от 29.08.2014 г. бил командирован със задача за извършване на международен превоз на стоки до Г, с маршрут: България - Г, - А. - Г, - България за срок от 120 дни, считано от 31.08.2014 г. до 30.12.2014 г., като пътуването да се осъществи с товарен автомобил МАН peг.№ ******.". За периода на командироване от работодателя били определени командировъчни пари в размер по приложение № 3 от НСКСЧ. Твърди, че не е получавал задачи с крайна точка България, а вместо това само задачи за извършване на международни превози на стоки от Г, до В. и обратно към Г, многократно.

Заявява, че реално е бил командирован до Г,, като дейността най-вече е извършвана до и от регион Б., но имало и курсове до и от *** и други провинции, а във В. твърде често курсовете били до и от Л.. Твърди, че в изпълнение на посочената командировъчна заповед е съм престирал труда си в продължение на 54 дни, извършвайки превози от Г, до В. и обратно до Г, и не се е завръщал в България, тоест не е извършвана нито една двустранна транспортна операция, която да има тясна връзка с територията на България.

Сочи, че това води до промяна на мястото на изпълнение на работата му, а 2 оттам и до изменение на трудовото правоотношение, но не са му били начислени и заплатени трудово възнаграждение и командировъчни пари, предвидени за същата или сходна работа, установени в държава- членка от ЕС, в която е бил командирован, Твърди, че за дните, през които е бил командирован при условията на член 121, алинея 3 от КТ, му се е дължало по силата на самия закон заплащане, командировъчни и въобще условия на труд и почивка не по-неблагоприятни от установеното за длъжността му в страните от ЕС, в които и бил командирован и е престарал труд. Твърди, че поради несъобразяване от страна на ответника с императивните правни разпоредби на член 121, алинея З от КТ /отменен/ и със забраната за дискриминация и с правото му на недискриминираност в частност, към 20.10.2014 г. му е заплатил само сумата от 329,24 лева. Излага, че след съпоставка с минималните ставки на възнагражденията в Г, и В., начислената от работодателя му за процесния период обща дължима сума за трудово възнаграждение и командировъчни пари е следвало да бъде не по-малко от 6 140,61 британски паунда /15 221,34 лева/, за да е налице равнопоставеност и не по-неблагоприятно третиране при сравнение със заплащането, установено за който и да е от колегите му, които са граждани на В. и които упражняват същата професия. Приема, че след съпоставка със ставките за заплащане на този труд в Б., начислената от работодателя му за процесния период общо дължима сума за трудово възнаграждение и командировъчни пари е следвало да бъде не по-малко от 7 639,92 евро /14 942,38 лева/, за да е налице равнопоставеност и не по-неблагоприятно третиране при сравнение със заплащането, установено за който и да е от колегите му, които са граждани на Б. и които упражняват същата професия. Твърди, че за разлика от чуждестранните си колеги, след завършването на който и да е курс, не се е прибирал у дама си, защото е бил непрекъснато в състояние на командирован и нещо повече - не са му били осигурени условия за нормална междуседмична почивка. Поради изложеното приема, че като резултат от бездействието на ответника по отношение на задълженията му, свързани с член 121, алинея З от КТ /отменен/, се явява третиран по-неблагоприятно по отношение на условията на труд в сравнение с начина, по който са третирани колегите му, които са граждани на Г, и В., при това който и да е от тях, независимо от гражданството му - достатъчно е само да е извършвал същата работа, тоест международни превози на територията на ЕС. Счита, че в имуществената му сфера са настъпили вредни последици в размер надхвърлящ 15 000 лева.

Също така навежда доводи, че е почувствал усещане за малоценност спрямо колегите си, които са граждани на посочените държави, почувствал и болка и страдание затова че е поставен в по-неблагоприятни условия от тях само и единствено, защото е българин и защото е гражданин на България, въпреки че не се справя по-зле от тях. Твърди, че почувствал съжалението, което те имали към него, когато бил в контакт с тях и са споделяли какви са условията на труд, почивка и медицинска грижа, ако се наложи по време на пътуване.

Въз основа на така изложеното и уточнено с молби от 08.11.2019 г. и от 3

02.12.2019 г. ищецът, намирайки, че са му нарушени правата по член 121, алинея 3 от КТ /отменен/, уреждащи равенство в третирането при заплащането на командировъчни пари, е предявил искове за установяване на нарушението и за заплащане на обезщетение на претърпени от него имуществени и неимуществени вреди от по-неблагоприятното му третиране като български гражданин спрямо гражданите на другите държави, където е извършвал дейност, които следва да бъдат квалифицирани по член 71, алинея 1, точка 1 и точка 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДскр/.

В определението си по реда на член 146 от ГПК № 388 от 10.03.2020 г. първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по член 71, алинея 1 от ЗЗДскр. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 09.06.2020 г. изготвеният проект за доклад е бил обявен за окончателен с уточнения, които не касаят правната квалификация на исковете.

С решението си обаче съдът се е произнесъл по искове с правна квалификация член 128, алинея 2 във връзка с член 121, алинея 3 /отменен/ от КТ за заплащане на сумата от 14 942,38 лева, представляваща трудово възнаграждение, и член 71, алинея 1, точки 1, 2 и 3 от ЗЗДскр за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

Съдържанието и обемът на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, с които се индивидуализира спорното материално право. Съдът е длъжен да даде защита в рамките на предмета, с който е сезиран, очертан с исковата молба и уточнен с посочените по-горе молби. Видно от исковата молба, както и от последващите молби с уточнение на предявените обективно съединени искове, ищецът не е претендирал присъждане на неизплатеното трудово възнаграждение за процесния период, а обезщетение за имуществени вреди вследствие на дискриминация, като въпреки това и въпреки правилната квалификация на исковете с доклада по член 146, алинея 1, точка 2 от ГПК първоинстанционният съд е присъдил такова. Постановеното решение е валидно, но същото е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание член 270, алинея 2 от ГПК като постановено по непредявен иск, а делото следва да бъде върнато на Районен съд - Варна за ново разглеждане от друг състав.

Във въззивната жалба има направено оплакване, че с молба от 02.02.2021 г. ищецът е поискал изменение на иска за имуществени вреди чрез неговото увеличение от 14 942,38 лева на 26 814,44 лева, но първоинстанционният съд e пропуснал да се произнесе по така поисканото изменение на иска. При новото разглеждане на делото съдът следва да разгледа така направеното искане за увеличение на иска и да се произнесе по него.

Воден от горното и на основание член 270, алинея 3 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № решение № 261509 от 05.05.2021 г., поправено с решение № 262486 от 25.08.2021 г. и решение № 260334 от 27.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 16973 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за ново разглеждане.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5