Решение № 10 от 18.01.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 245/2022
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 18.01.2023
- Състав
- Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова
Други актове по делото
- Определение № 188 от 17.08.2022 · Павлина Георгиева Димитрова, Светослава Николаева Колева, Георги Николов Грънчев
- Разпореждане № 276 от 13.10.2022 · Светослава Николаева Колева
- Протокол № 331 от 22.11.2022 · Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Даниела Петрова Костова
- Разпореждане № 57 от 10.02.2023 · Светослава Николаева Колева
- Разпореждане № 64 от 22.02.2023 · Светослава Николаева Колева
- Разпореждане № 66 от 23.02.2023 · Светослава Николаева Колева
- Разпореждане № 69 от 24.02.2023 · Светослава Николаева Колева
- Разпореждане № 88 от 17.03.2023 · Светослава Николаева Колева
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2, изр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1 б."в" · Наказателен кодекс
- чл.343Г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- § 1 т. 9 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Варна, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Янко Д. Я.
Членове:
Даниела П. Костова
С.а Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от С.а Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600245 по описа за 2022 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба на адв.М. Р. – защитник на подс.А. К. А., срещу присъда № 33 от 31.05.2022г. по НОХД № 20223100200010/2022г по описа на Окръжен съд – Варна.
Защитата на подсъдимия навежда доводи за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения, свръзани с превратно тълкуване на доказателствата по делото и липса на мотиви; твърди се и неправилност и незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд относно наличието на негово виновно поведение, моли да бъде оправдан, в условията на евентуалност се моли за наказание, определено в хипотезата на чл.55 от НК.
С атакувания съдебен акт подсъдимият А. К. А. ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 28.07.2016 г. в гр. Варна на бул. „Осми приморски полк", при управление на моторно превозно средство мотоциклет „Хонда CBR 900RR3" с ДР № В 0681В, посока гр. Варна - кв.
Виница, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДП:
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да 1 спрат, когато възникне опасност за движението", като по непредпазливост причинил смъртта на Н. Н. Н. ЕГН ********** от гр. Варна, като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1 б.“в“ и чл.54 от НК първата инстанция му е наложила наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложила с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 343г, вр. чл.37, т.7 от НК ВОС лишил подсъдимия А. А. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Със същата присъда, подс. А. е бил оправдан по първоначалното обвинение и да е извършил деянието при нарушение на чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.
В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание участващият във въззивното производство прокурор изразява становище за неоснователност на оплакванията на защитата. Споделя изцяло изводите за наличие на допуснато от въззивника нарушение на правилата за движение по пътищата, и то точно такова по чл.20, ал.2, пр. 2 ЗДвП. Именно това нарушение според прокурора се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с вредоносния резултат - смъртта на пострадалата. Според прокурора, установените по експертен път величини на скоростта на движение на мотоциклета (59,58 км/ч, при разрешена 50 км/ч) и на неговата видимост към пешеходката - 56,17 м., обосновават извод, че сблъсъкът е бил предотвратим. Първата инстанция е разгледала аргументирано въпроса за момента на възникване на опасността и му е дала правилен отговор, съобразен и със съдебната практика, която посочва, че това е винаги фактически извод, обусловен от конкретната ситуация. Прокурорът споделя доводите на ВОС , че пешеходецът представлява опасност за движението, не само когато е на пътното платно , но дори тогава, когато от цялостното му поведение се възприема намерението за навлизане в платното. Според представителят на ВАпП н е е имало в конкретния случай каквато и да е обективна причина при установената фактическа обстановка, подсъдимият да не възприеме пешеходката и да не спре. Липсата на наблюдение на обстановката е причина водачът да не изпълни задълженията си като водач и да причини смъртта на пострадалата.
Повереникът на частните обвинители
2 поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и не страда от твърдяните пороци. Според частното обвинение основният аргумент за ангажиране на наказателната отговорност на въззивника, възприет и от ОС, е видимостта, която е той е имал към пешеходката, и която му е позволявала да реагира своевременно на възникналата опасност. Повереникът на частните обвинители намира, че заключенията на всички приобщени по делото АТЕ, достигат неизменно до извод, че ако подсъдимият беше съобразил своето поведение на пътя със ЗДвП, в частност при възникнала опасност да намали своевременно скоростта си и да спре, ударът е бил предотвратим. Акцентира се на липсата на реакция от страна на водача , който не е видял не само пешеходката, но и велосипедистта С.. По отношение на наказанието, частното обвинение го намира за справедливо и моли за потвърждаване на съдебният акт.
Защитникът на подс.А. развива доводи за липса на виновно поведение на подзащитния му, тъй като първоинстанционният съд неправилно е определил първоначалния момент за възникване на опасността за подс.А..
В последната си дума подсъдимия заявява, че не се чувства виновен за случилото се и желае да бъде оправдан.
Въззивната жалба е процесуално допустима, изхожда от надлежна страна и е подаден в законоустановения срок. По същество, тя се явява неоснователна.
Пред настоящия съд се поставя оплакване за пороци в начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по правно-релевантните факти в резултат на непълен анализ и превратно възприемане на информацията от доказателствените материали (чл.14, ал.1 НПК) и недостатъци в съдържанието на мотивите към присъдата (чл.305, ал.3 от НПК).
В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила са развити доводи за липса на мотиви на постановената присъда.
Принципно, липсата на мотиви на първоинстанционна присъда се отъждествява с пълна липса на съображения от решаващия съд, или с липса на такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата, както и когато мотивите са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд. Липсата на мотиви означава невъзможност както за страните, така и за горната инстанция, да проследи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд.
Настоящият случай не е такъв. В мотивите на присъдата съставът на ОС Варна е изложил обстойни съображения по въпросите, визирани в чл.301 НПК. Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря на законовите 3 изисквания, посочени в чл.305, ал.3 от НПК, понеже е изложена възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността на деянието и е обективиран процесът на индивидуализация на наказанието.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като е обсъдил задълбочено и аналитично както относимостта и процесуалната годност на отделните доказателства и доказателствени източници към предмета на доказване, касаещ обвинението, така и конкретния "принос" на съответните доказателствени източници към установяването на релевантните за това обвинение факти и обстоятелства. В тази насока първата инстанция е положила значителни усилия и в крайна сметка твърдението на защитата за допуснато процесуално нарушение по същество се свежда до несъгласие с отказа на ВОС да възприеме предложения от защитата прочит на доказателствата по делото и изведените правни изводи. Въззивната инстанция споделя възприетия и от първата инстанция анализ на доказателствените източници и изводимите от тях правни последици.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, настоящият въззивен състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. е правоспособен водач. Към инкриминирания момент управлявал мотоциклет «Хонда CBR 900RR3» с рег. № В 0681В, закупен осем месеца преди деянието.
На 28.07.2016 год., около 19.30 часа, подс.А. управлявал мотоциклета си по бул. «Осми приморски полк» в посока от гр. Варна към кв. Виница, при топло, сухо и светло време.
Пътят представлявал едно платно с две ленти за движение, отграничени с бяла непрекъсната линия. Покритиато било асфалт, без неравности и дупки.
Участъкът имал наклон за изкачване, последван от плавен десен завой, който преминавал в по-остър, продължавал по стръмнината, след което дъгата леко се изправяла и следвал остър ляв завой по посока на движението на водача.
Максимално разрешената скорост за движение на МПС била тази за градски условия - 50 км/ч. /т.1 л.155 от ДП/
При изграждането на пътя в посока Варна-кв.Виница бил премахнат десния тротоар и били монтирани мантинели, въпреки наличето на множество имотите, достъпът до които бил силно затруднен и налагал 4 прескачане на мантинелите.
След протести на гражданите за липса на достъп до имотите им, пред дом 264 на бул. «Осми приморски полк» Община Варна изградила бетонни стълби, била прекъсната мантинелата и била поставена отводнителна решетка на реда на мантинелата. Маркировката за край на платното била в непосредствена близост до отводнителната решетката. /л.41 т.1 от ДП снимки от огл. протокол и закл. на в.л.Д. по НОХД /п-л от 31.05.22г./. Тротоар или пешеходна пътека обаче липсвали.
По същото време пострадалата Н. Н. Н., на 81 години, и съпругът й били на лозето си на бул. „Осми приморски полк" № 264. Около 19.30 часа двамата съпрузи тръгнали да се прибират към централната част на града.
Двамата трябвало да се изкачат по стълбите до нивото на булеварда и да пресекат платното, за да отидат на автобусната спирка отсреща и да ползват градския траснпорт в посока центъра на гр.Варна.
Св.Николов подпомогнал съпругата си да се изкачи по бетонните стълби, тъй като тя се придвижвала трудно и си помагала с патерица /тип канадка-с подлакътник, доброволно предадена и приобщена като веществено доказателство в съд. заседание от първоинстанционния съд/. Щом пострадалата Н. Н. достигнала решетката, съпругът й я оставил, обърнал се и се върнал обратно по стълбите, за да заключи вратата на имота.
Пострадалата в неустановен момент, но без да изчака завръщането на съпруга си, предприела пресичане на пътното платно - тя тръгнала от отводнителната решетка, преминала бетонната линия след решетката и навлязла в платното за движение. Нейното поведение било наблюдавано от движещия се в посока кв.Виница колоездач - свидетеля Д. С. С.. Той видял, че Н. била буквално избутана от съпруга й по стълбите, за да стигне решетката, след което тя тръгнала и бавно навлязла в платното, без да се огледа. С. видял, че тя направила “две-три крачки в пътното платно“ /съгл. показанията му т.1 л.59 и т.3 л.61 от ДП/ и навлязла в траекторията му на движение. В последния момент той успял да я заобиколи отляво и избегнал удара с нея.
Когато я подминал, св.С. се обърнал и й извикал да внимава. Погледите им се срещнали, но жената не реагирала, а продължила да пресича и така тя навлязла на 1.20 метра в лентата за движение от дясната линия за край на платното. Кратко време след това св.С. чул удар, обърнал се и видял тялото на жената на платното, зад велосипеда си.
Непосредствено зад С. се движел мотоциклетът, управляван от подсъдимия със скорост от 54.6 км/ч. Видимост към пешеходката и мястото, 5 от което тя навлязла в платното, за него се разкрила от най-малко 56.17 м.
Той обаче изобщо не възприел движещия се преди него велосипедист, разминаването му с Н., самата Н. преди момент, когато сбъсъкът да е бил неизбежен. Затова и въззивникът не реагирал нито с намаляване на скорост и спиране, нито със заобикаляне. Последвал удар в предната лява част на тялото на Н. с предната дясна част на мотора, когато тя се намирала на 1,20 метър навътре в дясната лента. Моторът се отклонил наляво, след което подсъдимият паднал. Мотоциклетът се приплъзнал напред по платното, спирайки на около 18 метра от приетия в огледа за ориентир № 1 стълб от уличното осветление. Тялото на пострадалата било отхвърлено на около 20 метра от мястото на удара, в дясната лента за движение.
Разпечатката съдържа 41 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34561e65-8522-4dd9-a50c-b831f8d9537c