Протокол № 331 от 22.11.2022, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 331 гр. Варна, 18.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко Д. Я.

Членове:

Даниела П. Костова

С.а Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора С. В. К.

Сложи за разглеждане докладваното от С.а Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600245 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:35 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор КУРНОВСКА.

Жалбоподател-подсъдим А. К. А., редовно призован, явява се лично, представлява адв. Ж. М. Г. от АК – Варна, редовно упълномощен от преди.

Не се явява адв. М. Б. Р. от АК – Варна, редовно упълномощен от преди.

АДВ Г. – Адв. Р. моли да бъде изчакан, тъй като се намира в съседната зала.

Частните обвинители Й. Н. И., М. И. Б., Н. И. С. , редовно призовани не се явяват.

Представляват се от повереник адв. С. Б. С. от АК - Варна, редовно упълномощен.

АДВ. С. – Моите доверители няма да се явят, наясно са с датата на съд. заседание.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

АДВ. С. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

1

АДВ. Г. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

ПОДС. А. – Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото - адв.Р. не се намира в залата, но другият защитник на подсъдимото лице адв.Ж. Г. се явява, и предвид разпоредбата на чл.271 ал.3 НПК следва да бъде даден ход на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, делото се гледа за втори път пред ВАпС, като причината за отмяна на първоначалния съдебен акт е нейният дефицит в правните изводи за виновността на подсъдимия и констатирано нарушение от въззивния съд на процедурата по чл.371, ал.1, т.1 от НПК.

Както при първото, така и при второто разглеждане на делото от Окръжен съд, съдът е стигнал безкомпромисно до извода за наличие на виновност във възведеното обвинение, като от съдът е приета по-леката квалификация на престъплението по чл. 343 от НК, а именно корекция поради установено оказване на помощ, с което очевидно ВОП се е съгласила. Всичко останало по доказателствата по делото считам, че води до изводите, че е налице нарушение на правилата за движение по пътищата и по-конкретно на чл.20, ал.2, пр. 2 – неизпълнено задължение при възникване на опасност водачът на МПС да намали и да спре. Това нарушение се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, смъртта на пострадалата. Установено е чрез експертиза, че скоростта на движението 59,58 км/ч, при разрешена 50 км/ч, но не нарушението на разрешената минималната скорост е в причинно-следствена връзка, а именно това, че липсва съобразяване с възникналата опасност.

В 10:40 часа в залата влиза адв. Р..

ПРОКУРОРЪТ – От последната АТЕ се установява, че при няколко варианта на видимост най-краткият отрязък е 56,17 метра, тоест при този найблагоприятен вариант сблъсъкът е бил предотвратим. В мотивите на първоинстанционния съд подробно е разгледан и аргументиран въпросът за момента на възникване на опасността. Този момент безспорно съдебната 2 практика посочва, че е винаги фактически и е съобразно конкретния случай за всяка една ситуация. Обсъждането на момента на възникване на опасността в съд. акт на ВОС, който е на вниманието Ви, е съобразено изцяло с Тълкувателно решение от 1984 г. по НД 1080/84 г., както разбира се и с последващата по-нова съдебна практика. Фактическият въпрос за възникване на опасността - съвсем непротиворечиво съдебната практика приема, че пешеходецът не само когато е на пътното платно е опасност, но дори тогава, когато от цялостното му поведение се възприема намерението за навлизане в платното. Една сравнително по-нова практика, разбира се за илюстрация, тя е многобройна, Решение № 359/2014 г. на Трето НО. Тук възниква въпросът дали възможността при този отрязък от разстояние подсъдимият да забележи пострадалата е била попречена от някакво обективна пречка. Не е имало в конкретния случай каквато и да е причина при нормален трафик, при установената фактическа обстановка, ако подсъдимият е наблюдавал внимателно пътната обстановка, не е имало пречка да забележи пешеходката, не е имало от какъвто и да е обективен характер. Свид. С., който е управлявал велосипед е видял пешеходката вече на решетката и направила крачка, две когато е успял да я заобиколи и е подвикнал да внимава. Правилно съдът е приел, че още в този момент пешеходката представлява опасност, защото понататъшното й поведение било предвидимо. Интензитет установен от доказателствата по делото - интензитет или някакъв по-особен трафик не е имало на пътното платно, не е имало каквито й да е обстоятелства, които да затрудняват видимостта на водача на МПС. Липсата на наблюдение на обстановката е причина водачът да не възприеме пострадалата.

За процесуална икономия няма да се спирам подробно на вида и размера на наложеното наказание от ВОС, само ще маркирам, че изцяло изложените аргументи са съобразени с обществената опасност на извършителя и на извършеното, и Ви моля те да бъдат възприети и от настоящата инстанция.

Моля в този смисъл да постановите Вашето решение.

АДВ. С. – Уважаеми Апелативни съдии, от името на моите доверители аз моля, да оставите без уважение така депозираната пред Вас въззивна жалба на защитата. Считам, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, и най-вече добре мотивирано.

Както и прокурорът заяви за втори път производството се качва на Апелативната инстанция. Две инстанции на ВОС постановиха, че подсъдимият е виновен. Безспорно е установено и основният мотив, който е имал ОС е видимостта, която е имал водачът към пешеходката и това дали той е могъл и е реагирал своевременно на възникналата опасност. Следва да се отбележи, че всяка една от АТЕ, които са няколко на брой, комплексни включително, в своите изводи определят, че ако подсъдимият беше съобразил своето поведение на пътя, така, както изисква ЗДвП, а именно при една възникнала опасност да намали своевременно скоростта си и да спре удар 3 нямаше да има, това е отразено в изводите на всички вещи лица, които са изготвили заключение както на досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса.

Другият основен момент е, че е налице абсолютно всякаква липса на реакция от страна на водача и това се вижда от всички писмени и гласни доказателства по делото. Скоростта, с която се е движил определена от всички вещи лица е била и скоростта, с която той е нанесъл удара на нашата доверителка и се е стигнало до този фатален край. Нещо повече, както и ОС се е мотивирал имало е и друг участник в движението – въпросният велосипедист. От показанията на подсъдимия, които дали ще се кредитират или не, е ясно, че той не е забелязал не само възрастната жена, но не е забелязал и движещия се пред него велосипедист, което означава единствено и само, че той няма адекватна реакция на пътя и това е основната причина той да не намали и да спре. Аз считам, че всички възражения на защитата, изложени подробно в допълнителното изложение на въззивната жалба не почиват на абсолютно никакви аргументи, които са установени от двете предходни инстанции, както и в досъдебната фаза.

Аз моля да оставите без уважение въззивната жалба и да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

По отношение на наказанието, моите доверители не са имали абсолютно никакви претенции, за тях това, че подсъдимият близо шест години след това е понесъл временно някаква отговорност със съдебния акт на ОС все пак си е някаква утеха, така че от тяхно име аз моля да потвърдите съдебният акт.

АДВ. Р. – Уважаеми Апелативни съдии, защитата ще Ви помоли в мое лице да отмените първоинстанционната присъда и да оправдаете А. по възведеното срещу него обвинение, като приемете, че няма основание за ангажиране на неговата наказателна отговорност. Случаи с идентични характеристики са били многократно обект на вниманието на съдилищата в страната. В конкретния случай имаме инцидент в резултат от внезапно предприето навлизане от страна на пешеходец и извън платното за движение на платното за движение, където се реализира сблъсъкът с моториста.

Първоинстанционната присъда е резултат на един необективен анализ на доказателствата по делото. На практика ние сме изложили пространни аргументи свързани с допуснати процесуални нарушения, свързани с тълкуването и анализа на тези доказателства, но няма как с оглед на това, че делото е за втори път обект на вниманието на Апелативния съд, тези пропуски да бъдат отстранени по друг начин освен чрез произнасяне по същество по тези искания и извършване на самостоятелен решаващ анализ от страна на настоящата решаваща инстанция.

За да признае подсъдимия за виновен ВОС е приел от правна страна, че опасността за водача А. е възникнала в момента, в който пострадалата забележете се появила на отводнителната решетка и на второ място, че това 4 бил и моментът, в който тя можела да бъде забелязана от моториста. Нито един от тези два самостоятелни фактологични изводи на ВОС не е резултат от анализ на налични по делото доказателства, нито може да бъде изведен от анализ на многобройните, изготвени по делото, АТЕ. Имаме няколко групи доказателствени източници, които отричат тези изводи на съда.

Първият от тях е, че съдът е игнорирал показанията на един от ключовите по делото свидетели и това е велосипедистът, движещ се непосредствено пред моториста А., това е велосипедистът С.. Неговите показания са от значение за решаване на делото в следната насока: Той ясно и конкретно описва поведението и действията на пострадалата преди инцидента. Съпругът й подпомага да се качи на решетката, факт, който той възприема, след това я оставя там, връща се през няколко стъпала надолу до портичката на имота за да я заключи, като анализът и на огледния протокол сочи, че това са няколко на брой стъпала със стръмен скат, които е трябвало да бъдат преодолявани, като този свидетел е категоричен, че едва в момента, в който съпругът й се е върнал до портичката на вратата, тогава пешеходката е започнала, забележете изненадващо за самия него, да предприема пресичане в момент, в който той се намира на два метра от нея. С една бърза маневра свид. С. е съумял да я заобиколи и да избегне удара, като тя е направила една крачка според него. Тоест имаме ясно интервалирани моменти. Момент първи на оставане на пострадалата да стои на решетката, връщане на нейния съпруг до портичката и едва от този момент тя започва да пресича. Вярно е, че трябва по пътя на един внимателен и задълбочен анализ да се изследва времето, което е било необходимо на нейния съпруг да слезе, за да можем да определим какво време тази пешеходка е престоявала на решетката. Ако ВОС беше изпълнил задължението си наистина да анализира доказателствата и беше съобразил констатациите на повторната експертиза на В., Я. и Д. щеше да приеме, че това време, което е било необходимо на съпруга й да слезе обратно до портичката, съобразно техните констатации е време не по-малко от 5 сек, както те сочат в тяхното заключение. Тоест това категорично изключва достоверността на извода на съда, че в момента, в който тя е била оставена на решетката започнала да пресича.

Второ доказателство, с което съдът не се е съобразил. Това са показанията на съпруга Николов, които напълно кореспондират в тази им част с показанията на свид. С. и той сочи, че едва когато се е върнал да заключи портичката, приобщени чрез прочитането им с оглед на неговата кончина в хода на процеса, той е чул удара, тоест тук имаме напълно препокриване на гласните доказателствени източници, които са в пълна корелация и с казаното от А., който заявява непротиворечиви в своите обяснения, че се е намирал на дистанция от около петнадесетина метра в момента, когато възприема пешеходката да пресича. Затова и ако съдът беше извършил обективен анализ на тези доказателствени източници и беше наистина обсъдил задълбочено и експертните заключения от една страна на проф. С. и М., от друга страна повторната експертиза на Р.Д. и допълненията към нея би приел, че в 5 момента, в който пешеходката променя своето поведение и изненадващо започва да пресича, мотористът се е намирал на разстояние 19.45 м съобразно първата цитирана от мен експертиза и на разстояние между 20 – 27 м съобразно заключението на Д., тоест всеки един от тези параметри при различните темпове на движение сочи, че разстоянието, на което се е намирал мотористът е значително по-малко от величината на опасната зона не само при незначително превишената скорост, но и при тази от 50 км/ч. Тук е мястото да се отбележи, че съдът не се е съобразил с доводите на защитата и не ги е обсъдил, че когато имаме един такъв казус, в който имаме поведение на двама участници в движението, следва да извършим проверка на тези доказателствени източници и по още един път.