Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6483 от 16.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1164/2026
Вид
Определение № 6483
Подписан
16.02.2026
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6483 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110101164 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83 ГПК.

С молба, вх. № 31005/2026г. ищецът С. Г. С. е заявил искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по предявения иск по чл. 439 ГПК в размер на сумата 27,77 евро, позовавайки се на влошено материално и здравословно съС.ие.

В подкрепа на искането си молителят е представил декларация за материално и имуществено съС.ие, в която е посочил, че получава заплата в размер на 620 евро.

Посочил е още, че периодично извършва разходи за лекарства в размер на около 70 евро месечно. Към декларацията е представено експертно решение от 13.01.2023 г., съгласно което на ищеца е призната 50 % трайно намалена работоспособност за 3 години от 01.01.2023 г. (т.е. до 01.01.2026 г.).

По искането за освобождаване от заплащане на държавна такса по чл. 83 ГПК Софийски районен съд намира следното:

В разпоредбата на чл. 83 ГПК законодателят е уредил случаите, в които страната може да бъде освободена от заплащането на такси и разноски по делото. В настоящия случай ищецът заявява, че иска да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса по делото, позовавайки се на влошено здравословно и имуществено съС.ие.

Установява се от съдържанието на подадената декларация, че ищецът е лице в трудоспособна възраст, полага труд по трудово правоотношение, получава трудов доход, не се намира в граждански брак, респ. не е декларирал за него да е налице задължение за изплащане на издръжка на други лица. Макар да е декларирал, че страда от заболявания, които налагат периодични разходи за лекарствени продукти, ищецът не е представил други документи, от които това да се установява, а същевременно представеното експертно решение е с изтекъл срок. Ищецът е декларирал също така, че не притежава и няма данни да е придобил МПС или недвижимо имущество, не участва в търговски дружества чрез дялове, акции и т.н.

Служебно от съда са извършени справки и е получена информация, че ищецът полага труд по трудово правоотношение, като заема длъжността „гипсаджия“ при работодателя „Бранд Мениджмънт Груп“ ЕООД. Установено е също, че на 18.07.2017 1 г. ищецът заедно с трето за спора лице са продали недвижим имот, находящ се в гр.

София, за сумата 212 000.00 лева. Не се установява срещу получената сума ищецът да е придобил друго недвижимо имущество, а не е декларирал също да притежава МПС.

Не се установява получената продажна цена от сключения договор за продажба да е разходвана. –

Ето защо и се налага извод, че не са налице предпоставките ищецът да бъде освободен от задължението да заплати държавна такса по предявения иск, доколкото от представените документи и декларирани обстоятелства не следва извод, че ищецът не разполага с парични средства да заплати държавната такса по предявения иск, която не е във висок размер – 27,77 евро. В допълнение на изложеното съдът намира за необходимо да обърне внимание, че в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е предвидено, че такси и разноски не се внасят, когато е признато от съда, че лицето няма достатъчно средства да ги заплати, като следва да бъдат съобразени доходите на лицето, здравословното му съС.ие, трудова заетост, възраст и други. Предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса и релевантният момент, към който съдът ги преценява в охранителното производство по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК са изяснени в практиката на ВКС (определение № 73/05.04.2019 г. по ч. гр. д. № 723/2019 г., ІІ-ро ГО, определение № 141/01.04.2019 г. по ч. гр. д. № 4354/18 г., ІІІ-то ГО, определение № 69/12.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4354/2018 г., ІІІ-то ГО, определение № 399/06.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3281/2018 г., ІІІ-то ГО, определение № 342/10.08.2018 г. по ч. гр. д. № 1790/2018 г., ІІІ[1]то ГО и много други). Прието е, че в производството по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК - страната разполага ли с достатъчно средства да ги заплати. Тази преценка винаги е конкретна, т. е. извършва се по конкретното дело въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти.

В случая от установените в производството обстоятелства се налага извод, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Г. С. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по предявения иск в размер на сумата 27,77 евро, съдържащо се в молба, вх. № 31005/02.02.2026 г.

Определението подлежи на обжалване от молителя в едноседмичен срок от получаване на препис с частна жалба пред Софийски градски съд.

В случай на влизане в сила на настоящото определение, съдът УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от влизането му в сила да представи документ за внесена по сметка на СРС държавна такса в посочения размер, като при неизпълнение на указанията в срок на основание чл. 129, ал. 3 ГПК съдът ще върне исковата молба.

Препис да се връчи на ищеца на съдебния адрес, чрез адв. К..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2