Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 11.01.2021, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 469/2020
Вид
Решение № 4
Подписан
11.01.2021
В сила
11.01.2021
Състав
Мария Анастасова Славчева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.213 · Кодекс за застраховането
  • чл.213, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Смолян , 08.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Мария А. Славчева

Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова

Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20205400500469 по описа за 2020 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл. 268 и следващите Г П К,във вр.чл.422 ГПК,във вр.с чл.213 КЗ ,във вр. с чл-86 ЗЗД..

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба № 607382 от 07.10.2020година от Община С., гр. С., бул. „Б.“ № 12, представлявана от кмета Н.Мелемов,депозирана чрез пълномощника юрисконсулт П.Б., против решение № 60545 от 18.09.2020 година,постановено по гр.д.№ 1536/2019 година по описа на Смолянски районен съд.

С въззивна жалба се обжалва постановеното съдебно решение изцяло. Развива се оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт, поради неговата незаконосъобразност, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Твърди се,че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено и в цялост фактическите обстоятелства по делото, наведените от ответната страна доводи, като съвсем бегло и формално е маркирал 1 защитните изводи и твърдения. Не е мотивирано решението, с което са уважени предявените искове, като не става ясно поради какви причини не са уважени възраженията на ответната страна-няма развити фактически и правни изводи в тази насока, а просто е заявено, че същите са неоснователни.

На първо място счита за грешен извода на районния съд относно твърдението на ответната страна, настоящ въззивен жалбоподател за недопустимост на иска, свързана с процесуалната легитимация относно принадлежност на право на иск, която произтича от липса на валидно застрахователно правоотношение. В посоченото решение съдът твърди, че наличието на застрахователно правоотношение се установява от представената по делото застрахователна полица №0000406346 от 20.08.2014 г., като напълно пренебрегва възражението на въззивника за липса на доказателства за влизане в сила на този договор, съгласно т. 39 от Общи условия за застраховка на моторни превозни средства „КАСКО“ на ЗАД „АРМЕЕЦ“ А*-представени по делото от ищеца. В хода на първоинстанционното разглеждане на делото не са представени доказателства за влизане в сила на застрахователната полица, респ. наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и пострадалия, такива доказателства според посочения текст от Общите условия са документ за платена застрахователна премия или договорена първа вноска, заснемане и оглед на процесното МПС. Това формално отношение към валидността на правоотношението касаещо пряко процесуалната легитимация и допустимостта на иска се поддържа,че е съществен порок на атакуваното решение.

На следващо място е направено оплакване за неправилен извод на съда относно възражението за изтекла погасителна давност, отново свързано с допустимостта на иска. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД задължението е изискуемо веднага с възникването му, правилото е че каквото се дължи без срок се дължи веднага. Законът в чл. 84, ал. 3 от ЗЗД посочва кога трябва да бъде изпълнено задължението произтичащо от непозволено увреждане, при логическо тълкуване на посочената разпоредба се налага извод, че ако длъжникът е в забава и без покана, то следва, че неговото задължение е изискуемо от момента на извършване на деликта и се дължи веднага и без покана, респ. той е в забава от този момент. Следователно се поддържа, че датата, на която е възникнало и е станало изискуемо твърдяното задължение, 2 вследствие причинени имуществени вреди е датата на настъпването на непозволеното увреждане-08.10.2014 г. Тъй като за конкретния случай няма уредени специални давностни срокове, то съгласно чл. 110 от ЗЗД следва да е приложим общият 5-годишен давностен срок. Давността за вземането от непозволено увреждане е започнала да тече на 08.10.2014 г. и е изтекла на 08.10.2019 г.

Съдът не е взел предвид, че придобиването на право на регресен иск става чрез встъпване в правата на удовлетворения кредитор, като те се запазват такива каквито са били при възникването си със всички свои привилегии, тежести, принадлежности, срокове и т. н. и не е състоятелно да се прави извод за наличие на нов срок на погасителната давност спрямо встъпващия в правата на удовлетворения кредитор, като тук важи с пълна сила принципа „комуто ползите, за него и рисковете“.

Поддържа и оплакване,че съдът е приел безкритично и напълно изводите по назначената съдебна авто-техническа експертиза, като изобщо не е обсъдил в мотивите си възраженията на ответната страна в тази връзка, касаещи основателността на исковата претенция. Не е обсъден и коментиран факта, че липсва адекватна и логична обосновка относно претендираната щета и свързаното с нея вземане. От предоставените снимки, както и схема на произшествието, изготвена от водача, категорично не става ясно къде, как и поради каква причина е възникнала щетата по предна лява гума и джанта на автомобила. В приложения снимков материал, макар и трудно, се вижда пътен участък, по който в дясната част на платното по посоката на движение, на около метър от бордюра асфалта е изрязан и има шахта без капак. Ако допуснем, че тази шахта е причина за щетата, то се налага логическия извод, че подобно засягане на предна лява гума и джанта не би било възможно освен при движение в обратна на посоката за движение, т. е. движение в насрещното пътно платно и то плътно до тротоара, което е нарушение на чл.

15, ал. 1 от ЗДвП . В попълнената декларация на водач на застраховано МПС увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно (приложена по делото), схемата на ПТП първо не е изготвена съгласно указанията, поместени под нея и второ не е посочена посоката на движение, не са посочени улиците пресечени от кръстовището/ата, не е посочена приблизителна скорост на движение, няма 3 отразен и насрещно движещ се автомобил, за какъвто се твърди в обясненията на водача. След изслушване на вещото лице става ясно, че схемата не е изготвена адекватно и въпреки това същата е послужила като основа за съставяне на експертното заключение. Експертът не поясни къде е мястото на възникване на инцидента, а се задоволи с потвърждаване на твърдението на ищеца за настъпване на събитието на ул. „Х.А.“ в гр. С..

Вещото лице не защити извод за увреда вследствие показаната на снимката дупка, но и не успя да посочи от какво всъщност е настъпила твърдяната щета по автомобила. Напълно съвпадащата с посочената в ищцовата претенция сума, която според експерта е била необходима за ремонта на автомобила и несъстоятелната му аргументация относно метода на изчисляване, причините за идентичната стойност на ремонта, стойността на подменената гума, както и твърдението за нарушаване на гаранцията на автомобила при смяна на един консуматив, какъвто е автомобилната гума още веднъж показа пълната недостоверност на изготвената експертиза по делото, но пък послужила за основа на постановеното решение. Твърди също,че изготвената САГЕ по никакъв начин не внесе яснота и не подкрепи твърдението на ищеца относно претендираната щета и отговорността на община С. по случая, даже напротив още повече разколебава основателността на претенцията на застрахователната компания. Като цяло експертизата не отговоря ясно, конкретно, без съмнение и безпротиворечиво на нито един от поставените в нея въпроси, като изводите остават твърдения с неуточнена степен на вероятност. Възражението на ответника за съпричиняване е отхвърлено априори без да съдът да вземе предвид, че в съдебно заседание, проведено на 18.08.2020 г. вещото лице посочва, че увреждания на автомобилна гума и джанта (такива каквито се твърдят навежда на извод шофиране едновременно с превишена и несъобразена с пътните условия скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което от своя страна идва да покаже, че отговорността в случая следва да се понесе единствено от водача, респ. от неговия застраховател. В първоинстанционното съдебно решение въобще не е обсъден довода за неоснователността на иска, свързан с очевидното противоречие между твърденията на ищеца и реалните факти и обстоятелства. В подкрепа на изложеното в справка относно застрахователно събитие по щета №***, съставена от А.С.се описва, че мястото е било посетено за оглед и заснето, че по пътното платно е имало множество дупки, които са изрязани и подготвени 4 за асфалтиране, а част от тях са запълнени. Справката е от дата 13.10.2014 г., докато в приложения снимков материал единствената дата, която фигурира е 09.10.2014 г., а заключението е, че уврежданията по автомобила биха могли да се получат на посоченото място и по посочения от водача начин, като не става ясно на база на какви факти се прави този субективен извод. В декларацията на водача и в цитираната справка обаче конкретно място не се сочи, ул. „Х.А.“ е с голяма дължина (над километър), преминава през над 5 кръстовища, т. е. посочване на място на инцидента просто като ул. „Х.А.“, гр.

С. е напълно недостатъчно за ясно и точно установяване на конкретната причина за настъпване на щетата, дали действително е имало нарушена цялост на пътното платно в този участък, дали е извършван ремонт и т.н. От цитираната справка следва да се приеме, че процесния участък е бил в ремонт, като се твърди и че е имало изрязани дупки, подготвени за асфалтиране, а с приложените снимки явно се цели този довод на ищеца да бъде затвърден. Твърди се, че във въпросния участък (неконкретизиран с достатъчна точност) се е извършвал ремонт на пътя и поради необезопасеност е настъпил инцидент. С оглед доказване на необосноваността и неоснователността на този довод на ищеца са представени по делото писмени доказателства(отново не взети в предвид и необсъдени от съда)- договор №*** от 01.10.2014 г. сключен между община С., като възложител и „ИСА 2000“ Е*, като изпълнител с предмет на договора: „ремонт на улици и пътища (в т. ч . подпорни стени, водостоци, хоризонтална и вертикална маркировка ) на територията на община С.“ и възлагателно писмо с изх. №*/15.12.2014 г.

По силата на този договор ул. „Х.А.“ е попадала в улиците подлежащи на ремонт. Видно от датата на възлагателното писмо в периода, посочен в исковата молба и относно конкретната дата на събитието-08.10.2014 г. ремонт на пътното платно на ул. „Х.А.“ не е извършван, следователно не е достоверно твърдението за наличие на изрязани и подготвени за запълване дупки по пътното платно, които са били необезопасени и вследствие на една необезопасена дупка е настъпил инцидента, довел до завеждане на иска.

Моли въззивният съд да отмени Решение № 60545/18.09.2020 г. като неправилно и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК да постанови свое правилно решение, с което да бъде отхвърлен изцяло иска на ЗАД „АРМЕЕЦ“ А, ЕИК:

121076907, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор М.П.И. и от 5 изпълнителния директор В.П.К.-М., чрез процесуалния представител юрисконсулт В.К.. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции, при отчитане сложността на делото и извършените процесуални действия.

В случай, че насрещната страна претендира разноски, в това число адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, които са прекомерни и съществено надвишават посочените минимални размери в действащата нормативна уредба - Наредба №1/01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ, при постановяване на решение, което не е в полза на община С., прави възражение размерът на разноските да бъде определен в съответствие с указаните в действащата нормативна уредба минимални размери

В писмения отговор на ЗАД“Армеец“А*се поддържа неоснователност на жалбата и се излагат пространни доводи и съображеиня в тази насока.