Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 10.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 539/2024
Вид
Решение № 42
Подписан
10.03.2025
В сила
23.04.2025
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева

Други актове по делото

  • Протокол № 23 от 27.01.2025 · Вера Иванова Иванова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
  • Протокол № 42 от 11.02.2025 · Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.204 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.72,ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.85,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.94,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20245000500539 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №154 от 23.05.2024г., допълнено в частта за разноските с Определение №814 от 02.09.2024г., постановено по гр.дело №34/2023г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, О на М - С, ул. Г.**********, е осъдена да заплати на Н. И. Т. с ЕГН:**********, от гр.Т., о. С. кв. С. **********, сумата от 12500лв., представляваща обезщетение за: имуществени вреди в размер на 2500лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.09.2021г., до окончателното й изплащане, за направени разходи за консултации и снемане на обяснения от органите на МВР, и за неимуществени вреди в размер на 10000лв., изразяващи се в претърпените от него вследствие незаконосъобразни действия на неговите служители при и по повод изпълнение на служебни задължения, стрес, физически и душевни болки и страдания, срам, както и негативни емоционални изживявания от изпитаното чувство на безпомощност, страх, публично унижение и явна несправедливост, 1 ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 08.09.2021г., до окончателното й изплащане, като иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10000лв. до пълния предявен размер от 40000лв. е отхвърлен, и О на М - С, ул. Г.**********, е осъдена да заплати на Н. И. Т. с ЕГН:**********, от гр.Т., о. С. кв. С.

**********, сумата от 3302лв., представляващи разноски за: адвокатско възнаграждение – 2574лв., държавна такса – 500лв., и възнаграждение на вещо лице – 228лв., съразмерно на уважената част от иска, а Н. И. Т. с ЕГН:**********, от гр.Т., о. С. кв. С. **********, е осъден да заплати на О на М - С, ул. Г.**********, сумата от 360лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, като решението е постановено при участието на трето лицепомагач на страната на ответника О - С..

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят О. на М - гр. С., която чрез пълномощника юрисконсулт М. А. го обжалва като недопустимо, поради постановяването му спрямо ненадлежен ответник, евентуално като неправилно в осъдителните му части по подробно изложени съображения, касаещи преценката на доказателствата, наличието на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, наличието на съпричиняване и приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира за обезсилване на решението, евентуално за отмяната му в осъдителните части, евентуално за намаляване на размера на обезщетенията за вреди, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Н. И. Т. е подал чрез пълномощника адв.И. М. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице-помагач О - С. е депозирало чрез пълномощника Р. К. – старши експерт правно обслужване, писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност досежно пасивната материална легитимация и за основателността й касателно основанието и размера на предявените искове. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Против решението е подадена въззивна жалба и от Н. И. Т., чрез 2 пълномощника му адв.И. М., посредством която, с оглед изложените оплаквания и заявения петитум, то се атакува в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 10000лв. до претендираната от 40000лв.

Изложени са конкретни доводи, според които определеният размер на обезщетението е занижен. Претендира се за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на претенциите по основание и размер, както и за присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба О. на М - гр. С. е подала чрез пълномощника юрисконсулт М. А. писмен отговор на същата със становище за нейната неоснователност и искане тя да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е и частна жалба от О. на М - гр. С., чрез пълномощника юрисконсулт М. А., против постановеното по същото дело Определение №814 от 02.09.2024г. в частта му, с която е оставено без уважение искането й за изменение на решението относно присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8000лв., което се поддържа да не съответства на действителната фактическа сложност на делото, която не е значителна, както и на минимума по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от под 4000лв. Претендира се за намаляване на определеното от окръжния съд адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба Н. И. Т. е подал чрез пълномощника адв.И. М. отговор на същата със становище за нейната недопустимост и неоснователност като подадена от лице без правен интерес и поради преклудиране на правото да се иска намаляване на присъдените разноски, като постановеният акт не е окончателен, а решението се обжалва изцяло и от двете страни. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за разноските.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Н. И. Т. против О. на М - гр. С. искове с правна квалификация чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за 3 заплащане на обезщетение в размер на 2500лв. за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, представляващи разходи за адвокатски възнаграждения за консултации и снемане на обяснения от органите на МВР, и на обезщетение в размер на 40000лв. за неимуществени вреди – физически и душевни болки и страдания, причинени му вследствие незаконосъобразните действия на нейните служители при и по повод изпълнение на служебните им задължения, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.09.2021г., до окончателното изплащане на сумите.

Исковете се основават на твърдения на 08.09.2021г., след посещение при личния лекар за поставяне на инжекция за лечение на тежко алергично заболяване, от което Т. страда, около обяд той да е посетил сградата на О - С., за да получи схема на имот, която трябвало да бъде изготвена. Във фоайето направил безуспешни опити от служебния телефон да се свърже със служителите, за да се информира дали схемата е готова, след което потърсил съдействие от намиращите се на място. Полицай К., излизайки без маска от голямото фоайе, грубо му направил забележка да си сложи маската, едновременно с което поставил своята. Т. му показал амбулаторен лист, според който, поради тежко протичащи алергични реакции, не се препоръчва да носи предпазни средства, но той го оставил без внимание и подминал с пренебрежение, като започнал грубо да го избутва към изхода на сградата, причинявайки му по този начин физически болки и страдания и говорейки му през зъби и на „ти“, която сцена се разиграла в присъствието на над 20 души посетители на сградата на общината. След като бил изтласкан навън Т. се върнал отново, за да получи схемата си, когато при него отново дошъл полицай К. с още един цивилен мъж, представил се за „началник в общината“.

Двамата започнали да го бутат, а полицай К. го удрял силно по ръцете, включително на мястото, на което преди това му била поставена инжекцията и на което изключително силно усещал болката. След малко дошли още двама полицаи и тъй като той се уплашил, потърсил съдействие на спешен номер 112. В момент, когато бил отново избутан от полицай К. извън входа на сградата, по подадения от него сигнал пристигнал автопатрул с трима полицаи, които заели страната на колегата си и предложили да се разберат всички заедно. В тяхно присъствие полицай К. му казал, че ще го арестува ако още веднъж се върне в сградата, без да му разясни основанието за това и в какво се състои нарушението му, а на автопатрула казал да си тръгва и ако има 4 нещо ще ги извика да го арестуват. Полицаите от автопатрула си тръгнали, а К. размахвал личната карта пред лицето му и казал, че му я връща, но, ако отново влезе вътре, ще извика автопатрула да го арестува. Въпреки, че се страхувал, Т. отново влязъл, за да получи необходимата му схема, и когато прекрачил прага на входната врата полицай К. изненадващо го издърпал навътре, извил двете му ръце зад гърба, с което му причинил изключително силна болка, тъй като чупел китката му, и го повел към другото пълно с хора фоайе, бутнал го към стената, с удари му разтворил краката, ритайки го от вътрешната им страна по кокалчетата на глезените, и започнал да го обискира в присъствието на дошлите други двама полицаи по цялото тяло с ръце, търсейки твърди и остри предмети. Някои от присъстващите снимали с телефони, като един от заснетите клипове впоследствие бил качен в интернет и разпространяван публично в сайт. След като приключил с обиска, по сигнал на К. дошли същите трима полицаи от автопатрула и му поставили белезници.

След това бил изведен от задния изход на общината покрай заведението „П к“, където също имало много хора, и с полицейския автомобил бил отведен в I РУ на МВР, където всички полицаи били без маски и го накарали да напише обяснения за случилото се, отказвайки да му дадат възможност да се свърже с адвоката си, както и да отговори на повикванията на съпругата му, като му заявили, че докато не даде сведението и не подпише декларацията няма да си тръгне. За да бъде освободен, се принудил да напише сведението и да подпише декларацията, след което му разрешили да се обади по телефона на съпругата си, на която обяснил къде се намира. През цялото време никой не му обяснил дали е задържан или арестуван, за какво са го обискирали и какво нарушение е извършил. За случилото се подал сигнал до министъра на вътрешните работи и до главния секретар на МВР, като бил уведомен, че след извършена задълбочена проверка били установени данни за допуснато дисциплинарно нарушение от служител на О - С., срещу когото било образувано дисциплинарно производство, и проверката все още продължавала. Тъй като тя не била пълна и обективна, Т. подал нов сигнал до министъра на МВР, по който получил отговор, че проверката е изпратена на П.. След всичко случило се и в резултат на преживяната психическа травма Т. се чувствал изключително зле, тревожен, напрегнат, несправедливо публично унизен, поради което се обърнал към психолог, чието заключение било, че е изпаднал в тежка депресия, от която може да бъде изведен само чрез активна 5 психотерапия. Изпитвал чувство за несправедливост, безпомощност, загуба на самочувствие, безнадеждност, обреченост, срам, физическа и емоционална непълноценност и неравнопоставеност.

За консултациите и представителството по време на снемане на обясненията му във връзка с назначената от министъра на МВР проверка заплатил разходи за адвокатски възнаграждения в размер на 2500лв. Счита описаните действия на служителите на ответника за противоправни, тъй като с тях е накърнено правото му на нормален и безпрепятствен достъп за получаване на административна услуга в обществена сграда, както и общата забрана да не се вреди другиму.

С отговора на исковата молба ответникът О. на М - гр. С. е оспорил иска като недопустим поради липса на пасивна процесуална легитимация по конкретни съображения, според които не той, а О - С. се явява възложител на работата, чието привличане като подпомагаща го в процеса страна е поискал и такова е допуснато с Определение №521 от 11.04.2023г. Оспорил е исковете по основание и размер, считайки за недоказани претендираните за обезщетяване вреди. Оспорил е по размер претенцията за неимуществени вреди, считайки го за завишен. Навел е твърдения за съпричиняване, изразяващо се в необоснован отказ на ищеца да си сложи предпазна маска.