Решение № 3727 от 28.04.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 254/2026
- Вид
- Решение № 3727
- Подписан
- 28.04.2026
- В сила
- 28.04.2026
- Състав
- Нели Стоянова
Други актове по делото
- Разпореждане № 1039 от 04.02.2026 · Нели Стоянова
- Определение № 1318 от 11.02.2026 · Нели Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т.2, предл. 2 и т. 4, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т.2, предл. 2 и т. 4, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 3727
Бургас, 28.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXIV-ти състав, в съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
НЕЛИ СТОЯНОВА
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ СТОЯНОВА административно дело № 20267040700254 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба подадена от Е. Р. Д. [ЕГН], чрез адв. С. К., АК-Бургас, със съдебен адрес – [населено място], [улица]партер, против Заповед № 25-0375-000071/04.11.2025 г. на Н. П. - началник група към ОДМВР – Стара Загора, РУ Чирпан, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.
В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на оспорения административен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорва се извършеното нарушение, като се твърди, че при постановяване на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Сочи се, че нарушението не е доказано. Доводите се поддържат в съдебно заседание от процесуален представител, който изразява становище, че не са налице материалните предпоставки за прилагане на ПАМ от вида на посочената в чл. 171, т. 1, б. „з“) „бб“) от ЗДвП. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – началник група към ОДМВР – Стара Загора, РУ Чирпан, представя административната преписка. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е изискана и приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед, като към същата е приложен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4736221 от 04.11.2025 година, констатациите по който се свеждат до следното:
На 31.08.2025 година, в 17:04 часа, Автомагистрала Тракия, км.165, общ.Братя Даскалови, обл.Стара Загора, Е. Д., като водач на МПС управлява товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.№ А9937РА, собственост на „Уни Инвест 2012“ ЕООД, като при движението си напред в посока изток подминава пътен възел за [населено място] и спира в лентата за принудително спиране, след което предприема движение на заден ход до бензиностанция „ОМВ“. В акта е прието, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 58, т.2, предл. 2 и т. 4, предл. 2 от ЗДвП. Посоченият за нарушител Е.Д. е подписал АУАН, като е посочил че има възражения срещу него. Процесният АУАН е съставен в присъствието на свидетелите М. П. П. и И. Ч. Т., за които е отразено, че са очевидци.
Въз основа на констатациите изложени в АУАН, на 04.11.2025 г. е издадена процесната заповед за прилагане на ПАМ № 25-0375-000071/04.11.2025 г. на Н. П. - началник група към ОДМВР – Стара Загора, РУ Чирпан, с която на жалбоподателя Д. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“) „бб“ от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Д. АУАН серия GA № 4736221 от 04.11.2025 година, за това, че на 31.08.2025 година, в 17:04 часа, Автомагистрала Тракия, км.165, общ.Братя Даскалови, обл.Стара Загора, Е. Д., като водач на МПС управлява товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.№ А9937РА, собственост на „Уни Инвест 2012“ ЕООД, като при движението си напред в посока изток подминава пътен възел за [населено място] и спира в лентата за принудително спиране, след което предприема движение на заден ход до бензиностанция „ОМВ“.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0375-000071/04.11.2025 г. година, в т. ч Заповед № 349з-4619 от 19.11.2025 година на Директора на ОД на МВР-Стара Загора, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП началниците на група „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки (л.12); АУАН серия GA № 4736221 от 04.11.2025 година (л.9); справка за нарушител/водач (л.13).
От справката за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната система на МВР, е видно, че Е. Д. притежава СУ на МПС № *********, валидно до 02.08.2029 година.
По делото е разпитан един свидетел, който е служител в сервизен център на марката „Мерцедес“ в [населено място]. Същия посочва, че през миналата година (лятото) Д. му се е обадил по телефона, че има проблем с автомобила - светнала лампата за налягането. Той го посъветвал какво да направи. Заявява, че в този случай, когато автомобила даде такава индикация следва същия да бъде спрян, за да бъде проверено нивото на маслото, да се изчака известно време и тогава ако няма проблем автомобила да потегли.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.
Според нормата на чл. 171 ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-4619 от 19.11.2025 година на Директора на ОД на МВР-Стара Загора, с която на основание чл. 43, ал. 4, вр. с ал. 3, т. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Бургас, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (вкл. по чл. 171, т. 1 от ЗДвП), сред които са и началниците група „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР. Следователно обжалваната Заповед № 25-0375-000071/04.11.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“) „бб“ от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – началник група в РУ при ОД на МВР, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от началник група в РУ при ОД на МВР – Стара Загора правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“) „бб“) от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Административният акт обаче е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Принудителните административни мерки съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива, но сами по себе си те не са административни наказания. Тези мерки се прилагат в изрично посочените в закона случаи, от изрично регламентирани административни органи и по точно определен ред. В конкретния случай, за да се установи дали законосъобразно административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", предл. "бб" от ЗДвП.
Със закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, обн. в ДВ, бр. 64 от 2025 година, в сила от 07.09.2025 година е приета разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", с нейните шест предложения. Съгласно нея извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 3 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8.
Видно от мотивите на заповедта органът не е посочил нарушената материална норма от ЗДвП. Нарушението е описано фактически, но спрямо него не е направена правна квалификация. Такава се съдържа само в АУАН, където е посочено, че е нарушена нормата на чл. 58,т.2, пр.2 и т. 4, пр.2 от ЗДвП, но такава правна квалификация в издадената заповед за прилагане на ПАМ, която е напълно самостоятелен административен акт, липсва. Видно е също така, че б. "з" бб) на приложената правна норма съдържа множество хипотези, нито една от които органът не е посочил и обвързал при издаването на заповедта. При липсата на посочена материална норма няма как обективно да се прецени приложението на материалния закон. Принудителните административни мерки бидейки такива, засягащи веднага и безусловно правната сфера на адресата, следва да се прилагат стриктно, без да е необходим процес на тълкуване на волята на административния орган.
Отделно от това, приложената от административния орган разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "з"), бб) от ЗДвП е в сила от 07.09.2025 г. (обн. в ДВ, бр. 64 от 2025 г.), поради което, като материална норма, е неприложима спрямо нарушение, извършено на 31.08.2025 г., преди приемането на нормата, на която не е придадено изрично ретроактивно действие.
На следващо място видно от разпоредбата на 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона, а съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В настоящия казус, видно от данните по делото, твърдяното нарушение е извършено на 31.08.2025 г. и се изразява в движение по автомагистрала в лентата за принудително спиране, а принудителната административна мярка е наложена на 04.11.2025 г., т. е. повече от два месеца по-късно. С налагането на принудителна административна мярка след толкова дълъг период от време не се постига, а не е и възможно да се постигне нито една от целите, поставени от законодателя – нито се преустановява извършването на нарушение, нито се предотвратява опасността от извършване на нарушение. Само по себе си това е основание за отмяна на административния акт като несъобразен с целта на закона.
Разпечатката съдържа 34 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3162c485-d786-4cd8-9215-351b1b4e8319