Решение № 23 от 14.01.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 277/2021
- Вид
- Решение № 23
- Подписан
- 14.01.2022
- В сила
- 01.06.2023
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Величка Петрова Белева
Други актове по делото
- Протокол № 46 от 10.06.2021
- Протокол № 112 от 30.09.2021 · Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Стоян Атанасов Германов
- Протокол № 359 от 16.12.2021 · Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Величка Петрова Белева
Цитирани разпоредби
- чл.146 ал.1, т.5 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.1, т.5 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.10 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 ал.2 т.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.144 ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.144 ал.2, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.144 ал.3, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.144 ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.5 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 ал.1 · Търговски закон
- чл.294, ал. 1 · Търговски закон
- чл.298, ал.1, т.1 и ал.2 · Търговски закон
- чл.298, ал.1, т.1 и ал.2 · Търговски закон
- чл.430 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 23 гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000277 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260016/15.01.2021г., постановено по търг. д. №1013/2019г. по описа на П. окръжен съд, е отхвърлен предявеният от „Ю.Б.” АД – гр.С., ЕИК ********* иск да бъде осъдена Р. Т. Р. ЕГН ********** да му заплати следните суми: 1. 21421,30 швейцарски франка – дължима главница за периода 11.12.2017г. - 12.11.2019г., ведно със законната лихва, начиная от 21.11.2019г. до окончателното й изплащане; 2. 3 332,68 шв.фр. – възнаградителна лихва за периода 11.12.2017г. – 25.03.2019г.; 3. 3021,77 швейцарски франка – мораторна лихва за периода 10.12.2017г. – 12.11.2019г.;
4. 321,05 швейцарски франка – такси по договора за периода 10.03.2018г. – 12.11.2019г.; 5. 135,60лв. – нотариални такси за периода 10.02.2019г. – 12.11.2019г., всички дължими по сключен между тях Договор за потребителски кредит ******** от 12.06.2008г., вземанията по който са прехвърлени от „Ю.Б.” АД – гр.С., ЕИК ********* с договор за цесия от 15.07.2008г на „Б.Р.С.“ АД – гр.С., ЕИК *********, който ги цедирал обратно с нов договор - като неоснователни. „Ю.Б.” АД е осъдено да заплати на Р. Т.
1
Р. сумата от 350лв. - съдебни разноски. „Ю.Б.” АД е осъдено да заплати на адв. Е.Г. И., АК – П., като пълномощник по делото на Р. Т. Р. сумата от 2 064,78лв., представляваща дължимо възнаграждение за адвокатска защита, определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство „Ю.Б.” АД. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Като процесуално нарушение се сочи непълнота на доклада по делото и липсата на указания по чл.146 ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК. Не е указано на ищеца, че носи доказателствената тежест относно сключването на договор за цесия с цедент „Б.Р.С.“ АД и „Ю.Б.” АД, както и че не се сочат доказателства в тази насока, както и че старият кредитор е уведомил длъжника за сключения договор за цесия. Твърди се, че поради неточни и неясни указания по отношение редовността на исковата молба и тези, съдържащи се в доклада по чл.146 от ГПК, ищецът е бил лишен от възможността да посочи и представи надлежни доказателства относно прехвърлянето на вземанията по процесния договор за банков кредит обратно от „Б.Р.С.“ АД в полза на „Ю.Б.” АД. В тази връзка като писмено доказателство се представя Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 21.12.2017г., ведно с Приложение №1 към него, с който „Б.Р.С.“ АД е цедирал обратно на „Ю.Б.” АД всички вземания, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит срещу Р.Р.
******* от 12.06.2008г. /който договор за цесия е посочен и в нотариалното уведомление до длъжника. Този Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 21.12.2017г., ведно с Приложение №1 е приложен като доказателство с въззивната жалба, приет от въззивния съд при хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният осъдителен иск да бъде уважен.
Претендират се сторените по делото разноски.
В представения отговор в срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна – Р. Т. Р., се оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Претендират се сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в 2 жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът в първоинстанционното производство, жалбоподател в настоящето – „Ю.Б.“ АД, е изложил фактически обстоятелства за наличието на договорни отношения между него и ответницата, възникнали по силата на Договор за потребителски кредит******* от 12.06.2008г в размер на равностойността в швейцарски франка на 25 000лв. с краен срок на погасяване 300 месеца съгласно чл.5 ал.1 от Договора. За преуреждане на отношенията си, страните сключили последващи Допълнителни споразумения: от 12.09.2011г., 17.10.2012г., 22.11.2013г., 28.09.2015г., с които главницата по кредита била преоформена, като всички дължими от ответницата плащания, просрочени главници, лихви и такси, са били служебно преоформерни - натрупвани като редовна главница. Така се формирало едно ново по размер задължение – 52 161,15лв, което е допълнително за кредитополучателя и е свързано с неизпълнението. На основание постигнато между страните съгласие, ищецът цедирал с договор за цесия от 15.07.2008г. всички свои вземания по Договора на „Б.Р.С.“ АД – гр.С., който му ги цедирал обратно с нов договор за цесия – от 06.04.2009г., като ответницата била редовно уведомена за извършените цесии. Позовава се на чл.18 ал.1 от Договора, съгласно който при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Тъй като било установено трайно просрочие на дължими месечни вноски от 3 833,23 шв.фр. към 30.01.2019г., поради непогасяване на 17 вноски за главница и 17 вноски за лихва, считано от 11.12.2017г., Банката упражнила правото си да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем, считано от 25.03.2019г. и уведомила ответницата с нотариална покана, връчена й по реда на чл. 47 от ГПК, като са изложени причините, довели до прилагане на този именно ред за връчване. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови 3 решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми: 1. 21 421,30 швейцарски франка– дължима главница за периода 11.12.2017г. до 12.11.2019г., ведно със законната лихва, начиная от 21.11.2019г. до окончателното й изплащане; 2. 3 332,68 шв. фр. – възнаградителна лихва за периода 11.12.2017г. – 25.03.2019г.; 3. 3 021,77 швейцарски франка – мораторна лихва за периода 10.12.2017г. – 12.11.2019г.;
4. 321,05 швейцарски франка – такси по договора за периода 10.03.2018г. – 12.11.2019г.; 5. 135,60лв. – нотариални такси за периода 10.02.2019г. – 12.11.2019г. - дължими по сключен между тях Договор за потребителски кредит ********* от 12.06.2008г.
С депозирания в първоинстанционното производство писмен отговор на исковата молба ответницата е оспорила иска. Отрича настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като ищецът е увеличавал лихвите на основание нищожни клаузи от Договора и така я е довел до невъзможност да обслужва кредита си. Като нищожни и неравноправни сочи клаузите на чл.1, чл.2, чл.3, чл.6, чл.8, чл.12, чл.21 и чл.23 от Договора. Позовава се на качеството си на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което се позовава на дадената й защита от Закона за защита на потребителите – счита, че са налице хипотезите на чл.
143, ал.1 от ЗЗП тъй като Банката си е запазила правото да увеличава едностранно и неограничен брой пъти лихвения процент по неясна методика.
Позовава се на хипотезите на чл. 143 ал.2 т.3 от ЗЗП, тъй като клаузите поставят изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; т.9, тъй като клаузите предвиждат автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор; т.10, според която се налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т.12, тъй като клаузите позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; т.13, тъй като се дава възможност цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако 4 окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора и т.18, тъй като се ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие. Нищожността на клаузите на чл.21 и чл.23 от Договора се аргументира с факта, че независимо че кредитът е бил уговорен в швейцарски франкове, не е имало реален паричен поток от кредитодателя към нея в тази валута, а фактически целият кредит е бил предоставен в национална валута. В този смисъл се позовава на решения на СЕС по дело С-119/17, С-26/13 и С – 186/16. Твърди се, че клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като не й е предоставена възможност да се запознае предварително с клаузите на сключвания договор и да ги договаря индивидуално, както и не са й били разяснени последиците от договорената възможност за промяна на лихвения процент. Счита за нищожна уговорената възможност за ищеца да променя едностранно лихвените нива, което е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността на клаузите, регламентиращи лихвените проценти и такси, се обосновава и с това, че в Договора няма постигнато съгласие за това по каква методика ще се променят лихвения процент и таксата, а ако се приеме, че промяната е въз основа на Общите условия по Договора, то тя е трябвало да заяви писмено, че ги приема и едва след това е обвързана от тях на основание императивната норма на чл.298, ал.1, т.1 и ал.2 от ТЗ. Възразява се и по определения размер на наказателната лихва за забава, която значително надхвърля законовата лихва за забава и поради това надхвърля постигането на целите по превенция на забавата и справедливото обезщетяване на кредитора и на основание чл.143, т.5 от ЗЗП се явява неравноправна договорка. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, тъй като не е редовно уведомена и неправилно е използвана процедурата по чл. 47 от ГПК от Нотариуса, който не е извършил на адреса й залепване на уведомления, нито такива са пускани в пощенската кутия. Във отговора на въззивната жалба се съдържат и нововъведени възражения, че кредитополучателката не е подписвала, съответно – не й е предоставен погасителен план, както и възражения, касаещи водените от банката счетоводни записвания, доколкото приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от съдебноикономическа експертиза е изготвено само на база тези счетоводни 5 записвания.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, прие следното:
Правоотношенията межди страните произтичат от Договор за потребителски кредит ******* от 12.06.2008г. Съгласно чл.1 ал.1 от договора ищецът „Ю.Б.“ АД /тогава с фирмено наименование „Ю.И.Е.Д.Б.“/ е предоставила на ответницата потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността на швейцарски франкове на 25 000лв., по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на „Ю.И.Е.Д.Б.“ в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се задължава да върне кредита, заедно с дължимите лихви. Съгласно ал.2, за деня на усвояване на кредита, за приложимия към същата дата търговски курс „купува“ за швейцарски франк на „Ю.И.Е.Д.Б.“, както и за конкретно определения съобразно него размер на кредита в швейцарски франкове, страните подписват Приложение №1 към договора, представляващо неразделна част от него. Регламентираното ползване на разрешения кредит е в чл.2 ал.1 от договора, съгласно който разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредиполучателя /като е посочен номер на сметка/ и се ползва от кредитополучателя при условията на ал.3. Съгласно цитираната ал.3, усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от Банката в лева по търговски курс „купува“ швейцарския франк към лева на Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя /с посочен номер/ в лева; С подписването на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Банката за служебно извършване на горните действия.
Разпечатката съдържа 28 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30c3532c-1665-441c-bad9-647db6d5cb84