Решение № 262431 от 05.08.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 19759/2019
- Вид
- Решение № 262431
- Подписан
- 05.08.2021
- Състав
- АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 278063 от 20.08.2021 · АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
- Разпореждане № 278064 от 20.08.2021 · НАСУФ ИСМАЛ
- Разпореждане № 278985 от 29.09.2021 · АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
- Разпореждане № 278987 от 29.09.2021 · АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
- Разпореждане № 279556 от 26.10.2021 · АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
- Разпореждане № 279946 от 16.11.2021 · АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
- Решение № 260367 от 02.08.2022 · АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
- Разпореждане № 262884 от 17.08.2022 · ЙОАНА НИКОЛАЕВА ВАНГЕЛОВА
- Разпореждане № 262954 от 26.08.2022 · НАСУФ ИСМАЛ
- Разпореждане № 263343 от 24.10.2022 · ТАНЯ КУНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4б, ал. 1, изр. трето · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4з · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18з, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 28, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 33, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Р Е Ш Е Н И Е
№…............../05.08.2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19759 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от М.В.А., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу К.Р.К.,
ЕГН **********, и Д.Ж.К., ЕГН **********,***, пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на новообразуван имот № ***по ПНИ на местност „Ментеше“, землище гр. Аксаково, одобрен със заповед № РД-10-7706-269 от 20.09.2010 г. на областния управител на Област Варна, с площ от 575 кв.м, вид територия: населени места, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при съседи: имоти № ***– улица на Община Аксаково, № ***– двор на Д.Й.С.и др., № ***– двор на Община Аксаково, № ***– двор на наследниците на К.Я.Г., както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на съставения в полза на ответника К.К. нотариален акт № ***г. на нотариус при ВРС.
По твърдения в исковата молба, с т. 1 от решение № 8478/07.04.1997 г. на Поземлена комисия - Аксаково е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 6 дка в землището на гр. Аксаково, местност „Ментеше“, попадаща в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, на наследниците на К.Я.Г., сред които и ищцата М.В.А.. За тези наследници по помощния кадастрален план към ПНИ е отреден и записан стар имот № ***, който попада в процесния в НИ № ***с площ 575 кв.м по ПНИ на местност „Ментеше“, одобрен със заповед № РД-10-7706-269 от 20.09.2010 г. на областния управител на Област Варна. Посоченият новообразуван имот не може да бъде възстановен на правоимащите, тъй като е записан на ответника К.К. – бивш ползвател, трансформирал правото си на ползване в право на собственост на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ по време на брака му с ответницата Д.К..
Ищцата оспорва правото на собственост на ответниците върху процесния имот. Поддържа, че не е било предоставено валидно право на ползване, а дори да е предоставено такова, ползвателят не е имал право да изкупи имота, тъй като не отговаря на условията за това, регламентирани в § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обосновава правния си интерес от предявяването на иска с твърдения, че за землището на гр. Аксаково няма предходни планове на земите, включени в ТКЗС към момента на кооперирането им, нито изработени помощни кадастрални планове, по които да се идентифицират имотите на старите собственици към момента на решенията на поземлената комисия, поради което с постановеното решение на ПК-Аксаково не е приключила процедурата по възстановяване на земите, попадащи в територия по § 4 от ЗСПЗЗ, респ. наследниците на К.Я.Г. не биха могли да се легитимират като собственици на процесния имот преди издаването на съответната заповед на кмета на Община Аксаково по реда на ЗСПЗЗ.
С допълнително становище пояснява, че посочването само на съседи на имота в решението на ПК не индивидуализира достатъчно същия, предвид липсата на предходен план.
Относно оспорваното право на ответниците за трансформация на предоставеното право на ползване по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ пояснява, че ответникът К.К. не е живял постоянно в гр. Аксаково, в чието землище се намира процесният имот, както и че броят на жителите на гр. Варна, като критерий за придобиване правото на собственост по този ред, следва да бъде преценявана към момента на възникване на правото на изкупуване, а именно към 1992 г. Оспорва възможността за придобиване на имота от ответниците по давност, като поддържа, че най-рано давността е започнала да тече от одобряването на ПНИ за местността – 20.09.2010 г., и до датата на исковата молба изискуемият 10-годишен давностен срок не е изтекъл.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и за отмяна на съставения в полза на ответника К.К. нотариален акт № ***г.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Д.А., поддържа исковата молба. По повод релевираните в отговора възражения допълва, че с решението на ПК от 1997 г. реституираният имот не е индивидуализиран в достатъчна степен, вкл. липсва предходен кадастрален план на имотите на старите собственици към момента на кооперирането им и съответен номер на имота по него. Счита, че такъв не представлява помощният кадастрален план от 2008 г., който не е самостоятелен, а се приема и одобрява заедно с ПНИ, съответно едва с одобряването на последния през 2010 г. е можело да се установи кои новообразувани имоти попадат в обхвата на имотите на старите собственици и последните да се снабдят със скица за имота, както и да защитят правата си.
Намира, че защитата им е по исков ред, предвид наличието на граждански спор, поради което не е било налице основание за обжалване на ПНИ. Поддържа още, че съдебното решението по адм.д. №
634/1996 г. на ВОС, с което е признато правото на ответника Кр.
К. за придобиване на собствеността върху ползвания имот по § 4б ПЗР ЗСПЗЗ и е определена оценката му, не може да й бъде противопоставено, доколкото касае административно производство, в което изобщо не са изследвани пречките за закупуване на имота, и освен това тя не е била страна по него.
Поддържа искането по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. В депозирана писмена защита излага правни аргументи, съобразно събрания доказателствен материал.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, в който излагат становище на недопустимост на предявените искове поради липсата на правен интерес, тъй като процедурата по възстановяване на процесния имот е приключила с постановеното решение на ПК- Аксаково, което съгласно ТР № 1/1997 г. на ОСГТК на ВКС има конститутивно действие и съдържа всички индивидуализиращи белези на имота, регламентирани в чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 79 от 17.09.1996 г.). Аргументират недопустимостта на отрицателния установителен иск още с твърдения, че ищцата би могла да защити правата си в пълен обем чрез осъдителен иск, доколкото имотът се владее от тях.
По същество оспорват исковете като неоснователни. Поддържат, че са придобили правото на собственост върху процесния имот в режим на СИО въз основа на упражнено право на изкупуване на имота по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка твърдят, че с удостоверение № 104 от 13.03.1989 г. от ИК на ОбНС - с. Аксаково, издадено на основание
ПМС № 26/1987 г. и Решение № 13 от 31.01.1989 г., на ответника К.Р.К. е предоставено право на ползване върху хавра от 600 кв.м в землището на с. Аксаково, м. „Ментешето“ при граници: Д.С., К., В.К., път, като с влязло в сила решение от 20.01.1997 г. по гр.д. № 634/1996 г. на ВОС е признато правото му за придобиване на собствеността върху ползвания имот и е определена оценка за площ от 575 лв. в размер на 16 301 лв., която е заплатена по сметка на Община Аксаково на 09.04.1997 г., по време на брака им. Твърдят, че за имота е издадена скица № ***г. от Община Аксаково и в полза на бившия ползвател е издаден констативен нотариален акт за собственост № ***г. Излагат, че ПНИ за м. „Ментеше“, землище гр. Аксаково, е одобрен със Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010 г. на областния управител на област Варна и същият не е обжалван в частта му за процесния имот, поради което е влязъл в сила, след което процесният НИ е трасиран и на 10.12.2012 г. ответникът К.К. е въведен във владение.
В условията на евентуалност поддържат, че имотът е придобит от тях по силата на изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, считано от 25.11.1997 г., евентуално – считано от 03.06.1999 г., когато са се снабдили с констативния нотариален акт. В тази връзка твърдят, че имотът е обработван и поддържан от тях с грижата на добри стопани и с намерение за своене, като същият е облагороден с трайни насаждения и владението е било непрекъснато и несмущавано. Считат, че предвид снабдяването им с нотариален акт за собственост на имота не е било необходимо издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и влизането в сила на ПНИ не е релевантен за обособяването на обекта на реституция, нито за определяне на началния момент на давността.
С тези аргументи молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния им представител адв. Н.Х., поддържат депозирания отговор. Допълват, че решението на ПК от 1997 г. е такова по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и има конститутивно действие, че със същото е индивидуализиран в достатъчна степен имотът при действащата към този момент редакция на чл. 14 ЗСПЗЗ от 1996 г., респ. с влизането му в сила е приключила реституционната процедура и ПНИ отразява вече придобити права, а не ги създава. В тази връзка се позовават на обстоятелството, че не са налице изменения старите имотни граници на имотите са интегрирани в помощния кадастрален план и ПНИ без изменения, респ. ищцата е могла да се снабди със скица на имота, по която да бъде индивидуализиран същият, с каквато скица са се снабдили те през 1999 г. във връзка с издаването на КНА в тяхна полза. По същество поддържат, че са придобили право на собственост по реда на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, като едва след влизане в сила на съдебното решение на ВОС през 1997 г. за тях е възникнало правото за изкупуване на имота, съответно намират за приложима редакцията на разпоредбата към този момент, а не към приемането й през 1992 г.
Поддържат, че към 1997 г. гр. Варна е бил с по-малко от 300 хиляди жители, поради което условието имотът да е на повече от 30 км. от град с такъв брой население следва да бъде преценявано спрямо друго населено място. Представят списък на разноски по чл. 80 ГПК и правят възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното решение № 8478 от 07.04.1997 г. на ПК с. Аксаково (л. 7 и сл.), издадено на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ, със същото е възстановено правото на собственост на наследниците на К.Я.Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на посочените имоти, сред които и нива от 600 дка, шеста категория, находяща се в терен по параграф 4 на с. Аксаково в местността „Ментеше“ при граници (съседи): Я.К., Т. С., Н. П., Б. и Н. К., като имотът се възстановява по разпоредбите на § 4 от ЗСПЗЗ (т. 1 от решението). В решението е отразена забележка, че за издаване на констативен нотариален акт и сделки със земеделски имот е необходима скица с точните размери на имота.
От приложеното удостоверение за наследници изх. № 96/17.02.2016 г. (л. 9 и сл.) се изяснява, че К.Я.Г. е починал през 1928 г., като е оставил за законни наследници преживяла съпруга И.К., починала впоследствие през 1967 г., и шест деца – М. Н., Т. А., Н.Т., Я.Я., П. Н. и Б. Я., всички починали след родителите им и наследени от техните съпрузи, деца и внуци. В частност, дъщеря им Т. А. е починала през 1974 г. и наследена от съпруга й Н.А., починал през 1983 г., и две деца Н.Г.и К.А.. Последният е починал през 2007 г. и наследен от преживялата му съпруга М.А. (ищца по делото) и дъщеря Д. А..
От приобщения протокол
№ 13 от проведено на 31.01.1989 г. заседание на ИК на ОбНС с. Аксаково (л. 77 и сл.) и протокол от 27.01.1989 г. на Комисията към него (л.
89 и сл.) се установява, че е взето решение да се предоставят по ПМС № 26/1987 г. земи на работници, служители и пенсионери, сред които и 600 кв.м в с. Аксаково, м-ст „Ментеше“ на ответника К.Р.К. (т. 34 от протокола на Комисията).
Въз основа на решението е издадено удостоверение № 104/13.03.1989 г. на ИК на ОбНС – с. Аксаково (л. 75), с което е предоставено право на ползване на К.К. върху хавра в размер на 600 кв.м, находяща се в землището на с. Аксаково, м-ст „Ментешето“, при граници: ползватели Д.С., К., В.К. и път.
Разпечатката съдържа 34 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3031e734-4ec8-4092-a740-15debf9d255e