Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 890 от 15.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36449/2025
Вид
Решение № 890
Подписан
15.01.2026
Състав
Мария Стоянова Танева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Е. Ш. като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110136449 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от Р. Х. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. АДРЕС, чрез адв. В. Б. К., срещу „СОФЕКОСТРОЙ" ЕАД, ЕИК 205615476, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н ,,Люлин”, ул.

„Шеовица" № 4.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Ищецът твърди, че бил сключен Трудов договор № 139 между него и ответното дружество (с тогавашна фирма „Чистота Искър") на 04.11.2020 г. В т. 3 от частта „Други условия" на трудовия договор било записано, че същият се прекратявал с прекратяването на Договор № CO 15-РД-55-532/25.08.2015 г. между Столична община и „Чистота-Искър" ЕООД или с прекратяване на изпълнението на дейностите в район „Красна поляна".

Сочи, че трудовото правоотношение продължавало и към момента на депозиране на исковата молба в съда.

Поддържа, че за времетраенето на трудовото правоотношение били сключвали различни допълнителни споразумения за изменение на трудовия договор, както следва:

Допълнително споразумение № 615/03.12.2020 г. за промяна на трудовото възнаграждение и броя дни отпуск;

Допълнително споразумение № 674/18.12.2020 г. за промяна на трудовото възнаграждение;

Допълнително споразумение № 66/02.02.2021 г. за уточняване на новата фирма на работодателя;

1

Допълнително споразумение № 445/09.03.2021 г. за преназначаване на ищеца в Дирекция „Транспорт и сервизни дейности" - Отдел „Транспорт";

Допълнително споразумение № 77/31.03.2022 г. за промяна на трудовото възнаграждение;

Допълнително споразумение № 159/12.01.2023 г. за промяна на трудовото възнаграждение;

Допълнително споразумение № 262/27.04.2023 г., с което на служителя се възлага да извършва определена работа, свързана с управление на специални тежкотоварни автомобили за изпълнение на конкретно възложени задачи по договор № СОА22-ДГ55-856/23.12.2022 г. между Столична община и „СОФЕКОСТРОЙ" ЕАД за сбиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община - район „Красна поляна", като се определя и нова продължителност: „Трудовият договор се прекратява с прекратяване на договор № COA22-ДГ55856/23.12.2022 г. между Столична община и „СОФЕКОСТРОЙ" ЕАД и/или прекратяване на изпълнението на дейностите в район „Красна поляна";

Допълнително споразумение № 451/22.12.2023 г., с което на служителя се възлага да извършва определена работа, свързана с конкретно възложени задачи по договор № СОА22-ДГ55-856/23.12.2022 г. и допълнително споразумение № СОА23-ДГ55-872/22.12.2023 г. между Столична община и „СОФЕКОСТРОЙ" ЕАД за събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община - район „Красна поляна";

Допълнително споразумение № 268/23.12.2024 ч., с което на служителя се възлага да извършва определена работа, свързана с управление на специални тежкотоварни автомобили за изпълнение на конкретно възложени задачи по договор № COА22-ДГ55-930/23.12.2024 г. между Столична община и „СОФЕКОСТРОЙ" ЕАД за извършване на комунални услуги: събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община - район „Красна поляна", като се определя и нова продължителност: „Трудовият договор се прекратява с прекратяване на договор № COA22-ДГ55-930/23.12.2024 г. между Столична община и „СОФЕКОСТРОЙ" ЕАД и/или прекратяване на изпълнението на дейностите в район „Красна поляна";

Допълнително споразумение № 60/31.03.2025 г., с което служителят се преназначава в отдел „Управление на отпадъците и Транспорт" - Звено „Транспорт";

Допълнително споразумение № 298/29.04.2025 г. за промяна на трудовото възнаграждение.

Твърди, че за установените продължителности в раздел „Други условия", 2 т. 3 от Трудовия договор, в т. 2 от Допълнително споразумение № 262/27.04.2023 г. и в т. 2 от Допълнително споразумение № 268/23.12.2024 г. не е посочено на коя хипотеза от чл. 68, ал. 1, т. 1-5 КТ се основават.

Предвиждането на прекратяване на Трудовия договор въз основа на прекратяването на друг договор, по който работникът не бил страна и на който нямал възможност да влияе, било нарушение на трудовото законодателство.

Поддържа, че формалното посочване в трудов договор, че се сключва като срочен такъв, не можело да доведе до ограничаване правата на служителя. Срочността на договора при модалитет „до завършване на определена работа" се обосновавала от характера на работата, която трябвало да е временна, сезонна или краткотрайна. Процесният трудов договор не попадал в нито една от трите хипотези.

Посочва, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество била Столична община, ЕИК по БУЛСТАТ: 000696327. Поставеното от работодателя условие за съществуването на трудовото правоотношение с ищеца било развитието на договорните отношения между дружествотоработодател и неговия учредител и едноличен собственик - Столична община, т.е. между два свързани правни субекта (общината и дъщерното й дружество).

Ответното дружество било учредено от общината специално с цел да се извършва съответния предмет на дейност, вписан в Търговския регистър.

Установената възможност за едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя увреждало интересите на работника и го поставя в несигурно и зависимо положение.

Съгласно чл. 74, ал. 2 КТ трудовият договор се обявявал за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета, а ал. 4 предвиждала, че този ред се прилагал и когато ce искaло да се обяви за недействителна отделна клауза на договора.

Поради изложеното моли съда да прогласи клаузата за времетраенето на трудовия договор за недействителна и да установи по отношение на ответника, че действащият между страните трудов договор е безсрочен. Моли за присъждане на направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Твърди, че процесният трудов договор съдържал всички реквизити на срочен трудов договор съгласно разпоредбите на чл. 68, ал, 1, т.2 КТ, поради което същият не следвало да бъде изменян в безсрочен такъв. В трудовия договор било конкретизирано основанието, на което се сключва, а именно чл.

68, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ. Посочени били неговият предмет, обем на работа и срок, както и възнаграждението на работника.

Характерната особеност на този вид срочен договор била, че срокът при него бил определяем - за времето до настъпване на точно определено събитие.

Поради това в такъв вид срочен договор било невъзможно да се определи 3 конкретна дата, на която да се прекрати трудовият договор, а се определяло конкретното събитие, с настъпването на което се прекратявало трудовото правоотношение

Оспорва твърдението на ищеца, че „Софекострой" ЕАД било учредено от общината специално и с цел да извършва дейността, която извършва, доколкото „Софекострой" ЕАД било еднолично акционерно дружество с едноличен собственик на капитала Столична община. Дружеството не било общинско предприятие, не се явявало вид общинска структура, а било търговско дружество, отговарящо за задълженията си самостоятелно.

Основната му цел била реализиране на печалба от дейността, която извършва, и финансирало дейността си изцяло със собствени средства, тъй като не било първостепенен или второстепенен разпоредител на бюджетни средства.

Допълва, че ответното дружество не било създадено с конкретна цел да задоволява нужди от обществен интерес. Основната дейност на дружеството била „събиране и транспортиране на битови отпадъци до депа или други инсталации и съоръжения за третирането/обезвреждането им; почистване на улични платна и други територии за обществено ползване, включително зимно и лятно улично почистване; почистване, отстраняване на отпадъци и отпадъчни води, събиране и транспортиране на други отпадъци; разделно сбиране на отпадъци, събиране на едрогабаритни отпадъци и депонирането им, зимно поддържане". Поради тази причина оспорвал да е налице злоупотреба от страна на работодателя или да се поставя работника в уязвима позиция.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

С влязло в сила протоколно определение съдът е прекратил делото в частта му за установителния иск за обявяване на договора за безсрочен.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск по чл. 74 КТ.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест:

Процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване недействителността на клаузата относно времетраенето на трудовия договор на основание чл. 74, ал. 1 КТ или на друго претендирано от него правно основание, доколкото основанията за нищожност по ЗЗД намират субсидиарно приложение и по отношение на трудовите договори.

В тежест на ответника-работодател е при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да докаже, че клаузата на трудовия договор, определяща неговия срок, е действителна, както и да докаже наведените от него възражения.

4

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

Между страните съществува трудово правоотношение, което е възникнало на основание Трудов договор № 139 от 04.11.2020 г., като клаузите на същия са изменяни последователно с изброените в т. 1-11 от настоящия доклад допълнителни споразумения.

Времетраенето на процесния трудов договор е поставено в зависимост от прекратяването на друг договор, сключен между ответното дружество и Столична община.

Столична община е едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Същото има следния предмет на дейност: „събиране и транспортиране на битови отпадъци до депа или други инсталации и съоръжения за третирането/обезвреждането им; почистване на улични платна и други територии за обществено ползване, включително зимно и лятно улично почистване; почистване, отстраняване на отпадъци и отпадъчни води, събиране и транспортиране на други отпадъци; разделно събиране на отпадъци, събиране на едрогабаритни отпадъци и депонирането им, зимно поддържане".

Спорен между страните се въпросът дали обвързването на времетраенето на трудовия договор със съществуването на друго правоотношение, е действителна клауза, определяща срок на трудовия договор по 68, ал. 1, т. 2 КТ, или тази клауза представлява заобикаляне на закона и на основание чл. 74, ал. 2 КТ във връзка с чл. 74, ал. 4 КТ да се прогласи от съда за нищожна.

Съдът следва да разгледа подробно изискванията за действителност на клауза за срочност на трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - “до завършване на определена работа”.

Съдът ще разгледа за пълнота едновременно клаузите по трудовия договор и по двете допълнителни споразумения, тъй като изводите са относими към всички.

На първо място, съдът намира, че е законосъобразно в срочен трудов договор да бъде уговорена клауза за изпитване. Такава възможност е предвидена в чл. 70, ал. 1 КТ. Когато страната по трудов договор със срок за изпитване не упражни в срок правото си да прекрати договора, той може да се превърне както в безсрочен, така и в срочен, тъй като и двата вида договори е възможно да бъдат сключени със срок за изпитване (така Решение № 259 от 9.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 776/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков). Поради което включването в трудовия договор на клауза за изпитване не води до недействителност на клаузата за срочност на същия.

На второ място, съдът намира, че в трудовия договор не е индивидуализирана в работата, до завършване на която същия ще има действие.