Определение № 42611 от 14.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42611 гр. София, 14.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110136449 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от Р. Х. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., чрез адв. В. Б. К., срещу „.............., ЕИК 205615476, със седалище и адрес на управление: гр. С.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Съдът счита, че са налице предпоставките по чл. 140 вр. чл. 146 ГПК за изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:

Ищецът твърди, че бил сключен Трудов договор № 139 между него и ответното дружество (с тогавашна фирма „Чистота Искър") на 04.11.2020 г. В т. 3 от частта „Други условия" на трудовия договор било записано, че същият се прекратявал с прекратяването на Договор № CO 15-РД-55-532/25.08.2015 г. между Столична община и „Чистота-Искър" ЕООД или с прекратяване на изпълнението на дейностите в район „Красна поляна".

Сочи, че трудовото правоотношение продължавало и към момента на депозиране на исковата молба в съда.

Поддържа, че за времетраенето на трудовото правоотношение били сключвали различни допълнителни споразумения за изменение на трудовия договор, както следва:

1. Допълнително споразумение № 615/03.12.2020 г. за промяна на трудовото възнаграждение и броя дни отпуск;

2. Допълнително споразумение № 674/18.12.2020 г. за промяна на трудовото възнаграждение;

3. Допълнително споразумение № 66/02.02.2021 г. за уточняване на новата фирма на работодателя;

4. Допълнително споразумение № 445/09.03.2021 г. за преназначаване на ищеца в Дирекция „Транспорт и сервизни дейности" - Отдел „Транспорт";

5. Допълнително споразумение № 77/31.03.2022 г. за промяна на трудовото 1 възнаграждение;

6. Допълнително споразумение № 159/12.01.2023 г. за промяна на трудовото възнаграждение;

7. Допълнително споразумение № 262/27.04.2023 г., с което на служителя се възлага да извършва определена работа, свързана с управление на специални тежкотоварни автомобили за изпълнение на конкретно възложени задачи по договор № СОА22-ДГ55-856/23.12.2022 г. между Столична община и „......... за сбиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община - район „Красна поляна", като се определя и нова продължителност: „Трудовият договор се прекратява с прекратяване на договор № COA22-ДГ55-856/23.12.2022 г. между Столична община и „.............. и/или прекратяване на изпълнението на дейностите в район „Красна поляна";

8. Допълнително споразумение № 451/22.12.2023 г., с което на служителя се възлага да извършва определена работа, свързана с конкретно възложени задачи по договор № СОА22-ДГ55-856/23.12.2022 г. и допълнително споразумение № СОА23-ДГ55-872/22.12.2023 г. между Столична община и „.............. за събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община - район „Красна поляна";

9. Допълнително споразумение № 268/23.12.2024 ч., с което на служителя се възлага да извършва определена работа, свързана с управление на специални тежкотоварни автомобили за изпълнение на конкретно възложени задачи по договор № COА22-ДГ55-930/23.12.2024 г. между Столична община и „............. за извършване на комунални услуги: събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община - район „Красна поляна", като се определя и нова продължителност: „Трудовият договор се прекратява с прекратяване на договор № COA22-ДГ55-930/23.12.2024 г. между Столична община и „............ и/или прекратяване на изпълнението на дейностите в район „Красна поляна";

10. Допълнително споразумение № 60/31.03.2025 г., с което служителят се преназначава в отдел „Управление на отпадъците и Транспорт" - Звено „Транспорт";

11.

Допълнително споразумение № 298/29.04.2025 г. за промяна на трудовото възнаграждение.

Твърди, че за установените продължителности в раздел „Други условия", т. 3 от Трудовия договор, в т. 2 от Допълнително споразумение № 262/27.04.2023 г. и в т. 2 от Допълнително споразумение № 268/23.12.2024 г. не е посочено на коя хипотеза от чл. 68, ал. 1, т. 1-5 КТ се основават.

Предвиждането на прекратяване на Трудовия договор въз основа на прекратяването на друг договор, по който работникът не бил страна и на който нямал възможност да влияе, било нарушение на трудовото законодателство.

Поддържа, че формалното посочване в трудов договор, че се сключва като срочен такъв, не можело да доведе до ограничаване правата на 2 служителя. Срочността на договора при модалитет „до завършване на определена работа" се обосновавала от характера на работата, която трябвало да е временна, сезонна или краткотрайна. Процесният трудов договор не попадал в нито една от трите хипотези.

Посочва, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество била Столична община, ЕИК по БУЛСТАТ: .......... Поставеното от работодателя условие за съществуването на трудовото правоотношение с ищеца било развитието на договорните отношения между дружествотоработодател и неговия учредител и едноличен собственик - Столична община, т.е. между два свързани правни субекта (общината и дъщерното й дружество).

Ответното дружество било учредено от общината специално с цел да се извършва съответния предмет на дейност, вписан в Търговския регистър.

Установената възможност за едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя увреждало интересите на работника и го поставя в несигурно и зависимо положение.

Съгласно чл. 74, ал. 2 КТ трудовият договор се обявявал за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета, а ал. 4 предвиждала, че този ред се прилагал и когато ce искaло да се обяви за недействителна отделна клауза на договора.

Поради изложеното моли съда да прогласи клаузата за времетраенето на трудовия договор за недействителна и да установи по отношение на ответника, че действащият между страните трудов договор е безсрочен. Моли за присъждане на направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Твърди, че процесният трудов договор съдържал всички реквизити на срочен трудов договор съгласно разпоредбите на чл. 68, ал, 1, т.2 КТ, поради което същият не следвало да бъде изменян в безсрочен такъв. В трудовия договор било конкретизирано основанието, на което се сключва, а именно чл.

68, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ. Посочени били неговият предмет, обем на работа и срок, както и възнаграждението на работника.

Характерната особеност на този вид срочен договор била, че срокът при него бил определяем - за времето до настъпване на точно определено събитие.

Поради това в такъв вид срочен договор било невъзможно да се определи конкретна дата, на която да се прекрати трудовият договор, а се определяло конкретното събитие, с настъпването на което се прекратявало трудовото правоотношение

Оспорва твърдението на ищеца, че „........... било учредено от общината специално и с цел да извършва дейността, която извършва, доколкото „Софекострой" ЕАД било еднолично акционерно дружество с едноличен собственик на капитала Столична община. Дружеството не било общинско предприятие, не се явявало вид общинска структура, а било търговско дружество, отговарящо за задълженията си самостоятелно.

Основната му цел била реализиране на печалба от дейността, която извършва, и финансирало дейността си изцяло със собствени средства, тъй като не било първостепенен или второстепенен разпоредител на бюджетни средства.

Допълва, че ответното дружество не било създадено с конкретна цел да 3 задоволява нужди от обществен интерес. Основната дейност на дружеството била „събиране и транспортиране на битови отпадъци до депа или други инсталации и съоръжения за третирането/обезвреждането им; почистване на улични платна и други територии за обществено ползване, включително зимно и лятно улично почистване; почистване, отстраняване на отпадъци и отпадъчни води, събиране и транспортиране на други отпадъци; разделно сбиране на отпадъци, събиране на едрогабаритни отпадъци и депонирането им, зимно поддържане". Поради тази причина оспорвал да е налице злоупотреба от страна на работодателя или да се поставя работника в уязвима позиция.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Правна квалификация:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск по чл. 74 КТ. Така предявеният иск е процесуално допустим, доколкото разпоредбата на чл. 74, ал. 5 КТ предвижда, че страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или отделни негови клаузи, докато недействителността не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Правният интерес на ищеца от воденето на иска произтича от невъзможността в противния случай да се позовава на нищожност на клаузата за времетраене на трудовия договор и да се счита същия за безсрочен.

По въпроса относно процесуалните средства, чрез които страните по трудовото правоотношение могат да сезират съда да се произнесе по недействителност на трудовия договор, се приема в съдебната практика, че недействителността може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение или обезщетение - така Решение № 117/11.04.2011 г. по гр.д.№ 525/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 581/10.12.2010 г. по гр.д. № 869/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на III-то гр. отд. на ВКС, Решение № 339/22.10.2013 г. по гр.д.№ 2713/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 218/05.07.2011 г. по гр.д.№ 775/2010 г. на ВКС, III г.о. Приема се, че страните по трудово правоотношение винаги имат правен интерес и е процесуално допустимо да предявят иск за недействителност на трудов договор, когато трудовото правоотношение между тях не е прекратено на някое от основанията по чл. 325-331 и 334 КТ (в тази връзка виж Решение № 319/05.11.2013 г. по гр.д. № 20/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 320/26.11.2014 г. по гр.д .№ 2420/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Определение № 1069 от 09.09.2014 г. по гр. д. № 2090/2014 г. на Върховен касационен съд).

Съдът е сезиран и с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде обявен процесният трудов договор за безсрочен поради недействителност на клаузата от договора, която урежда неговото времетраене.Ищецът трябва да докаже правен интерес за предявяване на иска, както и безсрочността на договора. Ответника следва да докаже възраженията си.

4

Съгласно разпределението на доказателствената тежест:

Процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване недействителността на клаузата относно времетраенето на трудовия договор на основание чл. 74, ал. 1 КТ или на друго претендирано от него правно основание, доколкото основанията за нищожност по ЗЗД намират субсидиарно приложение и по отношение на трудовите договори.

В тежест на ответника-работодател е при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да докаже, че клаузата на трудовия договор, определяща неговия срок, е действителна, както и да докаже наведените от него възражения.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1. Между страните съществува трудово правоотношение, което е възникнало на основание Трудов договор № 139 от 04.11.2020 г., като клаузите на същия са изменяни последователно с изброените в т. 1-11 от настоящия доклад допълнителни споразумения.

2. Времетраенето на процесния трудов договор е поставено в зависимост от прекратяването на друг договор, сключен между ответното дружество и Столична община.