Решение № 15040 от 27.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40799/2025
- Вид
- Решение № 15040
- Подписан
- 27.07.2026
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 127240 от 14.08.2025 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Определение № 33943 от 14.08.2025 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 139247 от 08.09.2025 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Определение № 8335 от 27.02.2026 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 15040 гр. София, 27.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110140799 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. С. М. срещу „Л.“ ООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ../08.10.2024 г. поради противоречието му със закона и иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 240 лева, като платена без правно основание по нищожен договор. Ищецът М.
С. М. твърди, че на 08.10.2024 г. сключил с ответното дружество „Л.“ ООД договор за потребителски кредит № ... По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 800 лв., която следвало да върне с 1 погасителна вноска. Сумата, която следвало да върне на ответното дружество била в размер на 1040 лв., като включвала главница, договорна лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.27 от договора. В договора бил уговорен ГПР в размер на 42,58 % и ГЛП в размер на 36,00 %.
Сочи, че съгласно чл. 17 от договора се е задължил в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1.
Поръчителство на трето физическо лице, което да отговаря на поставени условия и 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция. Излага още, че съгласно чл. 27 от договора, при неизпълнение на поетото задължение за 1 обезпечаване на заема, следвало да заплати неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Сочи, че е погасил изцяло всички дължими суми по процесния договор, в това число и начислената неустойка.
Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като клаузата за неустойка не била включена при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора. Счита, че поради недействителност на договора, заплатената на ответника сума в размер от 240 лева е недължимо платена, поради което претендира нейното връщане. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В подадения отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. Счита, че договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Излага съображения, че между страните са сключени общо 11 договора с включена клауза за неустойка като процесната, поради което потребителят многократно се е съгласявал със съдържанието й. Счита, че е налице индивидуално договаряне с ищеца относно процесната неустойка. Освен това ищецът е могъл в срок от 14 дни от сключването на договора да упражни правото си на отказ от същия. Сочи, че при сключване на договора за кредит ищецът не е представил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, като кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотеза на несъбираемост на вземането, калкулирайки ги в договорна неустойка, като е дал възможност на кредитополучателя в допълнителен срок да предостави обезпечение и съответно да не заплаща договорената неустойка. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора. Поради неоснователност на предявения установителен иск намира, че като такъв следва да бъде отхвърлен и предявеният осъдителен иск. Освен това, в 2 условията на евентуалност сочи, че осъдителният иск следва да бъде уважен до размера от 86,40лева, тъй като толкова била платената от ищеца сума над главницата. Поради тези и останалите подробно изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
С определение от 27.02.2026г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че помежду им бил сключен договор за потребителски кредит ../08.10.2024 г., по силата на който ищецът усвоил предоставената в заем сума от 800 лв., както и че уговорената в договора неустойка, в размер на 240 лв., не е била съобразена при формиране на ГПР по кредита, както и заплащането на сумата от 886,40 лева от страна на ищеца по договора. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателства – договор за паричен заем ../08.10.2024 г. и погасителен план към него. В чл.27, ал. 1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 17 в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице, отговарящо на редица изисквания или банкова гаранция, същият дължи неустойка в размер на 216 лева.
Установява се от представена справка от ответника за платени суми по процесния договор, че ищецът е заплатил сумата от 886,40 лева..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави 3 на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представения по делото договор за кредит по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е напр. Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно, по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда, без от страните да е наведен такъв довод.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,89%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
4
Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесната неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР, като същата е била изначално известна на кредитора. Видно е, че тази сума е била начислена още при сключване на договора и е включена в погасителните вноски. В посочения в договора за кредит ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва, което очевидно цели заобикаляне на императивните изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя относно реалните разходи по кредита. При добавяне на неустойката, която е в размер над 1/3 от главницата, размерът на ГПР би надхвърлил значително законоустановения максимум. При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да 5 може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. В задължителното Решение от Европейския съюз 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Разпечатката съдържа 24 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d7fba2e-f5dd-4f64-87d9-48a6c9086f04