Определение № 8335 от 27.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8335 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110140799 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. С. М. срещу ...., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ....... г. поради противоречието му със закона и иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 240 лева, като платена без правно основание по нищожен договор.

Ищецът М. С. М. твърди, че на 08.10.2024 г. сключил с ответното дружество .... договор за потребителски кредит № ...... По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 800 лв., която следвало да върне с 1 погасителна вноска. Сумата, която следвало да върне на ответното дружество била в размер на 1040 лв., като включвала главница, договорна лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.27 от договора. В договора бил уговорен ГПР в размер на 42,58 % и ГЛП в размер на 36,00 %. Сочи, че съгласно чл. 17 от договора се е задължил в 3дневен срок от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1.

Поръчителство на трето физическо лице, което да отговаря на поставени условия и 2.

Предоставяне на безусловна банкова гаранция. Излага още, че съгласно чл. 27 от договора, при неизпълнение на поетото задължение за обезпечаване на заема, следвало да заплати неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Сочи, че е погасил изцяло всички дължими суми по процесния договор, в това число и начислената неустойка. Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като клаузата за неустойка не била включена при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора.

Счита, че поради недействителност на договора, заплатената на ответника сума в размер от 240 лева е недължимо платена, поради което претендира нейното връщане.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В подадения отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявените искове.

Счита, че договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност.

Излага подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е 1 включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Излага съображения, че между страните са сключени общо 11 договора с включена клауза за неустойка като процесната, поради което потребителят многократно се е съгласявал със съдържанието й. Счита, че е налице индивидуално договаряне с ищеца относно процесната неустойка. Освен това ищецът е могъл в срок от 14 дни от сключването на договора да упражни правото си на отказ от същия. Сочи, че при сключване на договора за кредит ищецът не е представил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, като кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотеза на несъбираемост на вземането, калкулирайки ги в договорна неустойка, като е дал възможност на кредитополучателя в допълнителен срок да предостави обезпечение и съответно да не заплаща договорената неустойка. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора. Поради неоснователност на предявения установителен иск намира, че като такъв следва да бъде отхвърлен и предявеният осъдителен иск. Освен това, в условията на евентуалност сочи, че осъдителният иск следва да бъде уважен до размера от 86,40лева, тъй като толкова била платената от ищеца сума над главницата. Поради тези и останалите подробно изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесния договор за потребителски кредит.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже по делото пълно и главно, че е сключил с ответника договор за кредит ....... г., при посочените параметри в исковата молба, че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт като установи обстоятелствата, от които произтича, че сключеният с ответника договор за потребителски кредит № .......г., е нищожен на заявените правни основания.

При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да докаже валидно основание за получаване на процесното вземане.

Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че помежду им бил сключен договор за потребителски кредит ....... г., по силата на който ищецът усвоил предоставената в заем сума от 800 лв., както и че уговорената в договора неустойка, в размер на 240 лв., не е била съобразена при формиране на ГПР по кредита, както и заплащането на сумата от 886,40 лева от страна на ищеца по договора.

Съдът намира предявения иск за допустим, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се отхвърли, тъй като не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. С отговора на исковата молба 2 ответникът представя справка от счетоводните си книги за начина на разпределение на постъпилите плащания; с отговора на исковата молба не се оспорва факта, че неустойката не е включена в ГПР, като за изчисляване на ГПР с включена неустойка не са необходими специални знания. Следва да бъде оставено без уважение направеното искане по чл.190 ГПК, доколкото тези обстоятелства не са спорни между страните.

Искането на ответника да бъдат изискани и приложени към настоящото дело искови молби, респ. справки по образувани гр. дело № 40802/2025 г.; гр.д.

№40801/2025г.; гр.д. №40766/2025г. и гр. дело № 40778/2025 г. по описа на СРС за установяване, че се касае за дела между същите страни, но за различни договори за потребителски кредит, не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. Съдът извърши съдебна справка, от която се установи, че се касае за производства между едни и същи страни, но по възникнали различни правоотношения, като всички искови молби са подадени от ищеца чрез адв. Л. К. Б..

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 17.04.2026 г. от 10.00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за съединяване на дела по реда на чл. 213 ГПК.

УКАЗВА на ищеца М. С. М. чрез адв. Л. Б. – АК София, в седмодневен срок от съобщението и на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи банкова сметка или друг аналогичен начин за доброволно плащане на евентуално присъдени в негова полза суми.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация : Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с желанието и интересите на страните и с пониски разноски разрешаване на спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на сайта на центъра http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра , за контакт: Център за спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, ***, ет. 2, ст. 204. За връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. ***, ***; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:

3 [email protected] . На страните да се връчат заявления за започване на процедура по медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за допускане изготвянето на съдебно счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба въпроси, за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи цялата преписка по процесния договор за потребителски кредит.

УКАЗВА на страните, че на съдът е служебно известно, че между същите страни са образувани гр. дело № 40802/2025 г.; гр.д. №40801/2025г.; гр.д.

№40766/2025г. и гр. дело № 40778/2025 г. по описа на СРС.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4