Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18618 от 05.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42150/2025
Вид
Решение № 18618
Подписан
05.10.2026
Състав
ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18618 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА при участието на секретаря С. Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110142150 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „*********“ ЕАД срещу И. Л. И. и Й. Л. З. , с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по ч. гр.д. № 3917/25г. по описа на СРС, 69състав, както следва:

-С. П. И. , А. И. И. и А. И. И. / като наследници на И. Л. И. с ЕГН **********, починал след завеждане на исковата молба по делото/ - сумата от 245,50евро/480,16лева/ – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

************, аб. №***** , за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2025 г., до изплащане на вземането; сумата от 44,79 евро /87,60лв./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 20.01.2025 г.; сумата от 10,92евро/21,35лв./, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.12.2021 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2025 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 2,54евро/4,97 лв./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.02.2022 г. до 20.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 3917/2025 г. по описа на СРС, 69 състав;

1

- Й. Л. З. с ЕГН **********- сумата от 245,50евро/480,16лева/ – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, аб. №***** , за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2025 г., до изплащане на вземането; сумата от 44,79 евро /87,60лв./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 20.01.2025 г.; сумата от 10,92евро/21,35лв./, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.12.2021 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2025 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 2,54евро/4,97 лв./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.02.2022 г. до 20.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3917/2025 г. по описа на СРС, 69 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че в случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно - не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите общи условия потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Посочва, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на ЕС се извършва по системата за дялово разпределение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Й. З. чрез процесуалния си представител адв. В. от САК е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер в рамките на периода 01.05.21г. – 23.01.22г. , за който период счита, че вземанията на ищеца са погасени поради изтекла погасителна давност. По останалите предявени суми е налице признаване , т.е. вземанията се признават и не се оспорват за периода 23.01.22г.- 30.04.24г. Моли за частично отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131,ГПК ответниците С. И., А. И. и А. И. чрез процесуалния си представител адв. В. от САК са депозирали отговор, с който оспорват предявените искове по основание и размер в рамките на периода 01.05.21г. – 23.01.22г. , за който период считат, че вземанията на ищеца са погасени поради изтекла погасителна давност. По останалите предявени суми е налице признаване , т.е. вземанията се признават и не се оспорват за периода 23.01.22г.- 30.04.24г. Молят за частично отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

3

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Ответниците не оспорват и признават съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество за процесния период , както и доставката и цената на доставените услуги.

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение между „*********“ ЕАД и ответниците , възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в процесния период, като в отношенията между страните за исковия период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства същото е осъществявано от топлопреносното предприятие .

Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост 4 при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В случая ответниците не оспорват факта на доставяне от ищеца на топлинна енергия в топлоснабдения имот в твърдените количества и обем.

Същите не твърдят заплащане и не ангажират доказателства в този смисъл.

Следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена топлинна енергия, за което се дължи заплащане на цена, с оглед наведеното от ответниците с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.