Определение № 117 от 16.03.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 97/2026
- Вид
- Определение № 117
- Подписан
- 16.03.2026
- В сила
- 16.03.2026
- Състав
- Анета Николова Братанова, Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова
Други актове по делото
- Решение № 145 от 08.07.2026 · Анета Николова Братанова, Мария Кирилова Терзийска, Дарина Стоянова Маркова
- Разпореждане № 1021 от 19.08.2026 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 1150 от 16.09.2026 · Ванухи Бедрос Аракелян
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 94 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 23, ал. 3 · Закон за правната помощ
- чл. 37 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 117 гр. Варна, 16.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20263001000097 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба, конкретизирана с молба от 17.02.2026 година, от ищеца П. Д. С., представляван от назначения особен представител адвокат М. Г. срещу решение № 498/17.12.2025 година по търг. дело № 28/2025 година на ВОС. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявения от ищеца срещу „ПКП Строй“ ЕООД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 35790,43 евро (равностойността на 70 000 лева), представляваща вземане по запис на заповед от 02.04.2022 г. с падеж 02.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
Обжалваното решение се оспорва като незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Основните възражения на страната са свързани с приложението хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД по отношение процесния запис на заповед и неоснователното разглеждане на каузалното правоотношение обезпечено с издадения менителничен 1 ефект. Сочи се на първо място, че доколкото записът на заповед по правната си характеристика представлява едностранна сделка, разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД не следва да намери приложение.
Разпоредбата на чл. 44 ЗЗД не е относима към правилата за представителството. Отделно от това е визуализиран мотива, че забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД не намира приложение към органното представителство на дружество, в хипотеза на сключена търговска сделка от едно и също лице, в качеството на органен представител на две търговски дружества. На следващо място намира, че в негова тежест не е стояло задължението да доказва наличието на каузално правоотношение, понеже ответната страна не е въвела подобни възражения по ефекта. Позовава се на относима съдебна практика.
Твърди се във въззивната жалба, че поради абстрактният характер на менителничната сделка и валидността от външна страна на записа на заповед, претенцията му се явява основателна. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Оспорват се наведените от въззивника оплаквания. По аргумент от чл. 44 ЗЗД се посочва, че чл. 38, ал. 1 ЗЗД е приложим и при менителничните ефекти.
Доколкото процесният запис на заповед е издаден от ответното дружество, представлявано от управител – ищец в полза на същото физическо лице, в лично качество, се твърди наличие на хипотеза договаряне сам със себе си. Сочената от въззивника съдебна практика счита за неотносима към казуса. С оглед въведеното пред първоинстанционния съд от ответника възражение, твърди, че ищецът не е успял да проведе доказване на твърдяното от него каузално правоотношение, послужило за основание за издаване на записа на заповед. Искането пред настоящата инстанция е за пътвърждаване на обжалваното решение.
2
Съдът съобрази, че въззивника се представлява от адвокат М. Г.
(назначен с определение № 140/28.01.2026 година на ВОС), в качеството на особен представител, назначен от първата инстанция по реда на чл. 94 ГПК вр. чл. 23, ал. 3 ЗПП, поради което намира, че не следва да изисква от насрещната страна авансиране на депозита за възнаграждение, тъй като предоставената правна помощ подлежи на заплащане по реда на чл. 37 ЗПП от бюджета на НБПП.
Настоящият състав на въззивната инстанция, намира, че въззивната жалба е отправена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването. Предмет на обжалване е решението в неговата цялост. Производството е допустимо и като такова следва да ангажира настоящата въззивна инстнация с произнасяне по същество на повдигнатия спор.
Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията на първата инстанция, страните не се и позовават на такива по смисъла на ТР № 1/2013 година, на ОСГТК, на ВКС. Не са направени искания по събиране на доказателства пред настоящата инстанция. Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество.
За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК,
Воден от горното, съставът на ВАпС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба, конкретизирана с молба от 17.02.2026 година, от ищеца П. Д. С., представляван от 3 назначения адвокат М. Г. срещу решение № 498/17.12.2025 година по търг. дело № 28/2025 година на ВОС, с което е отхвърлен предявения от ищеца срещу „ПКП Строй“ ЕООД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 35790,43 евро (равностойността на 70 000 лева), представляваща вземане по запис на заповед от 02.04.2022 г. с падеж 02.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящото определение.
НАСРОЧВА производството в ОСЗ на 9.06. 2026 г. от 13.30 часа.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4