Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 157 от 14.10.2025, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 176/2025
Вид
Решение № 157
Подписан
14.10.2025
Състав
ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.48 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.48 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Разград, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело № 20253300100176 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.48 ал.1 във вр. с чл.45 ЗЗД Депозирана е искова молба от С. М. В., ЕГН **********, от гр. Разград, ул. „***, чрез адв.

Д. С. Д. срещу М. К. С. и А. С., двамата от гр.Разград, ул.***, в качеството им на родители и законни представители на малолетното дете А. А. С. с ЕГН **********за сумата от 32 758,60 лева обезщетение за вреди т непозволено увреждане, от които: 30 000 лева за причинени неимуществени вреди и 2 758,60 лева за причинени имуществени вреди.

Претендира и разноските по делото.

Твърди,че на 26.02.2024г. малолетният А. я блъснал с колелото си като й причинил фрактура на проксимален хумерус, фрактура на големия туберкулум. Костни крепитации, патологична подвижност, спонтанна и палпаторна болка в дясна раменна става, ограничени активни и пасивни движения в същата. Причина за това било безразсъдното поведение и неизправния велосипед на детето, за което отговорност носят неговите родители, тъй като не са упражнили необходимия надзор и не са положили достатъчно грижи за възпитанието му.

Ищцата твърди, че живее в блок ** на улица ***. На 26.02.2024 г. около 19:10 ч.а излязла да разходи кучето си. Срещу блока има детска площадка. Пресякла улицата и тръгнала по тротоара, който е в съседство с нея.Докато се разхождала с кучето чула свистене зад гърба си. Била с гръб към входа на площадката, когато усетила силен удар отзад, който я изхвърлил на улицата и на асфалта. Изпитала силна болка в дясното рамо и в десния крак. Когато се огледала видяла, че близо до нея на земята лежи едно колело, а до него дете, което в последствие разбрала, че се казва А. и е на 7 години. Друго дете казало „изчезвай“. Въпреки, че помолила да й помогнат, нито едно от двете деца не го сторило. А. й казвал „извинявам се, извинявам се“. След като се опомнила се изправила на крака и седнала на най-близката 1 пейка, която се намирала на детската площадка. Пак помолила децата за съдействие и тогава едно от тях й подало кученцето, след което те си тръгнали. След това на ищцата отново й прилошало, като една приятелка дошла да й помогне и да я заведе до болницата. При прегледа се установили горепосочените увреждания. След прегледа била изписана и се прибрала у дома. На следващия ден - 27.02.2024 г., посетила съдебен лекар в гр.Русе, който установил: „фрактура в горната част на дясната мишница /раменна кост/; охлузвания и кръвонасядания на двете длани; контузия и охлузвания на дясното коляно. Тези травматични увреждания се дължат в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики могат да имат компоненти от велосипед, елементи от терена и други предмети. Уврежданията могат да бъдат получени в резултат на блъскане от велосипед с последващо падане на терена и опит за опора върху горните крайници, по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения. Фрактурата на дясната раменна кост е причинила трайно затруднение на движенията на дясната ръка. Мекотъканните увреждания сами по себе си в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. “

След инцидента състоянието й не се подобрило. Наложило се да посещава лекар всеки месец, а понякога и по няколко пъти в месеца, за периода от м.02.2024 г. до м.07.2024 г. и след това отново през месец Февруари 2025 г., общо 13 пъти. Всички специалисти констатирали продължаваща болка в раменната става и движения, които са силно ограничени и болезнени, както и наличие на „клик“ при пасивни движения в дясното рамо.

При последния преглед - от 05.02.2025 г., лекарят ортопед констатирал наличие на сраснало в порочна позиция счупване на големия туберкул на хумеруса. За да й се постави безпротиворечива диагноза се наложило да се подложи на три рентгенографии в ДКЦ „Токуда“ към „Аджибадем Сити Клиник“, които установили: и двукомпартментна фрактура на хумеруса, ангажираща колум хирургикум и туберкулум майор. Третата установила и начално калосообразуване.

Уврежданията, които претърпяла, и последвалите ги усложнения я направили временно нетрудоспособна за периода от 27.02.2024г. до 09.07.2024г., за което й били издадени описаните в исковата молба болнични листове и протоколи от ЛКК. Непосредственият сблъсък с колелото й причинил остра, рязка и силна болка в областта на дясното рамо. По време на цялото лечение, а и сега още усещала болка в рамото. Не може свободно да движа ръката си, нито да я ползва пълноценно. Може да вдига дребни и много леки вещи. Заради кривото зА.тване на костите в рамото е възможно болките никога да не отшумят.

Разходите й за диагностика и лечение, възлизат на 2758,60лева., както следва: 60 лева платени за преглед при съдебен лекар в гр. Русе, за което има издадена квитанция № 68 от 27.02.2024 г.; 87,60 лева платени за лекарства, за което има издадена Фактура № 5000003182 от дата 27.02.2024 г., ведно с фискален бон към нея;95 лева платени за ортеза за обездвижване на рамо, за което има издадена Фактура № 4000007633 от дата 27.02.2024 г., ведно с фискален бон към нея;145 лева платени за първичен преглед при лекар, за което има издадена Фактура № 0180000041 от дата 27.02.2024 г., ведно с фискален бон към нея;75 лева 2 платени за вторичен преглед при лекар, за което има издадена Фактура № 0180000058 от дата 05.03.2024 г., ведно с фискален бон към нея;150 лева платени за лекарства, за което има издадена Фактура **00007044 от дата 07.03.2024 г., ведно с фискален бон към нея;84 лева платени за медицинска експертиза на работоспособността, за което има издадена Фактура № 0180000078 от дата 13.03.2024 г. ведно с фискален бон към нея;25 лева платени за допълнителни услуги във връзка с извършено изследване, за което има издадена Фактура № 0190015522 от дата 09.04.2024 г., ведно с фискален бон към нея;84 лева платени за медицинска експертиза на работоспособността, за което има издадена Фактура № 0130014574 от дата 17.04.2024 г., ведно с фискален бон към нея; 25 лева платени за допълнителни услуги във връзка с извършено изследване, за което има издадена Фактура № 0140016895 от дата 14.05.2024 г., ведно с фискален бон към нея; 84 лева платени за медицинска експертиза на работоспособността, за което има издадена Фактура № 0130014618 от дата 15.05.2024 г., ведно с фискален бон към нея; 84 лева платени за медицинска експертиза на работоспособността, за което има издадена Фактура № 0130014693 от дата 12.06.2024 г., ведно с фискален бон към нея; 700 лева платени за нощувки и балнеолечение и рехабилитация, за което има издадена фактура №

0000000457 от дата 23.07.2024 г., ведно с фискален бон към нея; 180 лева платени за балнеолечение и рехабилитация, за което има издадено авизо от банка „ОББ“ с референция FT24142873183919 от дата 21.05.2024 г.; 180 лева платени за балнеолечение и рехабилитация, за което има издадена Фактура № 6000168125 от дата 26.08.2024 г., ведно с фискален бон към нея.

За инцидента било образувано ДП №2 1873ЗМ - 110/2024 г. по описа на РУ - Разград. В хода на разследването било снето сведение от детето А., в присъствието на майка му, разпитани свидетели , назначени експертизи /СМЕ и СТЕ на камерите за наблюдение/.

Родителите са позволили детето им да управлява велосипед без изправни спирачки. По този начин се е създала реална опасност както за него самия, така и за останалите участници в движението по пътищата. Неговите родители са били длъжни да проверят изправността на велосипеда и едва тогава да го дадат на своя син. Същото е било оставено без надзор и грижа. Освен липсата на адекватен надзор, родителите не са положили необходимите усилия да възпитат добре детето си, да му обяснят,че на територията на детска площадка не следва да се карат велосипеди; да се преминава с несъобразена скорост и с неизправни спирачки през детски площадки и тротоари, по които се движат хора.

Ответниците М. К. С. и А. Н. С. са отговорили в срок. Считат исковете за процесуално допустими, но неоснователни. Не са налице елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което поведението на детето А. не е съставомерно по посочения текст от закона.

Не е налице неправомерно поведение на детето, което да се намира в пряка причинноследствена връзка е настъпилите увреждания за ищцата, поради което и ние като негови родители не следва да отговаряме при условията на чл.48 от ЗЗД. Детската площадка е една от най- големите на територията на гр.Разград, оградена е от всички страни и има поставени големи указателни табели от всички. Площадката е осветена и на нейна територия има 3 поставени видеокамери за наблюдение.

Телесните увреждания и търпените в резултат от тях болки и страдания от ищцата се дължат на нейно противоправно и виновно поведение, което изключва отговорността на родителите на малолетното дете. Същата е пълнолетно лице /на 61 години/, което има богат житейски опит. Ищцата живее на около 50м. от оградата на детската площадка, поради което има ежедневни наблюдения и впечатления от обстановката в района на детската площадка.

Добре следва да е запозната е наличието на оградена и обозначена детска площадка, наличните указателни табели от четирите страни на детската площадка, съдържащи указания, че площадката е предназначена за игра на деца от 3 до 12 години, както и, че е забранена разходка на домашни любимци на територията на площадката, с изключение на кучета-водачи на хора с увреждания. По делото няма никакви данни ищцата да има увреждания и в деня на инцидента тя да е била с куче-водач на територията на детската площадка.

Твърденията на ищцата ги оставят с впечатление, че обичайно ищцата е разхождала кучето си на територията на посочената детска площадка. Оспорват твърденията на ищцата, че била на входа на детската площадка, когато се случил инцидента с нея. Видно от представените от самата ищца доказателства по делото, включително и Протокол №058/26.04.2024г. за видео техническа експертиза изготвен от С.Й. С., се установява, че инцидента с ищцата е настъпил на територията на детската площадка, а не извън нея, като се установява, че вина за инцидента има ищцата, тъй като същата е пуснала на земята куче от неустановена порода, с отпуснат повод, без възможност за контрол от нейна страна при възникване на извънредна ситуация и не на последно място инцидента е възникнал в резултат не от поведението на детето, а от поведението на ищцата и от поведението на воденото от нея куче, което се е дръпнало рязко, издърпало е ищцата, която загубила равновесие, направила рязко движение встрани и по този начин се е стигнало до съприкосновение между управлявания от детето велосипед и нея. Не неизправни спирачки на велосипеда, а неправомерно поведение на ищцата е довело до настъпване на инцидента, при който тя е получила травматични увреждания.

В разрез с твърденията й за лошо възпитание на А., именно той е взел от земята кучето и го е подал на пострадалата, като след инцидента всеки от участниците в него и свидетелитеочевидци са престояли на мястото му не повече от 1 минута, след което всеки е напуснал мястото на инцидента-района на детската площадка, видно от видеозаписа от същата дата.

Необосновани са твърденията на ищцата, че и било прилошало и останала на място на инцидента неизвестен период от време, след което дошла нейна приятелка, която я завела до болницата.

Описаните факти от ищцата противоречат на установени по ДП факти относно механизма на инцидента. Ищцата е предприела действия по сезиране на Прокуратурата на Република България с ясното съзнание, че отсъства състав на престъпление поради очевидната липса на възможност за реализиране на наказателна отговорност спрямо малолетни лица по действащото наказателно законодателство на Република България, но въпреки това и с цел 4

„улесняване на доказването” в бъдещия граждански процес ползва услугите на странно услужливата в случая Прокуратура на Република България. Поведението на ищцата не е съобразено с възрастта на детето А. и с трайните психически последици, които ще има воденото досъдебно производство спрямо него.