Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11939 от 07.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2613/2023
Вид
Решение № 11939
Подписан
07.07.2023
Състав
ИВЕЛИНА СТОЯНОВА КОЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 2 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 2 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 296, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 11939 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110102613 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от С. П. У., ЕГН ********** – лично и като баща и законен представител на малолетното дете Ц. С. У., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие в тяхна полза срещу М. Т.

Ц., ЕГН **********. В молбата се сочи, че молителите – баща и дъщеря, вече нямат никакъв контакт в продължение на 686 дни. От 04.03.2021г. двамата молители са с напълно прекъснат контакт. Твърди се, че причината за този прекъснат контакт е родителско отчуждение, причинено от майката на детето.

Конкретният твърдян акт на домашно насилие се изразява в поредица от действия и бездействия на майката, които продължават да бъдат извършвани след образуването на гр.д. 1119/2022г., 117 състав на СРС на 12.01.2022г. и биват извършвани и към момента без прекъсване. За наличието на родителско отчуждение по настоящото дело молителят съди по това, че детето отхвърля без видима причина баща си, а това водило до много дългосрочни негативни последици за детето. Депресията, тревожността, лошото самочувствие, липсата на доверие в отношенията и самоунищожителното поведение са само някои от вредните последици за детето, които били доказателство за наличието на на пряка и непосредствена опасност за здравето и живота и 1 детето. Посочени са отчуждителни стратегии на д-р Ейми Бейкър, които молителят откривал в изявления на детето в двете му изслушвания пред съд.

Бащата не е бил свидетел на проявленията, водещи до родителско отчуждение, защото виждал резултатът, изразен в пълно отхвърляне от детето на баща му без каквато и да е легитимна причина. В молбата е цитирано изслушването на детето на 11.04.2022г. и 12.10.2022г. пред 117 състав и 80 състав на СРС. Описани са обстоятелства, заявени от майката в искова молба и отговор на искова молба по заведено от нея дело, от които се виждало, че пълното отчуждение на детето от баща му е желано от майката и тя правела всичко възможно да го продължи с безкрайни протакания. Мястото на извършване на твърдвяния акт на насилие е гр. София, ул. „Е. Поатие“ 6, вх.

Б, ет. 10, както и всяко друго, неустановено от бащата място, където майката прилагала отуждителните си стратегии над детето. Начина на извършване на насилието: чрез пряка и непряка манипулация, както и редица отчуждителни стратегии, които имали за последица родителско отчуждение у детето към бащата, което причининявало и на двамата молители физически, психически и емоционални болки и страдания, както и водило до ограничаването на личната им свобода и личните им права и най – вече правото им на семеен живот и лична връзка между баща и дъщеря.

Молителите чрез процесуалния си представител молят да бъде постановено решение, с което да бъде уважена предявената молба.

Претендират разноски.

В съдебно заседание ответницата чрез процесуалния си представител моли молбата да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Молителят С. П. У. и ответницата М. Т. Ц. са родители на общото им дете – Ц. С. У., родена на 15.06.2009г.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът не кредитира като годно доказателство в частта й, в която се декларират обстоятелства от името на малолетното дете.

Видно от заключението на изготвения Доклад за извършена социална услуга по ЗСУ от фондация „Психологическа подкрепа“, лицензиран доставчик от АКСУ, от 21.02.2022г., в момента съшествува родителско 2 отчуждение при Цвети. То има формата на тотално противопоставяне на бащата и отказ да го вижда. Но то няма формата на СРО, където да се търси вина на отглеждащия родител – отчуждител. Противопоставянето не възниква от само себе си. То по дефиниция се развива в отговор на нещо. Не става въпрос за изолирано качество на хатрактера, а за аспект на отношенията между детето, от една страна, и възрастния и света – от друга. Възрастните могат да променят тези отношения, като променят собствената си роля в тях.

Бащата на Цвети трябва да се отнесе с доза критичност към стила на общуване и възпитание, който е имал с Цвети преди разрива с нея и да разбере чувствата й. Да отчете настъпилите промени у нея поради пубертета – желанието й за автономия, за зачитане на собственото й Аз, за ново усещане на тялото й, което тя има и да не пренася върху нея своите амбиции за спортни постижения. Препоръчително е да ползва социална услуга „Консултиране и информиране“, определена от съответния ОЗД по местоживеене. За майката на Цвети в момента е стартирана социална услуга „Първична оценка на потребностите“ от ОЗД Слатина, която предполага анализиране и коригиране на чувствата й по отношение на разрива на детето с бащата, както и на нейните собствени отношения с него. По принцип в такава ситуация на родителско отчуждение възстановяването на отношенията баща – дъщеря може да започне в Контактен център, определен от съда.

С постановление на СРП от 08.04.2022г. е постановен отказ от образуване на досъдебно производство поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер. Преписката е била образувана по повод подадено заявление от С. П. У. до Началника на 01 РУ – СДВР с твърдения за осъществено престъпление по чл. 296, ал. 1 НК от М. Т. Ц..

Видно от доклад, изготвен от Д.В – психолог в „Център за превенция на правонарушенията“ на 03.05.2022г., М. Т. е присъствала и участвала в програмата. Според заключението на посочения доклад, М. Т. проявява заинтерсованост към предоставената информация и обсъжданите теми.

Винаги идва на време. Коректна и точна при спазване на регламентираните посещения за групова психотерапия. Отговорно участва в програмата.

Включва се с желание в интерактивните задачи. Споделя мнението си спокойно, добре е приета в групата и има специфично чувство за хумор.

Демонстрира висок интелект и житейски познания. Подпомага и насърчава участието и на останалите в груповия терапевтичен процес. Отчита помощта 3 на програмата в придобития опит от различните гледни точки и споделените житейски истории. Изразява оптимистична нагласа за бъдещето.

Вероятността за проява на вербална агресия се провокира в ситуации с насъбран стрес и напрежение, които отключват интензивни емоционални преживявания.

Изготвен е социален доклад от ДСП – Слатина. Видно от проведеното социално проучване, в продължение на осем години родителите отглеждат споделено детето Ц., като един/два дни е при майката, а следващият ден при бащата. По данни на майката, от началото на март 2021г. дъщеря й отказва категорично да говори с баща си и да го вижда. По думи на майката, всичко се породило, след като Цвети се е прибрала от почивка с баща си. При проведен разговор с детето то споделя нежеланието си да се вижда с баща си, че след една почивка през месец март 2021г. била обидена и унизена от него и затова не иска да има контакти с него. По думи на детето, по времето, когато тя е била с баща си, той винаги й говорел за храненето, за килограмите, за тренировките и за спорта. Детето споделя, че бащата „не се е интересувал тя какво иска и чувства и се налагало винаги да прави, каквото той е искал“. Ц. разказва, че на 13.02.2023г. била в двора на училището с нейна приятелка и решила по собствена инициатива да се обади на баща си. Ц. съобщава, че разговора с баща й е бил основно свързан с нежеланието й да се вижда с него.

По данни на детето, майка й не упражнява насилие над нея, насилие упражнява баща й с това, което прави, като завежда дела и т.н. Детето съобщава, че от началото на 2021г. провежда регулярни срещи с психолог Галина Кубратова, като споделя, че са изградили добра връзка помежду си.

Към момента основни грижи за детето полага майката. В жилището на майката има обособена детска стая, в която има всичко необходимо за нормалното развитие на детето. В жилището се наблюдават отлични хигиенно – битови условия. М. Ц. е трудово ангажирана като „адвокат – медиатор“ на свободна практика. Детето общува с близки и роднини само по майчина линия. Детето е ученичка в 7 клас при Национален учебен процес по културата „Италианци лицей“. От учебното заведение съобщават, че майката е ангажирана с детето и полага необходимите усилия за качествено обучение на детето. Ц. е общително момиче, което контактува с останалите деца в класа. Държи се възпитано и няма проблеми с дисциплината.Детето има изградена емоционална връзка със своята майка.

4

В хода на съдебното производство е изготвена съдебнопсихологична експертиза. Видно от заключението на експертното изследване, налице е изградена емоционална връзка между бащата и детето от минал период, като от страна на бащата връзката е запазена и непроменена. При детето емоционалната връзка към бащата е налична, но е засегната поради ескалирали феномени, характерни за възрастта, на която е: опозиционно поведение, егоистични нагласи и мотиви, колебания в емоционалните регулации, незрели съждения, преувеличения с цел привличане на вниманието, желание за утвърждаване на личния авторитет пред бащата. И бащата, и детето страдат емоционално и психически от прекъснатите срещи между тях. Детето е фрустрирано, страда в психоемоционален план от липсата на бащата в живота й. Това, че Ц. на рационално ниво отрича и отхвърля бащината фигура и търси различни негативи относно същата, не означава, че не страда на интрапсихично ниво именно по същите причини.

Няма данни за манипулиране на спомени при детето и преценките му във връзка с възпроизвеждане на събития. Понастоящем Ц. пречупва много от събития и спомени през характерна за възрастта й призма, като се стреми и значимите в живота й хора да имат характерните за нея виждания и възприятия. От излседването не се установяват данни, че майката провежда кампания с цел омаловажаване на бащината фигура и отбъскването му от живота на детето. Майката е объркана и обезпокоена от отношенията между бащата и детето, като дава превес на загрижеността към оцеляването на детската психика от породилия се конфликт между тях, като същевременно това се отразява не щадящо и фрустриращо за психиката и преживяванията на бащата. Цялото поведение на детето е амбивалентно. Детето споменава за много положителни качества у бащата, като същите към момента ги интерпретира с амбивалентни тенденции. Тъй като по време на изследването Ц. сменяла настроения на приповдигнатост, на умора, на спокойствие и на фрустрация, на плач и усмивки, не било уместно да се търсят негативи у родителите й. Естеството на изследването било мъчително и продължително за детето и търсенето на лоши качества у родителите й щяло да допринесе за още по – големи емоционални колебания и напрежения. Детето взема страна с този от родителите, който по – малко се противопоставя на нейните разбирания и решения – в случая майката. Няма данни за конкретни спомени и събития, които да са повлияли дезадаптивно на емоционалния статус и на 5 личността на детето. Събитията при бащата са нормални за ежедневието, за взаимоотношенията между дете и родител. В описаните данни, които Ц. дава от интеракцията между нея и майката, детето само описва как минава един ден при бащата и един ден при майката, от които не се открива нищо патологично в интеракциите между детето и бащата. Наблюдава се за момента отхвърляне на фигурите на бабата и дядото по бащина линия, като протестното поведение е и към тях. Наблюдава се у детето феноменът „лично мнение“, като този феномен е много характерен за тийнейджърската възраст.

От изключителна важност за представителите й е да бъдат „разбрани“, да се зачита „личното им мнение“, да бъдат зачитани като големи и самостоятелно решаващи личности. Именно това се случва и при Ц.. Чувствата за автономност и за собствена правота, за право на лична свобода и на лично мнение провокират чувството за безпогрешност и за невиновност, както и за вината за по – изискващия и по – неотстъпчивия родител. Детето не може да обясни повече от това, което е дало в данните от интервюто. Твърденията по повод бащата са пречупени през начина на виждания, на емоционалността, на незрелите за възрастта разбирания и нагласи, характерни за особеностите на възрастта, на която е Ц.. При Ц. има данни за отчужденост от бащата, като тези данни са резултат от промените в израстването при нея, от това, че в необходимите грижи, които са полагани за нея, тя не е разбрана достатъчно от родителите, като всеки един от двамата интрерпретира нейните преживявания по достъпен за собствената си личност начин. Майката се страхува преживяванията на детето да не засегнат нейните психика и емоции и в стремежа си да й помогне влошава още повече взаимоотношенията с бащата.