Решение № 661 от 09.06.2020, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 3063/2019
- Вид
- Решение № 661
- Подписан
- 09.06.2020
- В сила
- 10.02.2021
- Състав
- РОМЕО САВЧЕВ СИМЕОНОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 15000 от 12.11.2019 · РОМЕО САВЧЕВ СИМЕОНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.117-120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117-120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117-120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117-120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.152 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.177 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.177 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.177 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- Чл. 177 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.177, ал.3, т.2, пр.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
Р Е Ш Е Н И Е
№ _________ гр.
Варна _____________2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, VІІ-ми състав, в публичното заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Ромео Симеонов при секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
Симеонов адм. дело № 3063 на Административен съд –
Варна по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Г.з.-2011“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна бул. „***представлявано от управителя Р.Д.И. чрез адв. Г. А. срещу
РА №Р-03000317008596-091-001/29.07.2019г. , потвърден от директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП - София с решение №234/15.10.2019 г. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради противоречие с материалните разпоредби.
Претендират се разноски.
Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени в отговор и писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Варненският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването на оспорения акт е започнало със ЗВР №Р-0300031700596-020-001/08.12.2017г., спирана със заповеди №Р-03000317008596-020-001/08.12.2017г., №Р-03000317008596-023-001/22.01.2018 г. възобновена със заповед № Р-03000317008596-143-001/21.06.2019г. всички на началник сектор в ТД на НАП Варна, упълномощен съгласно заповед №Д-1249/30.06.2017г. на директора на ТД на НАП Варна. Определен е обхват на ревизията – установяване отговорност на „Г.з.-2011“ ЕООД - по чл.177 от ЗДДС за задължения на „Д.И.“ ЕООД с ЕИК **за ДДС по доставки, извършени от последното дружество за периода 01.10.2016г.
– 31.10.2015г. Срок на ревизията 15.08.2019г.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е изготвен РД №Р-03000317008596-092-001/03.07.2019г. Ревизията завършва с оспорения РА, издаден от Началник сектор в дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП Варна – орган, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна – ръководител на ревизията, поправен с РА №П-03000319137682-003-001/28.08.2019 г. С него е ангажирана солидарна отговорност на жалбоподателя по чл.177 от ЗДДС като получател по облагаема доставка /извършена от „Д.и.“ ЕООД с ЕИК **/, отговарящ за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия невнесен данък за данъчен период 01.10.2016 г.-31.10.2016 г., документирани с ф-ра №**********/15.10.2016 г. с предмет на доставка „зърносушилня ремарке-цистерна“ издадена от „Р.е.д.“ ЕООД. Дължимият и невнесен ДДС е в размер на 82000 лв. и лихви за периода до датата на издаване на РА 29.07.2019 г. в размер на 22483,47 лв. от „Г.з.-2011“ ЕООД – Варна. С РА за поправка на РА процесният РА е коригиран, като е поправено :
-на стр. 4 ред 21, текста „Потвърждаваме начислената в РД лихва и на основание чл.
1 от ЦЛДТДПДВ във вр. с чл.177 от“, както следва „Отменяме начислената в РД лихва и на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във връзка с чл.177 от“ -на страница 4, ред 23, текста „За периода 04.07-29.07.2019 г. в размер на 592,27 лв. ,съгласно лихвен лист приложен към РА“, както следва „периода 15.11.2016 г.-23.11.2017 г. в размер на 8519,57лв. ,съгласно приложен лихвен лист.“ След извършените корекции с РА за поправка № П-03000319137682-003-001/28.08.2019г.
/л.81-84/ са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.10-2016 г. в размер на 82000.00лв. главница и 8519,57 лв. лихви. Така определените задължения очертават предмета на предмет на спора по настоящото производство.
Мотивите се изразяват в следното:
Съгласно разпоредбата на чл.177 ал.1 от ЗДДС регистриранато лице-получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. По силата на ал.2 от същия член, отговорността се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117-120 от ДОПК/т.е. в РД и/или в РА/.Чл. 177 ал.3 от ЗДДС указва кога едно лице е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, а именно-когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и
2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
РА е обжалван в цялост по административен ред по чл.152 и сл. от ДОПК, като директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП - София се е произнесъл с решение №1558/10.10.2018г., с което е потвърдил изцяло акта.
В хода на ревизията е установено, че:
„Г.з.-2011“
ЕООД е получило облагаема доставка от доставчик „Р.е.д.“ ЕООД с ЕИК ***. Чрез включването си в дневника за покупки и справка-декларация по ДДС за месец 10.2016 г., получателят по доставката „Г.з.-2011“ ЕООД е упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит по ф-ра №*********/15.20.2016 г. с ДО 420000.00лв. и начислен ДДС 84000,00лв. на доставка „зърносушилня ремарке-цистерна“, издадена от „Р.е.д. “ ЕООД.
От своя страна „Р.е.д.“ ЕООД е придобил в същия данъчен период месец 10.2016 г. процесната земеделска техника/предмет на доставката по посочената фактура/ от доставчик „Д.и.“ ЕООД с ЕИК **по издадена фактура №**********/11.10.2016 г. с ДО 410000.00 лв. и ДДС , по която дружеството „Р.е.д.“ е упражнило правото на пълен данъчен кредит в месец 10.2016 г. На „Р.е.д.“ ЕООД е извършена ревизия, приключила с РА №Р-222210180002809091-001/21.09.2018 г., в хода на която са изискани всички относими документи по доставката, получена от „Д.и.“ ЕООД с ЕИК **и съответно последващата доставка/продажба/ със същия предмет и през същия период от „Р.е.д.
“ на „Г.з.-2011“ ЕООД. Документи от „Р.е.д.“ ЕООД в хода на ревизията не са представени. При извършена /по време на ревизията/ проверка насрещна проверка на „Д.и.“ ЕООСД също не са представени документи.Документи и обаснения не са представени и при извършена насрещна проверка на последния получател на земеделската техника „настоящият жалбоподател „Г.з.-2011“ ЕООД.
В хода на ревизионното производство на „Р.е.д. “ ЕООД е извършен анализ на доставчика „Д.и.“ ЕООД с ЕИК **и е проследен процеса по придобиване и последващи действия /продажба/ на процесната селскостопанска техника, предмет на изследваната доставка и съответно начисления и ползван данъчен кредит.
Ревизиращият орган е установил, че „Д.и.“ ЕООД е подал нулеви СД по ДДС от месец 01.2015 г. и само през м. 10.2016 г. е декларирал една доставка-тази на процесната земеделска техника по издадената фактура № 0-48/11.10.2016 г. /ДО 410000,00лв. и ДДС 82000,00лв./ с получател „Р.е.д.“ ЕООД с ЕИК ***. За данъчен период м.10.2016 г. „Д.и.“ ЕООД подава СД с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 82000,00лв., който не е внесен и към датата на издаване на РА и представлява задължение по РА №22221018000280-091-001/21.09.2018 г. на осн. чл.177 от ЗДДС за данъчен период м. 10.2016 г. След данъчен период м.10.2016 г. дружеството не е подавало СД. Дерегистрирано е по ДДС считано от 07.04.2017 г. с Акт за дерегистрация, връчен му по реда на чл.32 от ДОПК.
Предвид информацията от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна офис Добрич, че не е налице обективна възможност за събиране на задължението на основния длъжник „Д.и.“ ЕООД, данъчните органи са счели за необходимо, че следва да се ангажира солидарна отговорност по чл.177 ал.1 и ал.2 от ЗДДС на „Р.е.д.“ ЕООД, като на последното дружество е установена отговорност за невнесените задължение по ЗДДС на „Д.и.“ ЕООД в размер на 82000,00лв. за данъчен период 01.10.2016 г. След приключването на действията на публичен изпълнител и неуспешното събиране на вземанията, считано от 20.06.2019 г., дългът на „Р.е.д.“ ЕООД е категоризиран като несъбираем.
С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по чл.160, ал.2 от ДОПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:
РА и решението, с което е потвърден, са издадени от компетентни органи с оглед представените заповеди и доказателства за подписване чрез електронен подпис, в сроковете по закон, мотивирани са и са постановени при спазване на административнопроцесуалните правила по ДОПК.
Страните не спорят по фактите, а и от писмените доказателствени средства се установява, че дружеството-жалбоподател е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по ф-ра №**********/15.10.2016 г. с доставчик „Р.е.д.“ ЕООД , свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък от доставчика.
С тези аргументи е прието, че „Г.з.-2011“ ЕООД носи солидарна отговорност с „Р.е.д. “ ЕООД относно задълженията ме за неплатения ДДС, доколкото е ползвало данъчен кредит по доставката, данъкът за която е начислен за пръв пат от „Д.и.“ в издадената от него фактура.
Спорът е правен и се свежда до наличието на предпоставките за прилагане на чл.177, ал.1 във вр.с ал.3, т.2, пр.1 от ЗДДС. Правната норма е специална спрямо общите разпоредби на ЗДДС, установяващи задължение на доставчика за заплащане на ДДС.
Предмет на регламентация е солидарната отговорност на получателя по доставката за дължимия данък, при наличие на изчерпателно изброени условия. Фактическият състав включва следните елементи - неизпълнение от доставчика на задължението да внесе начисления данък и упражнено право на приспадане на данъчен кредит от получателя и субективен елемент - знание или задължение за знание у получателя за това, че данъкът няма да бъде внесен. Разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДДС урежда хипотезата, при която задължението за знание се презюмира ,ако дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случая се твърди привидност на доставките.
За да е налице презюмираният факт - получателят е да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен, в тежест на органа по приходите е доказването на предпоставките за приложение на презумпцията. Анализът на събрания доказателствен материал по делото обосновава извода на съда за недоказаност на предпоставката по чл.177, ал.3, т.2, пр.1 от ЗДДС - облагаемите доставки по ф-ра №**********/15.10.2016г. да са привидни. Фактите приети от данъчните органи и отнасящи се до това, че лицето, на което се ангажира отговорността е знаело, че данъкът по доставките няма да бъде внесен не могат да ангажира доказана свързаност между доставчика и получателя. Направеното тълкуване на фактите от органа по приходите не почива на установената фактическа обстановка и не обосновава извод за знание у дружеството-жалбоподател по см. на чл.177, ал.3, т.2, пр.1 от ЗДДС. В Решение по жалба срещу Ревизионен акт №234815.10.2019 г.стр.11 /абзац втори/ е посочено, че връзките между изброените лица и дружества не отговарят на дефиницията за „свързани лица“ по см. на пар.1 т.3 от ДР на ДОПК вр. пар. 1 т.34 от ЗДДС.
Съгл. чл.177 ал.3 от ЗДДС знанието на задълженото лице се презумира, когато са изпълнени едновременно следните условия:
-дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и
- облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
Разпечатката съдържа 44 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b640886-0a71-49e6-a361-8517809df9bd