Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1455 от 14.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3949/2022
Вид
Решение № 1455
Подписан
14.03.2024
В сила
28.04.2025
Състав
Станимира Иванова, ПЕТЯ ОЛЕГОВА ПОПОВА, Райна Мартинова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Й. В. Петрова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100503949 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20223331 от 16.12.2021 г., по гр.д. № 34977/2020 г. по описа на СРС, 25-ти състав, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от С. Ш. срещи Д. М. за признаване на установено, че С. Ш. е собственик на 67 кв.м., които представляват реална част от урегулиран поземлен имот № V -24, кадастрален идентификатор ***, със съседи по акт за собственост улица УПИ № V-24 /пети за имот двадесет и четвърти/, с кадастрален идентификатор №*** , със съседи по акт за собственост : улица, УПИ VI-26, УПИ XXIII- 25, УПИ XXIV-23, УПИ IV-22 и съседи по кадастрална скица: имоти с кад. ид. номера № ***, № ***, №

***, № ***, №***, № ***, която реална част представлява част от имот с кадастрален идентификатор №*** - негова южна граница, но в кадастралната карта е отбелязана като част от имот с кад. ид. №***.

С Решението районният съд е разпределил отговорността за разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по иска С.

Ш. чрез процесуален представител. Твърди се, че районният съд не е установил правилно фактическата обстановка, като е не е отчел, че имотът на въззивника е наследствен. Същият е индивидуализиран с граници по стария кадастрален план от 1956 г. и е с площ 1073 кв.м..

Поддържа, че оградата между двата имота е законно построена през 1955 г. от Т. Ш. – баща на въззивника, която ограда съществува и към настоящия момент. Обосновава наличие на съвпадение към 1956 г. между реалните и кадастралните граници между имота на въззивника и съседния от юг XXIII-25, като поддържа, че впоследствие с различните регулации площа на имота е променяна, но не и реално съществуващата граница. Твърди, че съгласно регулационния план от 1986 г., приет със Заповед № РД-50-09-357 от 17.06.1986 г. е предвидено, част от имот УПИ XXIII-362 да се придаде към долния (съседен от южната 1 страна) имот УПИ XXIII-25, в която част за придаване са включени процесните 67 кв.м., но регулационният план не е приложен. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за необоснованост на атакувания съдебен акт, като посочва, че част от събраните по делото доказателства са останали игнорирани и неправилно анализирани от решаващия съд, в резултат на което същият е достигнал до грешни фактически и правни изводи. Твърди се, че районнният съд не е обсъдил възраженията относно неприлагане на регулационните планове от 1962 г. и 1986 г.. Оспорват придобиването на процесните 67 кв.м. от ответника по давност, като се поддържа, че ответникът няма годно правно основание за собственост на процесната реална част. Въззивникът излага доводи за неправилно приложение на материалния закон. Отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба Г. М. и Е.

М. – наследници по закон на ответника Д. М.. Оспорват доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, като излага подробни съображения за правилност на атакувания съдебен акт.. Поддържат, че районният съд е обсъдил подробно всички относими към предмета на доказване факти и обстоятелства с оглед правната квалификация на иска – чл.

54, ал. 2 ЗКИР. Поддържа, че представените по делото и посочени във въззивната жалба документи не съставляват годен документ за собственост, легитимиращ въззивника като собственик на спорната реална част от 67 кв м.. Оспорва доводите изложени във въззивната жалба касателно съществуването и липсата на изменения на оградата, разделяща имотите на страните по делото. Поддържа се, че кадастралната карта има само декларативно действие и от нея не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Излагат се доводи, че и двата регулационни плана от 1961 г. и 1986 г. са одобрени при действието на ЗТСУ /отм./ и имат непосредствено отчуждително действие. Посочва, че установените права на въззивника са за имот с площ 930 кв. м. и категорично не се установявало собственост на въззивника върху имот с пл. № 362 по стар кадастрален план от 1956 г. , според който площта му да е била 1073 кв.м.. Твърди, че по сега действащия регулационен план на с. Бистрица, одобрен 1986 г., имотът на въззивника е с площ 931 кв.м., а по действащата кадастрална карта от 2011 г. имотът е с площ 934 кв.м, като и по двата плана южната граница на имота на въззивника съвпадала изцяло. Оспорва доводите на въззивника за приложимост на пар. 6 и пар. 8 от ЗУТ. Поддържа се, че въззивникът не е доказал годен титул за собственост на процесните 67 кв.м., за разлика от въззиваемите. Оспорва доводите на въззивника за неправилно приложение на материалния закон, като поддържа, че исковата молба въззивникът е претендирал собственост върху спорната реална част на основание изтекла в негова полза придобивна давност, поради което недопустимо било позоваването едва с въззивната жалба за приложимост на пар. 8, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, както и недопустимо би било съдът служебно да разглежда посочената хипотеза. Отправя искане за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на решението на районния съд.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Софийски районен съд е сезиран с искова молба от от С. Т. Ш. срещу Д. С. М., в която се твърди, че С. Т. Ш. е собственик на 67 кв.м., които представляват реална част от урегулиран поземлен имот № V-24 /пети за имот двадесет и четвърти/, с кадастрален идентификатор №*** , със съседи по акт за собственост : улица, УПИ VI-26, УПИ XXIII- 25, УПИ XXIV-23, УПИ IV-22 и съседи по кадастрална скица: имоти с кад. ид. №№ №***, №***, №***, №***, №***,

№***, която реална част представлява част от имот с кадастрален идентификатор №*** - негова южна граница, но в кадастралната карта е отбелязана неправилно като част от имот с кад. ид. №***.

2

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че към 01.02.2017 г. ищецът придобил по наследство правото на собственост върху имот УПИ № V-24, с кадастрален идентификатор №***. Изложени са твърдения, че имотът е на дядото на праводателя на ищеца, като през 1935 г. имотът е бил отбелязан в емлячния регистър като нива от 1 декар в местност „Присоето“. Твърди се, че през 1955 г. праводателят на ищеца е изградил ограда между южната страна на своя имот и между имот XXIII-25, която съществувала и към настоящия момент. За съществуването на оградата ищецът се позовава и на технически протокол от 16.01.2964 г., издаден от Техническо отделение на IV-ти районен съвет.

В исковата молба се твърди, че съгласно регулационния план от 1986 г., приет със Заповед № РД-50-09-357 от 17.06.1986 г. е предвидено част от имот УПИ XIII-362 да се придаде към долния (съседен от южната страна) имот УПИ XXIII-25. Твърди се, че предвиждането за придаване на южната част от имот УПИ XIII-362 към съседния УПИ XXIII-25 не се реализира, съответно в тази част се поддържа, че регулационният план не е бил приложен, тъй като не е изплатено съответно обезщетение към собственика на имота, от който е предвидено да се отчужди съответната част от имота, и границите на имотите по регулационните планове не са материализирани на място – оградата между двата имота винаги е била на мястото, на което се е намирала и към момента на депозиране на исковата молба.

Изложени са твърдения, че ищецът след като установил, че имотът не е нанесен правилно в кадастралната карта, инициирал производство по изменение на кадастралната карта, като подал заявление пред АГКК, СГКК - гр. София. В хода на процедурата собственикът на имот с кад. № *** (стар номер УПИ XXIII - 25) подал възражение, в което твърдял, че поисканата промяна за поправка на границата между двата имота, засяга негативно неговия имот и той смята, че въпросната част е част от неговия имот. В тази връзка Директорът на АТ КК издал Заповед №18-3722-22.04.2020 г. за отказ да бъде извършена поисканата промяна в кадастралната карта поради постъпило Възражение №02- 1653-27.12.2019 г. от страна на собственика на имот с кад. № *** (стар номер УПИ XXIII - 25). Твърди се, че в заповедта било отбелязано и че кадастралната карта отразява регулационния план от 1986 г. и съвпада изцяло с неговите предвиждания.

В исковата молба се поддържа, че е налице хипотеза на пар. 6, ал.. 2 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е налице дворищно регулационен план от 1986 г., който обаче не е приложен при действието на ЗТСУ (отм.), като не е поискано и извършено приложението му в рамките на предвидения 6-месечен срок, считано от влизане в сила на ЗУТ. Позовавайки се на пар. 8 поддържа, че дори и да е имало отчуждително действие на плана от 1986 г., то същото е прекратено и не е налице основание за придаване на реалната част към съседния имот.

Поддържа се, че регулационният план от 1986 г. не е породил своя пряк вещнопрехвърлителен ефект по отношение на спорните 67 кв.м., представляващи реална част от УПИ № V-24, с кадастрален идентификатор № *** със стар номер УПИ XIII-362 и намиращи се в южната му граница с имот УПИ XXIII – 25, с кадастрален идентификатор № ***, поради което се поддържа, че същите са собственост на ищеца.

В условия на евентуалност се претендира придобиването на процесния спорен имот по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

С молба от 17.05.2021г. ответникът Д. М. е взел становище по основателността на иска, като счита същия за изцяло неоснователен и недоказан. Релевирал е възражение, че процесиите 67 кв.м. са негова собственост по силата на влязъл в сила и приложен регулационен план на с.Бистрица, в.з.Бистрица и в.з.Манастира, алтернативно по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.

От Удостоверения за наследници с изх. № КБР17-17 от 09.02.2017 г. и с изх. № КБР3 17-88 от 16.05.2017 г., издадени в с. Бистрица, Столична община, се установява, че Т. Д. Ш. е починал на 15.07.1972 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Й. Ш.а, и сина си С.

Ш. (ищец по настоящото дело), а Й. Ш.а е починала на 01.02.2017 г. и е оставила за свои наследник сина си С. Ш. (ищец по настоящото дело).

От Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №66, том XXIV, дело №3510/1968 г. на нотариус при Софийски народен съд, се установява, че Т. Д.

Ш. от село Бистрица е признат за собственик на дворно място с жилищна и стопански постройки, цялото с площ от 800 кв.м., съставляващо имот пл. №362, за част от който е отреден парцел XIII от кв. 19 по плана на с. Бистрица-София, парцела с неуредени сметки по регулация, като известна част от имота се отчуждава за улица, при посочени в същия нотариален акт съседи: улица, С.Д. М., н-ци на Н.Я. и н-ци на И.Г.Д..

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № 60, том V, pег. № 15312, дело №757/2008 г. на нотариус Р. Д. с pег. №274 на НК, Й. И. Ш.а и С. Т. Ш. са били признати за собственици на по 1/2 идеална част за всеки от тях, на основание давностно владение и наследство, върху 130/930 ид. части от УПИ V-24 от кв. 15 по плана на с. Бистрица, гр. София, с площ от 930 кв.м., при посочени в този нотариален акт съседи: улица, УПИ VI- 26, УПИ XXIII-25, УПИ XXIV-23 и УПИ IV-22.

По делото е прието удостоверение с изх. № 74/09.11.2006 г. от кметство Бистрица, район „Панчарево“, издадено в уверение на това, че на името на собственика /наследниците/ Т. Д. Ш. от с. Бистрица по Емлячен регистър от 1935 г., стр. 669, е записано, че същият притежава земеделски имоти ниви и ливади, подробно описани в удостоверението.

По делото е прието строително разрешително № 15 от 1955 г. за строене в с.