Решение № 4712 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4712 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20221100503949 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 49461/26.04.2024 г. от Г. Д. М., с която е отправено искане за поправка на очевидна фактическа грешка. Молителят счита, че в диспозитива на решение № 1455/12.03.2024 г. по в.гр.д. № 3949/2022 г. по описа на СГС, IV-б въззивен състав, съдът е следвало да посочи, че отменя решение № 20223331/16.12.2021 г. по гр.д.

№ 34977/2020 г. по описа на СРС, 25 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца С. Ш. иск за признаване за установено, че същият е собственик на 64 кв.м, и потвърждава първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за признаване за установено, че ищецът е собственик на 3 кв.м.

В законоустановения едноседмичен срок насрещната страна С. Т. Ш. е депозирала отговор на молбата с вх. № 60115/27.05.2024 г., с който счита последната за неоснователна, като на свой ред прави искане за поправяне на очевидна фактическа грешка. Според молителя съдът е допуснал грешка при отразяването на площта на процесната реална част от имот – в диспозитива било посочено, че е признато за установено, че ищецът е собственик на реална част с площ 64 кв.м, вместо 67 кв.м, каквато е била първоначалната претенция на същия.

В законоустановения едноседмичен срок насрещната страна по втората молба – Г. М., е депозирала отговор с вх. № 70596/20.06.2024 г., с който счита молбата за неоснователна, като преповтаря съображенията си от първоначалната молба по чл. 247 ГПК.

След като се запозна с решение № 1455/12.03.2024 г. по в.гр.д. № 3949/2022 г. по 1 описа на СГС, IV-б въззивен състав, и като взе предвид съображенията на страните в горепосочените молби, съдът установи следното:

Молбите за поправяне на очевидна фактическа грешка са неоснователни. Както съдът е отбелязал в решение № 1455/12.03.2024 г. по в.гр.д. № 3949/2022 г. по описа на СГС, IV-б въззивен състав, практиката на ВКС по отношение на значението на площта за индивидуализирането на недвижим имот при спор за собственост е постоянна – основната характеристика на недвижимия имот е в зависимост от неговите граници, а площта не е решаващ индивидуализиращ белег /Така решение № 26 от 21.03.2022 г. по гр.д. № 1903/2021 г., I ГО, ВКС/. В мотивите съдът подробно е аргументирал, че предметът на делото – реална част, заключена между точки 1-6-5-7-3-2-1 от Приложение № 2 към СТЕ, е с площ от около 64 кв.м. В рамките на производството се установява, че площта на спорната между страните реална част е около 64 кв.м, и макар тази площ да не отговаря на претендираните в исковата молба 67 кв.м, това не води до извод, че първоинстанционното решение е отменено частично. Описанието на процесния имот в исковата молба чрез площта му в размер на 67 кв.м не представлява индивидуализация на последния и не обвързва съда. Реалната част е подробно индивидуализирана в диспозитива на въззивното решение, а волята на въззивния съд е недвусмислена – отменено е изцяло решението на първоинстанционния съд и е постановено такова по същество, с което изцяло е уважен предявеният от ищеца иск.

Процесната реална част е индивидуализирана с установената в хода на производството площ – около 64 кв.м, заключена между точки 1-6-5-7-3-2-1 от Приложение № 2 към СТЕ, съдът в мотивите не е формирал воля за частично отменяне и частично потвърждаване на първоинстанционното решение и не следва да бъде поправян диспозитивът на въззивното решение.

Поради гореизложеното съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.

247 ГПК и молбите на Г. М. и С. Ш. следва да бъдат оставени без уважение.

При служебната проверка на решението обаче съдът констатира, че е налице очевидна фактическа грешка. В мотивите съдът е преценил, че в тежест на ответника въззиваем следва да бъдат възложени разноските на ищеца, както следва: пред районен съд – 1150 лв., пред въззивен съд – 1541,30 лв. В диспозитива сумите са обърнати, поради което грешката следва да се отстрани.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 49461/26.04.2024 г. от Г. Д. М. и молба с вх.

№ 60115/27.05.2024 г. от С. Ш., съдържащи искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 1455/12.03.2024 г. по в.гр.д. № 3949/2022 г. по описа на СГС, IV-б въззивен състав.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1455/12.03.2024 г.

2 по в.гр.д. № 3949/2022 г. по описа на СГС, IV-б въззивен състав, както следва: ВМЕСТО „ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. Д. М., ЕГН ********** и Е. Н. М., ЕГН:

********** да заплатят по равно на С. Т. Ш., с ЕГН **********, сума в размер на 1541,30 лева, представляваща разноски пред районния съд, и сума в размер на 1150 лева, представляваща разноски ред въззивния съд.“ ДА СЕ ЧЕТЕ „ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. Д. М., ЕГН ********** и Е. Н. М., ЕГН: ********** да заплатят по равно на С.

Т. Ш., с ЕГН **********, сума в размер на 1150 лева, представляваща разноски пред районния съд, и сума в размер на 1541,30 лева, представляваща разноски ред въззивния съд.“

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните чрез Софийски градски съд пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3