Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 26.08.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Търговско дело 23/2021
Вид
Решение № 25
Подписан
26.08.2022
Състав
Веселина Димитрова Джонева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.25 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.2 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.430 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането
  • чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.24 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.12 · Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка
  • чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Кюстендил, 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело № 20211500900023 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и втора – „ Производство по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по исковата молба на АТ. ИВ. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сапарева баня, ***, В. ИВ. П., с ЕГН **********, с адрес в с.Драгичево, ул.„*** и АН. Г.

Б., с ЕГН **********, с адрес в гр.Сапарева баня, ***, подадена чрез пълномощника им адв.М.Б. от АК-Пловдив, срещу ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„***

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците суми в размер на по 80 000 лева на всеки от тях, частично от по 150 000 лева, търсени като обезщетения за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на смъртта на И. А. Б., съпруг на А.Б. и баща на А.Б. и В.П., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано на 29.09.2020г. от Л.С., водач на лек автомобил марка „Ауди“ с ДК №***, чиято гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована от ответното дружество, ведно с лихви за забава върху сумите по обезщетенията, считано от датата на произшествието – 29.09.2020г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че А.Б. е била съпруга на И. Б., а А. Б. и В.П. – негови съответно син и дъщеря. Сочи се, че на 29.09.2020г. около 10.00 часа на главен път Е-79, 326+900 км, Л.С., като водач на лек автомобил марка „Ауди“ с ДК №***, поради движение с несъобразена скорост и в нарушение на правилата за движение по пътищата, се е блъснал в управлявания от И. Б. лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК №***, като по този начин е предизвикал пътно-транспортно произшествие (ПТП), в следствие на което И.

Б. е получил телесни увреждания, довели до смъртта му.

В исковата молба се сочи, че към датата на инцидента виновният водач на МПС, причинил ПТП, довело до смъртта на наследодателя на ищците е имал сключен договор за з а д ъ л ж и т е л н а з а с т р а хо в к а „Гражданска отговорност на автомобилистите” по 1 застрахователна полица при ответното дружество с №BG/07/119002810021, валидна за периода от 04.10.2019г. до 03.10.2020г.

Ищците твърдят, че в качеството им на увредени лица, по реда на чл.380 от КЗ, са предявили писмена претенция за заплащане на обезщетения за претърпените неимуществени вреди, по която ответникът е отказал плащане.

Ищците сочат, че в резултат на настъпилата при ПТП смърт на техния съпруг и баща търпят неимуществени вреди, които претендират да бъдат обезщетени. Твърдят, че всички те са били сплотено и задружно семейство, силно привързани емоционално, обичали са се и са се подкрепяли. Сочат, че безвременната и нелепа загуба на Ив.Б. ги е съкрушила, а болките и страданията от смъртта му са неописуеми и неизмерими. Децата му винаги са споделяли с него и са разчитали на подкрепата му в трудни моменти и със смъртта му съществуващата силна връзка е била необратимо прекъсната. Съпругата му е загубила своя дългогодишен спътник в живота, с когото заедно са създали дом и са отгледали с любов и грижа две деца. А.Б. била съкрушена от загубата на съпруга си, трудно приела новината за смъртта му, тежко преживяла погребението му.

Ищците считат, че претърпените от тях неимуществени вреди биха могли да бъдат справедливо репарирани посредством получаване на обезщетения в размер на по 150 000 лева за всеки от тях, като предявяват частични претенциии за суми от по 80 000 лева. Считат и излагат и съображения, че им се следват и лихви за забава в размер на законната лихва върху всяко обезщетение от датата на увреждането, т.е. от датата на ПТП – 20.09.2020г.

Претендират присъждане на разноски. Сочат банкова сметка, по които плащанията могат да бъдат извършени.

Ответникът ЗД „Евроинс” АД, чрез пълномощник ю.к.Св.К., е депозирал отговор в срока по чл.367 ал.1 от ГПК. По същество, ответникът не спори, че е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на л.а. марка „Ауди“ с ДК №***, но счита, че предявените искове са неоснователни, като прави следните оспорвания: 1/ оспорва механизма на настъпилото ПТП, като счита, че от представените с исковата молба документи е видно, че фактическото положение във връзка с инцидента, е различно от твърдяното и, че вината за настъпилото ПТП се носи от пострадалия водач И.

Б.; 2/ оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования водач, като счита, че липсват доказателства за осъществено противоправно деяние от страна на Л.С.; 3/ оспорва наличието на претърпени от ищците неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване, като анализира установените в закона и в съдебната практика, включително задължителна такава (Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2 от 30.11.1984г. по гр.д.№2/1984г. на Пленума на ВС) критерии за преценка, като изтъква, че критериите, определящи лицата, които имат право на обезщетение са два – родството или близостта на лицата и връзката между пострадалия и претендиращия, поради което не биха имали право на обезщетение онези близки на починалия, които са били в лоши отношения с него; 4/ оспорва наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и неимуществените вреди, като счита, че поддържаните проявни форми не са подкрепени с доказателства и намира за неустановено между ищците и починалия да е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка от изключителен характер; 5/ в случай, че се приеме, че исковете са доказани по основание, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който, според ответника, е извършил непозволена маневра на пътя, като е отнел предимството на правомерно движещия се л.а. марка „Ауди“, с което е станал причина за настъпване на ПТП и поведението му е в пряка причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, при принос от порядъка на не помалко от 99 %; 6/ претендираните суми се считат за прекомерно завишени, както с оглед липсата на доказателства за болките и страданията на ищците, така и предвид установената съдебна практика и икономическата конюнктура в страната; 7/ по отношение на 2 претенциите за лихви се прави възражение за липса на доказателства за претендирания начален момент и се сочи необходимост от прилагане на чл.497 от КЗ; 9/ с оглед неоснователността на исковите претенции, се счита, че е исканията за присъждане на разноски са неоснователни.

В срока по чл.372 от ГПК не е подадена допълнителна искова молба.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и е установено по делото, че АН. Г. Б. е била съпруга на И. А. Б., роден на 04.01.1955г.; АТ. ИВ. Б. и В. ИВ. П. – негови съответно син и дъщеря.

От показанията на свидетелите Г. Б. – първи братовчед на И. Б. и В.Б. – племенник, бидейки син на първи братовчед на И. Б., се установява, че семейството на А. и И. Б. било сплотено, основано на обич и уважение. След като се пенсионирал И. Б. продължил да работи, при което осигурявал средства за препитание не само на него и съпругата му, но и подпомагал семействата на своите деца – А.Б., неговия син, който живеел в къщата при родителите си, и В.П., която била омъжена и живеела в с.Драгичево, но почти ежеседмично в почивните дни посещавала родителите си.

На 29.09.2020г. И. Б. управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с ДК №*** и около 10.00 часа спрял на отбивка в дясно на пътното платно на главен път Е-79 около километър 326+900 в посока от гр.Благоевград към гр.София. След спирането Б. предприел маневра „завиване в обратна посока“, движейки се със скорост около 20 км/ч. По същото време и в същата посока, но в лявата лента на пътното платно със скорост около 119.45 км/ч се е движил лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с ДК №***, управляван от водач Л.С.. При пресичане на траекториите на двата автомобила в лявата пътна лента помежду им е настъпил удар в момент, в който лекият автомобил марка „Фолксваген“ е застанал напречно, отдясно наляво, на платното за движение спрямо посоката на л.а. марка „Ауди“, като в момента на удара управляваният от Б. лек автомобил е бил приблизително перпендикулярно спрямо лентата за движение на л.а. „Ауди“.

След удара водачът Л.С. слязъл от автомобила, много бързо на място дошла полиция, тъй като в този момент преминал случайно полицейски автомобил, но се констатирало, че водачът на л.а. марка „Фолксваген“ И. Б. е починал.

Горното се установява отчасти от показанията на свидетелите М., Ш. С., отчасти от заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице инж.Ф.К..

От последното в коригирания му и допълнен вариант, приет в последното по делото съдебно заседание, се установява още, че:

На мястото на удара пътното платно има две ленти за движение в посока от гр.Благоевград към гр.София. Непосредствено преди мястото на удара има отбивка, след края на която започва уширение за допълнителна пътна лента, предназначена за автомобили, напускащи главен път Е-79 в посока гр.Дупница. В района е имало хоризонтална и вертикална пътна маркировка, като дясното плато е три ленти, а лявото с две. Между двете платна има двойна непрекъсната линия (М2), а между двете съседни пътни ленти в платното за движение в коментираната посока има единична прекъсната линия (М3). Вертикалната пътна маркировка е включвала и знак „В26“, намиращ се непосредствено преди тунел „Дупница“ (ПТП е настъпило след него), забраняващ движение със скорост, по-висока от означената – 60 км/ч. След тунела в посока от гр.Благоевград към гр.София, е поставен знак Д10 „Край на тунела“ и от тунела до мястото на удара няма кръстовище. Така, максимално разрешената скорост на движение в района на инцидента е 60 км/ч.

Предприетата маневра от водача на л.а.„Фолксваген“ е „завиване в обратна посока“.

Мястото на предприетата маневра е обозначено с хоризонтална пътна маркировка „М15 – 3

Коси успоредни линии“, обозначаващи: площи, забранени за движение на ППС; препятствия вурху платното за движение и острови за разделяне и сливане на срещуположни и еднопосочни транспортни потоци. Геометричната видимост за водача на л.а.„Фолксваген“ спрямо автомобила „Ауди“ е било около и над 300 метра.

Вещото лице е изчислило, че опасната зона за спиране на л.а.„Ауди“ при скорост 119.45 км/ч и конкретните пътни условия е 126.58 м, а на л.а.„Фолксваген“ при скорост от 20.01 км/ч– 8.92 м. Опасната зона за спиране на л.а. марка „Ауди“ при движение с позволената скорост 60 км/ч е изчислена на 43.56 метра.

Спирачни следи не са открити, поради което вещото лице е посочило, че не може да се изчисли технически кога водачът на л.а.„Ауди“ е възприел опасност. При разпита му като свидетел по делото, С. сочи, че е видял автомобила внезапно непосредствено пред него.

За да отговори на въпроса дали водачите са имали техническата възможност да предотвратят удара при движение с действителните им скорости и при движение с разрешената скорост за дадения участък, експертът е разгледал два варианта. При единия от тях – вариант А – ако за момент на възникване на опасност се приеме моментът, в който л.а.

„Фолксваген“ се намира на М1 „Единична непрекъсната линия“, разделяща активните две ленти с отбивката, отстоянието на л.а.„Ауди“ до мястото на удара е било 63 метра, което надхвърля опасната зона за спиране при движение с разрешената скорост, от където следва, че водачът на л.а.„Ауди“ е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара при скорост с 60 км/ч. При втория вариант – вариант Б – според който за момент на възникване на опасност се приеме моментът, в който л.а.„Фолксваген“ е на М1 „Единична прекъсната линия“, разделяща двете активни ленти на пътното платно, отстоянието на л.а.