Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 263026 от 04.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1500/2020
Вид
Определение № 263026
Подписан
04.06.2021
Състав
ЦВЕТА СТОЯНОВА ЖЕЛЯЗКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………………/04.06.2021 г. гр. София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на четиринадесети май и на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1500 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.

По делото са подадени 8 броя възражения срещу обявения на 24.02.2021 г. в

ТРРЮЛНЦ списък на приетите вземания на кредиторите на К. ООД, съставен от временния синдик.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 260490/04.12.2020 г. на СГС,

VI-10 състав е обявил неплатежоспособността на „К.“ ООД, *** и определя начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2017 година, открил производство по несъстоятелност, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „К.“ ООД, *** и назначил за временен синдик на „К.“ ООД, *** Е.Г.Т., адрес: ***.

На 24.02.2021 г. по партидата на „К.“

ООД, ЕИК ******** е обявен списък на приетите вземания на кредиторите по чл.

686, ал.1, т.1 от ТЗ.

Подадени са осем възражения, като седем от тях са разгледани в о.с.з по делото, проведено на 14.05.2021 година и едно възражение – в о.с.з по делото на 25.05.2021 година.

I. Възражение, вх.номер

286839/04.03.3021 г. на Фондация „Икономически и правни изследвания“ (Фондацията) и идентично по съдържание

II. Възражение вх. номер

287258/04.03.2021 г. на длъжника К. ООД (н) срещу приемане на вземането на Държавата, предявено от НАП за сумата от 973 996,07 лева по ревизионен акт 22002217003813-091-001 от 30.08.20218 г.

Кредиторът Държавата, представлявана от

НАП е предявила с молба, вх. номер 262792/11.01.2021 г. (изпратено по пощата на 07.01.2021 г.) вземане в размер на

973 996,09 лева, от които главници 491 186 лева – главница и 482 810,09 лева - лихви до

07.12.2020 г., които публични задължения са установени с ревизионен акт Р-22002217003813-091-001 от 30.08.20218 г., издаден от ТД на НАП, частично изменен и потвърден с решение 1784/19.11.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна политика“ София при ЦУ на НАП, обжалван пред АССГ.

В молбата е посочено, че вземането е обезпечено с постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. номер Ц180022-022-0075256/09.10.20218 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София, със запор върху налични и постъпващи суми по 4 бро1я банкови сметки в 2 банки, който запор е вписан в ЦРПОЗ под номер

2020122900420.

Синдикът е включил вземането в списъка на приетите вземания, както е посочено, че вземанията са с необезпечени с поредност на удовлетворение по т.6 и т. 9 от чл.722, ал. 1 ТЗ.

Срещу включването на това вземане в списъка с приетите вземане е подадено възражение, вх.номер 286839/04.03.3021 г. на Фондация „Икономически и правни изследвания“ (Фондацията) и идентично по съдържание възражение вх. номер 287258/04.03.2021 г. на длъжника К. ООД (н).

Кредиторът и длъжникът възразяват срещу включването на вземане в размер на 973 996,07 лева на НАП в списъка с приетите вземания. Посочено е, че вземането се основава н на ревизионен акт 22002217003813-091-001 от 30.08.20218 г., който е обжалван и не е влязъл в сила.

В допълнение, с молба от 01.04.2021 г. длъжникът е направил възражение и за погасяване на вземането за 2009 г. по давност.

В становищата си по чл. 690, ал.2 от ТЗ синдикът Е.Т. изразява мнение, че възражения са неоснователни, тъй като вземането е прието под условие съгласно чл. 725 от ТЗ във връзка с чл. 164,ал.5 от ДОПК, като по този начин е отчетено, че вземането е спорно.

В съдебното заседание по възраженията са приети като доказателства представени от длъжника документи, видно от които на 08.04.2021 г. и на 21.04.2021 г. трето лице – „Е.“ ООД е заплатило задълженията на „К.“ ООД (н) по ревизионен акт 22002217003813-091-001 от 30.08.20218 година.

В съдебното заседание се явява представител на кредитора с оспорено вземането при разглеждане на възражението на длъжника „К.“ ООД (н) . Същият заявява, че не се оспорва, че плащането от третото лице е получено в посочения размер, но самото плащане е под условие, тъй като и вземането е прието под условие.

В съдебното заседание на 14.05.2021 г. и по двете възражения Фондацията и КрЕ.ра ООД (н) чрез законния представител - управителя Т. и чрез упълномощения представител – адв. Б. заявяват, че не поддържат възраженията.

С оглед неподдържане на възраженията от възразилия длъжник и кредитор срещу вземането на кредитора държавата, представлявана от НАП, Съдът намира, че не следва да се произнася по същество на възражения и да приеме, че такива не са подавани.

В конкретния случай, вземането е надлежно предявено и няма основание да се коригира списъка с приетите вземания.

Независимо от твърденията за извършено плащане в полза на кредитора НАП от трето лице, доколкото не са налице предпоставките по чл. 180 от ДОПК, не следва да се изследва въпросът дали вземането на този кредитор е погасено. Доколкото възраженията не се поддържат, то по принцип Съдът няма правомощията за изменя списъка, освен ако се касае за въпрос по допустимостта, но пълнота следва да се отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от ДОПК, встъпването в правата на публичния взискател (по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност), при изпълнение на чуждо публично задължение, е при установено с влязъл в сила акт и неизпълнено в сроковете за доброволно изпълнение задължение, предпоставено от конкретно посочени в разпоредбата условия, обосноваващи интерес от встъпването - изпълнението да е станало с изрично писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата (чл. 180, ал. 1, т. 1 от ДОПК), или изпълнилият задължението да е кредитор на задълженото лице, а публичният взискател - кредитор с право на предпочтително удовлетворение (чл. 180, ал. 1, т. 2 от ДОПК), или изпълнилият задължението да е задължен наред със задълженото лице за изпълнението на публичното задължение (чл. 180, ал. 1, т. 3 от ДОПК), или изпълнилият задължението да е купувач на недвижим имот (чл. 180, ал. 1, т. 4 от ДОПК), или изпълнилият задължението да е наследник, приел по опис наследството, и изпълнил със свои средства публичните задължения на наследодателя (чл. 180, ал. 1, т. 5 от ДОПК).

В конкретния случай посоченото публично вземане е спорно – съдебното производство по оспорване на ревизионния акт е висящо.

III.

Възражение, вх. номер 288051/05.03.2021 г. на кредитора НАП срещу Списъка с приетите вземания в частта относно поредността, посочена като ред на удовлетворяване на вземането на този кредитор. Кредиторът твърди, че същите следва да получат поредност на удовлетворение по т.1 от чл.722, ал. 1 ТЗ, тъй като са обезпечени със запори.

Кредиторът Държавата, представлявана от

НАП е предявила с молба, вх. номер

262792/11.01.2021 г. (изпратено по пощата на 07.01.2021 г.) вземане в размер на 973 996,09 лева, от които главници 491 186 лева – главница и 482 810,09 лева - лихви до 07.12.2020 г., които публични задължения са установени с ревизионен акт Р-22002217003813-091-001 от 30.08.20218 г., издаден от ТД на НАП, частично изменен и потвърден с решение 1784/19.11.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна политика“ София при ЦУ на НАП, обжалван пред АССГ.

В молбата е посочено, че вземането е обезпечено с постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. номер Ц180022-022-0075256/09.10.20218 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София, със запор върху налични и постъпващи суми по 4 бро1я банкови сметки в 2 банки, който запор е вписан в ЦРПОЗ под номер

2020122900420.

В становището си синдикът Т. посочва, че вземанията за публични задължения са необезпечени, тъй като запорът, наложен по реда на ДОПК не създава привилегия при осребряването.

Възражението е подадено от кредитор с прието вземан срещу реда на удовлетворяване, в срока по чл. 692 от ТЗ и е допустимо, като подадено в срок.

По същество спорът се свежда до въпроса дали вземанията на кредитора Държавата чрез НАП, по отношение на които е наложен обезпечителен запор, вписан в ЦРОЗ се ползват от привилегията по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, която следва да се съобрази при определяне на реда на удовлетворение на този кредитор и в рамките на несъстоятелността на длъжника. Т.е необходимо е да се издири съдържанието на посочената норма в системата от норми, регламентиращи възможностите на кредиторите да охранят имуществото на длъжника си, с цел да могат принудително да осъществят своето признато вземане.

Допълненията на разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ (изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01. 01. 2006 г.), в частта им относно вземанията, „обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози“, са направени с § 21, т. 4 от ПЗР на ДОПК - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01. 01. 2006 г.). В мотивите към законопроекта липсва разграничение между запори, наложени в рамките на принудителното изпълнение за публични държавни вземания по реда на ДОПК, или за такива, в рамките на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК. Към този момент в Закона за особените залози съществува разпоредбата на чл. 26, ал.3, т.1, съгласно която на вписване в ЦРОЗ подлежи и запора върху имущество по чл. 4, т.е имущество, което може да е предмет на особен залог по ЗОЗ.

С последващо изменение на ЗОЗ § 32 от ЗИДЗДДС, обн. ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) –в текста на чл. 26, ал.3 се включват т.11, 12 и 13 като обстоятелства, които подлежат на вписване - запорът и възбраната, наложени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; съобщението за доброволно изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; разпореждането за прекратяване на принудителното изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съответно е приета нова разпоредба на чл. 32, ал.5 от ЗОЗ, с което се забранява пристъпване към изпълнение, ако е вписан запор, възбрана или съобщение за доброволно изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

С последващо изменение на ЗОЗ – ЗИДЗОЗ, обн. ДВ, бр.100/2008 г., са отменени чл. 26, ал.3, т.12 и т.13, и изменени т.11 (премахнато е вписването на възбраната по реда на ЗОЗ като непрецизно) и чл. 32, ал.5 от ЗОЗ. В мотивите към законопроекта е записано, че новият текст на чл. 32, ал. 5 преодолява една празнота в закона, която създава сериозни проблЕ.в практиката, като ясно урежда отношенията между кредиторите, когато върху имущество, послужило като обезпечение по този закон, се провежда индивидуално изпълнение по различни начини. Уреждат се правата на заложния кредитор при започнало принудително изпълнение от друг кредитор по реда на Гражданския процесуален кодекс или ДОПК. Изтъкнато се, че принципът, който се застъпва е, че заложният кредитор, вписал в регистъра пристъпване към изпълнение, има правото да изиска от всеки, насочил изпълнение върху заложеното имущество, да му го предаде, или, ако не е вписал пристъпване към изпълнение, да се присъедини към изпълнителното производство. Предложението съответства на материалноправните разпоредби за правото на обезпечения кредитор, да се удовлетвори било като сам и директно упражни заложното си право чрез осребряване на заложеното имущество, било като се присъедини в изпълнителното производство, когато срещу заложеното имущество са започнали изпълнителни действия от съдебен или публичен изпълнител.

Анализирането на чл. 32, ал.5 от ЗОЗ в рамките на настоящото производство е от значение за изясняване волята на законодателя, а именно дали се прави разлика между наложен запор по ЗОЗ в рамките на принудително изпълнение по ГПК или на ДОПК, тъй като през този период има успоредно съществуване на чл.26, ал.3, т.1 и т.11 от ЗОЗ. Видно от мотивите, такава разлика не се прави. Дуалната възможност за вписване на залог в ЦРОЗ, наложен в производство по ДОПК – и по т.4 и по т.11 от чл. 26, ал.3, следва да се отдаде на непрецизна законодателна техника, а не на формулировка, която води до различен правен ефект на вписването на запора по ЗОЗ, в зависимост от това какво вземане се удовлетворява (по реда на ДОПК или на ГПК).