Определение № 263658 от 07.07.2021, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е

№………………/07.07.2021 г. гр. София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1500 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.

По делото са подадени 3 броя възражения срещу обявения на 28.04.2021 г. в ТРРЮЛНЦ списък на приетите вземания на кредиторите на К. ООД, съставен от временния синдик.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 260490/04.12.2020 г. на СГС,

VI-10 състав е обявил неплатежоспособността на „К.“ ООД, *** и определя начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2017 година, открил производство по несъстоятелност, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „К.“ ООД, *** и назначил за временен синдик на „К.“ ООД, *** Е.Г.Т., адрес: ***.

На 28.04.2021 г. по партидата на „К.“

ООД, ЕИК ******** е обявен списък на приетите вземания на кредиторите по чл. 688, ал.1 от ТЗ и допълнителен списък на неприетите вземания на кредиторите в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ.

Подадени са три молби, в които са инкпорпорирани пет възражения:

I.

По възражение, вх. номер 313327/29.04.2021 г. на ДКК ЕАД, срещу:

1.1. прието вземане на кредитора Т.ООД, ЕИК ****в размер на 4 420 лева – връщане на даденото по силата на развален договор за продажба на акции от

24.09.2009 г. съгласно споразумение от 23.04.2012 г., цедирано от купувача по договора Е.АД на Т. ООД

Възражението е постъпило в срока по чл.

690 от ТЗ от кредитор, предявил вземане, срещу вземането на друг кредитор, и е допустимо.

Възражението е основано само на възражение за изтекла погасителна давност. Временният синдик Т. оспорва възражението, като сочи, че кредитор не може да упражнява правата на длъжника, вкл. и да прави възражение за изтекла погасителна давност.

С решение 260490 от 04.12.2020 г. по настоящото дело, Съдът е приел, че Т. ООД има вземане в размер на 54 420 лева на основание договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. между К. ООД и Е.АД, споразумение от 23.04.2019 г., договор за прехвърляне на вземане от 30.07.2020 г. между Е.АД и Т. ООД. Съществуването на вземането на Т. ООД се установява от приложените към молбата за предявяване на вземане на Фондация икономически правни изследвания. Следва да се отбележи, че кредиторът ДКК ЕАД не оспорва възникването и размер на вземането в размер на 54 420 лева на основание договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. между К. ООД и Е.АД, споразумение от 23.04.2019 г., договор за прехвърляне на вземане от 30.07.2020 г. между Е.АД и Т. ООД.

Съобщение за договора за цесия е връчено на длъжника на 30.07.2020 година.

Основният спорен въпрос е дали кредитор може да прави възражение за изтекла погасителна давност в производство по чл.

692 от ТЗ - при оспорване на вземането на друг кредитор, включено от синдика в списъка с приетите вземания.

Настоящата съдебна инстанция намира, че кредиторът, подал възражение срещу вземането на друг кредитор, включено от синдика в списъка на приетите вземания, може да оспорва това вземане, включително като прави и възражения за изтекла погасителна давност (аргумент и от решение № 128 от 20.08.2018 г. по т. д. № 1744/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). В хипотезата на оспорване по реда на чл. 692 от ТЗ на прието вземане на друг кредитор, както и при отрицателния установителен иск по чл. 694 от ТЗ, предявен от кредитор срещу вземане на друг кредитор, кредиторът-ищец упражнява имуществено право на длъжника, по аргумент от общото правило на чл. 134 ЗЗД, при което той не предявява не свои права, а чужди права - тези на неговия длъжник. Аргумент в тази насока е и становището на ВКС в т. 3 от тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.дело № 4/12 г. на ОСГК на ВКС относно придобивната давност и възможност наследници на правоимащия да се позовават на същото. Както възражението за изтекла погасителна давност, така и възражението за придобивна давност не са права, които имат строго личен характер. И с оглед спецификата на производството по несъстоятелност, целящо да се удовлетворят по възможност всички кредитори на длъжника, в което следва да се предявят всички вземания, и на кредиторите е дадена изрична възможност да оспорват вземанията на другите кредитори, то е необосновано да се приеме, че кредитор не може да упражни правото да направи възражение за изтекла давност по отношение на вземането на друг кредитор, което длъжникът по някакви съображения не упражнява.

Обстоятелството, че в производството по чл. 692 от ТЗ, както и по иска по чл. 694 от ТЗ длъжникът разполага със самостоятелни правомощия на процесуална защита, включително и чрез възражение за погасяване по давност на приети от синдика вземания, като може да излага всички правопораждащи, правоизключващи и правопрекратяващи факти по аргумент от разпоредбата на чл. 635, ал. 3 от ТЗ, не променя този извод.

Аргумент е и, че когато длъжникът има права, които обаче не упражнява във вреда на своите кредитори, законът дава на кредитора възможността по чл.

134 от ЗЗД да упражни неупражнени права на длъжника, действайки като процесуален субституент.

По изложените по-горе съображения, настоящата съдебна инстанция, намира, че кредиторът ДКК ЕАД е легитимирана да прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на кредитора Т.

ООД.

От допълнителното споразумение от

23.04.2012 г. се установява, че срокът за връщане на сумата в размер на 2 000 000 лева, дадена от купувача Е.АД на продавача К. ООД във връзка с прекратения договор за продажба на акции, е 31.12.2014 година. Следователно, доколкото вземането в размер на 4 420 лева, предмет на настоящото производство е част от тази сума, е станало изискуемо на 31.12.2014 г., същото се е погасило с петгодишна давност, като срокът е изтекъл на 31.12.2019 година.

В тежест на кредитора Т. ООД бе да докаже в настоящото производство, че давността е прекъсвана/спирана преди изтичане на петгодишния срок, каквото твърдение направи.

Доколкото настоящото производство е самостоятелно съдебно производство, в което страните следва да ангажират всички относими и допустими доказателства за установяване на фактите, от които черпят права. Не е допустимо в това производство да се ползват събрани доказателства по други производства, вкл. и в производството по постановяване на решението по чл. 630 от ТЗ. Аргумент е и обстоятелството, че страните в производството по молбата по чл. 625 от ТЗ и в производството по чл.

692 от ТЗ са различни.

По делото бе представена декларация от А.Б.*като управител на К. ООД, че дружеството има непогасено задължение към Е.АД в размер на 54 420 лева – подлеждащ на възстановяване аванс по предварителен договор за продажба на акции от 24.02.2009 година, датирана 17.08.2016 г., с която кредиторът Т. ООД твърди, че е прекъсната давността, по аргумент от чл.

116, б „а“ от ЗЗД.

Кредиторът ДКК АД оспорва датата на декларацията.

Без да разглежда по същество въпроса дали с подобна декларация може да се приеме, че е прекъсната давността, т.е дали такава декларация следва да се приеме за признание на вземането, Съдът намира, че кредиторът с предявено и оспорено вземане, не доказа датата на същата.

Съгласно чл. 181 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.

В решение № 167/03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 e обобщена практиката на ВКС по въпроса кои лица са "трети" по смисъла на чл. 181 ГПК и за доказателствената сила на частните документи. Според решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г., ІІ ГО, "трето лице" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Касае се до неучаствали в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране.

В конкретния случай, ДКК ЕАД не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК по отношение на представената декларация, датирана 187.08.2016 година.

Такъв документ обаче е частен и се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му. Той не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. № 801/2009 г., IV ГО, решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г., ІІІ ГО). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., ІV г.о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г., ІV г.о.). Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение № 213/15.01.2018 г. по гр. д. № 856/2017 г., ІІІ ГО).

Поради това, доколкото е налице оспорване на датата на частен диспозитивен документ, с твърдения, че е съставен не на посочената дата, по отношение на кредитора ДКК ЕАД декларацията от 17.08.2016 г. (посочена като дата на издаването) не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ.

Така и в решение 32/03.08.2020 г. по т. дело 423/2019 г. ТК I ТО е посочено, че доказателствената сила на частния документ е само формална -ако е подписан, се изчерпва само с авторството му, а ако не е - че е съставен, то съдът, няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, материализиран в същия, нито за достоверна датата на съставянето му, ако е оспорена. Последната трябва да бъде установена с всички други доказателствени средства и то от лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Сходни аргументи са изложени и в решение 122/06.04.201 г. по т. дело 1439/2019 г. ТК, II ТО на ВКС).

В конкретния случай от страна на представилия документа кредитор –Т. ООД не бяха ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията му.

Поради това и Съдът приема, че представената декларация не е издадена на посочената дата и със същата не се установява признание на вземането на К. ООД, което да е в състояние да прекъсне давността.

Поради това и давността е изтекла и вземането следва да бъде изключено от списъка с приетите вземания.

1.2. неприето вземане на кредитора ДКК ЕАД в размер на 75 230 000 по договор за цесия от 15.01.2018 г.

С молба от 288690/08.03.2021 г. ДКК ЕАД е предявил вземане по силата на договор за прехвърляне на вземане от 15.01.2018 г., сключен с М.ЕООД в качеството му на цедент и ДКК ЕАД в качеството му на цесионер.

С посочения договор М.ЕООД прехвърля на

ДКК ЕАД вземанията си към К. ООД, които е придобил по силата на договор за прехвърляне на вземане от 17.03.2017 г. , с който Финансово консултиране АД му е прехвърлил вземанията си, които има към К.

ООД по 6 договора.

Временният синдик е включи това вземане в списъка с неприетите вземания поради липсата на уведомление за цесията от цедента до длъжника.

Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. В резултат на прехвърлянето на вземането настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - новият кредитор на длъжника става цесионерът, на който цедентът (стария кредитор) е прехвърлил вземането си срещу длъжника по едно облигационно правоотношение. Прехвърленото вземане прЕ.нава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, доколкото в случая не е уговорено противното, съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД.