Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 404 от 07.04.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1222/2025
Вид
Решение № 404
Подписан
07.04.2026
В сила
12.05.2026
Състав
Ненка Цветанкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Пазарджик, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220101222 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 5, представлявано от И. Г. и П. Ш., съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „********* чрез пълномощник - адв. Е. Т. от АК Пловдив, против П. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес гр.

Пазарджик, ул. „********, като моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1463,71 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № 471022232302810, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5040/2024 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се твърди, че на 22.04.2023 г. около 20:50 часа в гр. Пазарджик, на кръстовището на ул. „****“ с ул. „****“ е настъпило ПТП с материални щети, за което е съставен Протокол за ПТП № 1774968/25.04.2023 г.

Посочва се, че на 22.04.2023 г. в 20:50 часа в гр. Пазарджик на кръстовището на ул.

„****“ с ул. „****“ ответникът Н. е загубил контрол над управлявания от него л.а. марка “М.” с peг. № РА **** КВ, в резултат на което е напуснал лентата за движение, блъснал е паркирания л.а. марка „Т.“ с peг. № РА **** КК, след което се е блъснал в металната врата на ОУ „***********“. След настъпване на ПТП ответникът П. Н. е дал на заден ход и е напуснал местопроизшествието.

Твърди се, че очевидци на произшествието са сигнализирали на тел. 112, като 1 полицейските служители са спрели ответника и са поискали да го изпробват за употреба на алкохол, но той отказал.

Сочи се, че към датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил „М.” с peг.

№ РА **** КВ била застрахована при ищцовото дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена на 22.07.2022 г. със ЗП № BG/03/122002162260, със срок на действие от 22.07.2022 г. до 21.07.2023 г. Поради това на 25.04.2023 г. в застрахователното дружество постъпило заявление за изплащане на обезщетение от собственика на блъснатия от ответника лек автомобил „Т.“, с peг. № РА **** КК - Ц. Й. М..

По лекия автомобил „Т.“ били установени щети, както следва: по вратата на багажника, десния стоп, облицовката на задната броня, основата на задната броня, задната престилка, конзолите на задната броня - лява и дясна, двете средни метални конзоли на задната броня, на подбагажника, на декоративната кора на багажника и кората под задната броня. Разходите за отстраняване на щетите по л.а. „Т.“ с peг. № РА **** КК били в общ размер от 1463,71 лева, от които 1118,93 лева за части и материали, 123,20 лева за труд за демонтаж и монтаж, 24,00 лева за труд за ремонт и 197,58 лева за труд и материали за боядисване.

Съгласно доклад по щета № 471022232302810 ищцовото дружество решило за причинените от ответника Н. имуществени вреди по л.а. „Т.“, с peг. № РА **** КК да бъде платено обезщетение от 1463,71 лева, което на 03.05.2023 г. било изплатено по банковата сметка на собственика на увреденото МПС - Ц. Й. М..

Твърди се, че след като виновно е причинил ПТП ответникът П. Н. е напуснал мястото му на настъпване без да спре и да окаже съдействие за установяване на щетите, които е причинил и без да уведоми органите на „Пътна полиция“. Също така след като е бил открит от компетентните органи ответникът е отказал да бъде изпробван за алкохол. Тези две обстоятелства били установени с издадения във връзка с произшествието Протокол за ПТП № 1774968/25.04.2023 г.

Ищцовата страна заявява, че напускането на местопроизшествието от страна на ответника в нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 3, б. “а“ от ЗДвП поражда фактическия състав на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“ от ЗДвП, при който произшествието задължително се посещава от органите на МВР. Напускането от ответника на произшествието без да уведоми и изчака органите на „Пътна полиция“, както и последващият му отказ да бъде изпробван за алкохол се сочи да са две самостоятелни основания по смисъл на чл. 500, ал. 1, т. 1 и чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за регресното право на ищцовото дружество да претендира от същия платеното обезщетение за причинените от него при произшествието имуществени вреди.

Твърди се, че след изплащане на обезщетението застрахователното дружество е изпратило регресна покана до ответника, с която го уведомило за изплатената сума от 1463,71 лева за причинените от него имуществени вреди и го поканило да я възстанови доброволно в 10-дневен срок, но същата не била получена от ответника, тъй като според отбелязването не била потърсена.

2

Претендира разноски.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения особен представител – адв. Е. П. от АК Пазарджик депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

В о.с.з. на 19.03.2026 г. ответникът П. Р. Н. се явява лично и с пълномощник – адв. П.

П. от АК Пазарджик. Ответникът лично заявява, че оттегля направените оспорвания и признава изцяло исковата претенция.

В съдебно заседание на 19.03.2026 г. ищецът чрез пълномощника си – адв. Е. Т. от АК Пловдив, надлежно упълномощена, направи искане съдът да прекрати съдебното дирене и да са произнесе с решение съобразно направеното признание на иска от ответника. Излага съображения, поради които счита, че в негова тежест следва да бъдат възложени сторените по делото разноски, тъй като с поведението си същият е станал повод за завеждане на делото.

Съдът, като съобрази доводите и исканията на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

РС Пазарджик е сезиран с установителен иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КЗ за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1463,71 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № 471022232302810, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение съобразно признанието. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни.

От процесуална гледа точка, признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл. 237, ал. 1 от ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решението си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Признанието на иска, направено лично от ответника и изявлението за постановяване на решение съобразно него, произхожда от легитимирана страна. Признатото в случая право не противоречи на закона и добрите нрави, доколкото не е предявен брачен иск, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда, поради което съдът 3 следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание. Това налага да се постанови съдебен акт без да се изследва основателността на иска и без съдът да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, по аргумент от чл.

237, ал. 2 от ГПК.

С оглед на горното и предвид, че в конкретния случай са налице предпоставките по чл. 237 от ГПК за произнасяне на решение при признание на иска, то предявеният иск по чл.

422 от ГПК за дължимостта на сумата от 1463,71 лева - изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № 471022232302810, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, е основателен и доказан и следва да бъде уважен така, както е предявен.

При направеното искане от ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото исково производство в размер на 414,44 евро и по заповедното производство в размер на 136,15 евро.

При този изход на спора ответникът следва да понесе и отговорността за разноски за възнаграждение на вещото лице по назначената по искане на особения представител експертиза в размер на сумата от 150 евро.

За пълнота по отношение на разноските следва да се посочи, че в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска, доколкото ищецът с извънсъдебната покана е предупредил длъжника, че ще пристъпи към съдебно събиране на вземанията си. Обстоятелството, че същата е върната като „непотърсена“ от адреса, който е и официално регистрираният адрес на ответника, не е обстоятелство, което да освободи същия от отговорността му за разноски.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК по отношение на П. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „********, че съществува вземане на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 5, представлявано от И. Г. и П. Ш., за сумата в размер на 748,38 евро /1463,71 лева/, представляваща регресно вземане по щета № 471022232302810 - изплатено застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Т.“, с peг. № РА **** КК, собственост на Ц. Й. М. в резултат на настъпило на 22.04.2023 г. в гр. Пазарджик пътнотранспортно произшествие /ПТП/ по вина на ответника като водач на лек автомобил “М.” с peг. № РА **** КВ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2891/03.12.2024 4 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5040/2024 г. по описа на РС Пазарджик.

ОСЪЖДА П. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 5, представлявано от И. Г. и П.

Ш., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 414,44 евро сторени разноски в исковото производство и сумата в размер на 136,15 евро сторени разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА П. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „******** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Пазарджик сумата в размер на 150 евро разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

5